България е сред държавите в Европа с най-голям брой клозети на двора на глава на населението – 15 на сто и то по официални данни. Води ни само Румъния, пише glasove.com.
В повечето случаи около дупка в земята са поставени няколко дървени дъски, които създават усещане за уединение. Все по-често зад дървени тараби се поставят и тоалетни чинии – за комфорт. Зиме вътре човек влиза с шуба, през лятото с вестник – за да гони мухите.
За сравнение, в 19 държави-членки на ЕС, този процент на външните тоалетни е около 1, а в Германия, Люксембург, Холандия и Швеция е близо до нулата – може да се предположи, че в тези държави пазят външни нужници като туристическа атракция и музейни експонати. Няма данни на друго място в ЕС да живеят без достъп до течаща вода.
Първата вътрешна тоалетна в България е направена в Констанцалиевата къща в Арбанаси към края на ХVІІ век. През ХХI век сме сред водещите държави в Европа по външни нужници.
Факт е, че към 2019 г. СПА столицата на Балканите – Велинград, все още е без пречиствателна станция за отходни води и докато хотелиерският бизнес от сърце опитва да привлече големи и богати клиенти, като германски здравни фондове, например, експертите от други държави са наясно, че биха отишли на място, което излива в земята всичките си нечистотии.
През 2020 г. Велинград ще бъде изправен пред задължителното европейско изискване за изграждане на пречиствателна станция за отпадни води, но никой не знае откъде да бъдат намерени средства за това. Предложението от страна на БРРБ за създаване на ВиК асоциация между седем общини: Велинград, Сърница, Ракитово, Брацигово, Пещера, Белово и Батак не е одобрено, защото на общото събрание надделяло решението, че изграждането на пречиствателна станция ще повиши цената на водата в региона. Така възможността за европейско финансиране е пропусната, а изискванията скоро ще поставят курортния град в черния списък на населените места, които живеят в най-нехигиенични условия. Тоест дори когато тоалетните и баните са вътре в сградите, те продължават да работят като нужниците в двора – нечистотиите потъват в земята – същата, от която извират естествените минерални води.
През 2010 г. изпълнителният директор на „Софийска вода“ Иван Иванов заявява, че в следващите 5-6 години „Драгалевци“ и „Бояна“ ще имат канализация.
През 2018 г., когато директор на „Софийска вода“ е вече Васил Тренев, е съобщена радостната новина, че до пет години „Бояна“, „Драгалевци“, „Симеоново“ и град Банкя ще се сдобият с канализация.
Към 2019 г. едва 76 процента от столицата е с канализационна мрежа, като в нея не се включват най-скъпите квартали.
Иначе казано: клозетите продължават да са „на двора“, дори когато са на третия етаж в баровска къща, някъде по склоновете на Витоша.
Европейският първенец по нужници на двора (дори не скрити в луксозни постройки) е Румъния, където от 8,9 млн. жилища, 1,8 млн. са извън домовете, по данни на Евростат. Затова от тази година северната ни съседка със закон забрани употребата на клозети в двора, ако населеното място е с изградена канализация. Глоба от 1650 лв. очаква всеки, който продължи да се облекчава по стара традиция в кътче на двора.
Именно тук е уловката: изградена канализационна мрежа!
През 2010 г. една четвърт от българите ползват дупки на двора, опаковани с оптическа преграда. През 2017 г. процентът спада под 17. Делът на населените места с нова канализация обаче далеч не напредва с такива темпове, което означава само едно: външните нужници са „примъкнати“ към основните къщи и нечистотиите отново отиват там, където са били и преди – в земята.
През миналата година ООН обяви, че 2,3 млрд. души на планетата нямат достъп до санитарни помещения с течаща вода, а над 890 млн. ходят по нужда, където и да е на открито. В резултат само от болестите, предавани заради липсата на санитарна хигиена, годишно умират над 360 хил. деца под петгодишна възраст.
Затова ООН стартира програма през 2013 г., която до 2025 г. трябва да разработи система, която да прекрати изхождането на открито и осигуряване на санитарни условия и хигиена за всички. Това с най-голяма сила се отнася до най-бедните региони в света – от Африка, през отдалечени райони на Китай и Латинска Америка.
Създаден е и сертификат за тоалетните – ISO 30500. Разработват се тоалетни, които могат да преработват отпадните продукти без наличие на пречиствателна станция или канализация. Наречена е NSSS – non-sewered sanitation system. Сертификатът обхваща не само системата за постъпване на отпадъците, отделянето и преработката им, но също и начините за укрепване на тези тоалетни и създаването на култура за отделяне на мъжете от жените и повече комфорт именно за жените. Всеки елемент от подсигуряването на тези тоалетни е със собствен ISO сертификат. Основното достойнство на тоалетните ще е, че те ще задържат бактерии, вируси и други вредни патогени, като по този начин ще бъде опазена и околната среда и хората няма да консумират вода и храни, вече заразени с отпадни мръсотии.
През настоящата година ВиК дружествата подадоха проекти за изграждане на водопроводи, канализация, пречиствателни станции, които да бъдат финансирани по Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“ в размер на 1,6 млрд. лв., което ще се отрази на качеството на водите, а оттам и на качеството на живот и хигиена на близо 2 млн. българи в 51 населени места. На 59 места е предвидено изграждане на канализация. Все още не съществува стратегия за прибиране на нужниците „на топло“.
