Случайно ли Ванга е живяла точно в Рупите? (Къщата на пророчицата на метри от загаснал вулкан)

Преди около 1 милион години избухва последният загаснал вулкан по нашите земи – Кожух. Намира се съвсем близо до къщата на пророчицата Ванга в село Рупите, буквално на метри, узна Temi.

Самата пророчица често разказва, че под огнената лава на вулкана е погубен вълшебен град. В него живеели високи едри хора. Ръстът им надхвърлял значително този на съвременните хора. До един те имали необикновени способности, а като общество живеели щастливо – нещо като съвременните представи за рай. Но им завидели и за да не предадат селището и да спасят Земята, високите блестящи хора със силата на мисълта предизвикали вулкан.

Бедствието убило тях и града, но и не допуснал на това място, а и по цялата планета, да се разпростре злото. Всичко това напомня на фантастичен филми, но приживе Ванга обича да казва за Кожух и Рупите: „Това място тук е много особено – служи ми като акумулатор и от него черпя енергия и сила. Някога тук е горял страшен огън, а този хребет над нас крие една голяма тайна”. Така пророчицата отговаря, когато я питат защо е избрала да живее на Рупите под угасналия вулкан Кожух.

Въпреки че разказва интригуващи неща за древното селище в района на Рупите, по всичко личи, че Ванга не разкрива всичко. Нейният разказ по странен начин се допълва от Йорданка Николова от Стара Загора, която също е силен феномен и в поредица книги предава информацията, която получава телепатично. Според нейния разказ градът в Рупите се е казвал Петра – също като онази Петра в Йордания, а Ванга често се „срещала” на Рупите с библейския Ной и древния съвет на старейшините.

Петра на Рупите бил древен свещен град на тракийските  жреци. Тук била и една от вратите за връзки с Космоса, т.е. едно от светилищата на тракийските мистерии. Йорданка Николова разказва, че тук хората били много щастливи и благородни. Живеели в мраморни къщи, осветявани и отоплявани от Слънцето.

Ходели облечени в златоткана коприна и бижута от злато, рубини и диаманти. Жените имали коронки с красиви камъни и гердани от злато. Мъжете носели копринени ризи в втъкани златни нишки и тежки медальони. Били вегетарианци, като се хранели с житни култури, плодове, зеленчуци, мед и мляко. Поминъкът им били земеделието и производството на бижута.

Добивали злато както това правели през Средновековието истинските алхимици. Изкуството имало голямо значение в живота им. Имало Седем сгради, служещи за театри, музеи, художествени център, както и сграда, в която всеки отивал и споделял своите идеи за подобряване живота в града. Управлението се водело от съвет на старейшините, които се събирали всеки месец и обсъждали проблемите на града и хората.

Старейшините били посветени жреци в мистериите. Избирани са на 7 години. Гласуването било тайно за 49 старейшини.

В разказите си, получени по телепатичен път, Йорданка Николова споменава, че Ванга е почитала това място – Петра на Рупите, като център, на който за първи път е стъпил Ной. Пророчицата често „говорела” по своя необикновен начин с Ной и със съвета на старейшините.

Градът загинал при една от мистериите, но не заради някаква грешка в ритуала и действията на жреците, а заради тяхно и на жителите на Петра решение. Зла сила искала да влезе в райското място, но съветът на старейшините предизвиква със силата на мисълта вулкан. Целта била пред злото да се затвори невидимата енергийна врата. Унищожителният за хората катаклизъм бил единственото възможно решение, затова старейшините и жителите на Петра приели доброволно саможертвата. Залогът на тяхната саможертва бил спасението на цялата планета Земя.

Древните хора от града край днешните Рупи се отнасяли един към друг като братя, били много образовани и каквото си поискали, това можели да направят само с мисъл. Не водели войни и дълго време тях никой не нападал, разказва Ванга и описва блестящите им като станиол дрехи. Думите на пророчицата звучат като интересна приказка и красива измислица.

Но няколко години след смъртта й през 1996 г. митичният град е открит. Дали това е древната Петра, описвана от Ванга и Йорданка Николова, остава неизвестно. Археолозите се водят от древни описания на голямо селище върху южния склон на вулканичното възвишение Кожух в землището на село Рупите.

В древността градът е бил център на областта Синтика, населявана от тракийското племе синти, за което споменават Омир, Херодот, Тукидид и други древни автори. Повече от 100 години учените спорят къде е разположен този античен град. Дълго време се смята, че се е намирал в днешна Гърция.

През 2002 г. при село Рупите доцент Георги Митрев от Пловдивски университет открива случайно голям латински надпис. Оказва се, че това е писмо на император Галерий и цезар Максимин Дая от 308 година, в което владетелите се обръщат към жителите на град Хераклея Синтика в отговор на молбата им да възстановят изгубените градски права.

Три години по-късно – през 2005 г. доцент Митрев публикува още един надпис, който безспорно доказва, че останките на търсения повече от век античен град Хераклея Синтика се намират върху южния склон на Кожух. От 2007 г. започват археологически разкопки на Хераклея Синтика под ръководството на доцент Людмил Вагалински.

Оказва се, че градът е заемал цялата територия на Кожух. Положението му е стратегическо в  търговско, културно и военно отношение като връзка между Средиземноморието и земите около Струма до веригата на Хемус – Стара планина. Археологическите разкопки разкриват, че Хераклея Синтика е имала канализация и добре оформени пътища.

В нея са се развивали различни занаяти и се предполага, че хората тук умело са се възползвали от лековитите горещи минерални извори, за които и Ванга казва, че са голям дар от Бога, пише Уикенд.