Вносът на боклука не е безобиден, но за него се заговори едва напоследък. Иначе италианските отпадъци се доставят в България още от 2013 г. За далаверата се зашумя обаче години по-късно, и то покрай вонята, която се носи над пристанищата, където пристигат балите, а също и край ТЕЦовете, в които ги изгарят.
Бизнесът с боклука от години е в ръцете на мощната ндрангета от Калабрия. Паметливи припомнят онези снимки от 2008 г., които показваха улиците на Неапол, пълни с вонящ боклук, а събирането на отпадъците още тогава се контролираше от мафията. При такъв господар в този бизнес не е чудно, че най-безскрупулно се смесват битови и опасни отпадъци и никой не мисли нито за човешкото здраве, нито за околната среда.
В България обаче пристигат боклуци не само от Италия, но се внася и от Великобритания и Германия. Ако в Италия компаниите плащат 60 000 евро за законното изхвърляне на контейнер с 15 000 тона опасни отпадъци, нелегалното вкарване на този боклук в Източна Европа или Азия е само 5000 евро.
Законът забранява на държавите-членки на ЕС да изнасят мръсотиите си в други страни.
На това обаче са му намерили цаката – представят отпадъците за гориво, а то може да минава свободно през границите. Битови, търговски, производствени, медицински и т.н. отпадъци се хвърлят в пещите вместо въглищата или природен газ.
При това експерти подчертават, че гадната смрад е най-малкият проблем. Далеч по-опасни са токсичните вещества, които излъчва това „гориво”. В България обаче контролът на този внос и горене липсва и не се знае какъв е съставът на вносното „гориво”. Производителите на отпадъци, обясняват познавачи, могат да фалшифицират кодовете на боклука, като по този начин намаляват разходите за обезвреждането им, а пестят и данъци. Друг е въпросът и какво става с пепелта от този отпадък и с токсините в него. Представете си само цимент, тухли и т.н., приготвени с такива примеси. Ако технологията на това изгаряне е безопасна, логично е отпадъкът да се използва като гориво в Италия, Германия, Великобритания, а не да се внася у нас.
Източниците на Уикенд разказват, че най-известният случай на незаконно изгаряне и обезвреждане на опасни отпадъци е направен в края на 80-те години в Кампания в Южна Италия. Оттогава в регионът заболяванията от рак и други тежки болести са много над средното за Италия. Смята се, че това е резултатът от незаконното горене на опасни отпадъци.
Най-малко половин милион лева ще получат вносителите на италиански пластмасови отпадъци, които се готвят да правят цех край дупнишкото село Яхиново. Местните хора негодуват от плановете в бившия стопански двор да се преработва отровния боклук. Теренът е 5 декара, обясняват запознати и върху тях може да се поставят към 10 хил. тона пластмаса. Няма гаранция, че те ще се преработват. Собствениците на мястото – някои си Ирина и Николай Божкови от съседното село Крайници не са по никакъв начин длъжни да строят цех. На своята земя те могат просто да натрупат балите с боклук. Според запознати италианците плащат по близо 130 евро на тон, за да бъде изкаран отпадъкът от Апенините.
Сега се очаква от инспекцията по околна среда в Перник и от кметството в Дупница да се вземе окончателно решение дали ще се депонира пластмаса край селото, в което живеят над 2000 души. В селото хората са категорични, че няма да допуснат само на 100 метра от къщите им на километър от детската градина някой да печели с цената на здравето им. От 1 януари 2018 г. дори Китай забрани вноса на отпадъци от пластмаса и други над 20 материала, подходящи за рециклиране. Е, оказа се, у нас си влиза безпрепятствено…
