Няма човек, който поне веднъж в живото си, да не е изпитват тъга, безнадеждност или апатия (липса на интерес към обичайните забавни неща в живота) в рамките на 2 или повече седмици. Според психолозите, някои хора осъзнават, че са в депресия и търсят подкрепа, а други предпочитат да си излеят яда върху близките, да се пропият и да се затворят в дома си.
Има няколко основни симптома, които трябва да насочат вниманието на всеки човек към депресията. Те включват чувство за тъга, тревожност, безнадеждност, песимизъм, необичайна раздразнителност, чувство на вина, безполезност или безпомощност, загуба на интерес към приятни занимания, хронична умора, нежелание за излизане навън и общуване с други хора, безпокойство, разсеяност, трудно взимане на решения, промени в съня (безсъние или твърде дълго спане) и апетита (гладуване или преяждане), мисли за самоубийство, коремни болки и храносмилателни проблеми. Ако човек открие у себе си над десет от тези усещания, трябва да се консултира със специалист. Той може да разграничи най-точно едно състояние на депресия от друго и да предпише подходящото за целта лечение.
Голяма и тежка депресия
Преподавателите по психология в Харвардския университет определят голямата и тежка депресия като „състоянието, при което тъжното настроение е всепоглъщащо и човек губи интерес към дейности, дори и към тези, които обикновено са приятни”. Изследванията им показват, че през 2017 г. близо 17,3 милиона американци (около 7% от населението на САЩ) са преживели поне една голям депресия през живота си. Симптомите на това състояние се изразяват в проблеми със съня, промени в апетита или теглото, хронична умора, чувство за безполезност и мисли за смърт или самоубийство.
Тежката депресия, известна още като клинична депресия, се диагностицира въз основа на два ясно видими симптома – потиснато настроение и липса на интерес към каквито и да било дейности, които продължават повече от 2 седмици и влошават ежедневието на човека.
Не може да бъде посочена една единствена причина за появата на депресия, но се смята, че има няколко фактора, които допринасят за нейното развитие – генетични, невробиологични, хормонални и т.н.
Голямата депресия се лекува с психотерапия и медикаменти. За някои хора с твърде тежки и продължителни симптоми, които не могат да бъдат облекчени с антидепресанти, се препоръчва и електроконвулсивната терапия или транскраниалната магнитна стимулация.
Трайно депресивно разстройство
Устойчивото депресивно настроение (наричано още дистимия) е състояние на непрекъсната лека тъга (меланхолия) или безпокойство, от което човек не може да излезе с месеци, а понякога и с години. То не е така интензивно като голяма и тежка депресия, но е също толкова неприятно. Според психолозите трайното депресивно разстройство не пречи на човек да живее нормално, но сериозно влошава ежедневието – най-често води до промени в апетита и съня, ниско самочувствие и усещане за безнадеждност.
Подобно на голямата депресия, причината за продължаващата във времето лека меланхолия не е напълно изяснена. Вероятно тя също е повлияна от гените, хормоните и някои химикали в мозъка. Може да бъде диагностицирана от специалист въз основа на комбинация от физически прегледи (за да се изключат други заболявания) и психологическа оценка.
Има изследвания, според които 2% от възрастното население страда от трайно депресивно разстройство в определен момент от живота си. родните психолози твърдят, че то се отрива предимно при възрастните и самотни българи, които живеят сами или са настанени с старчески дом. Най-често те им предписват антидепресанти, но това не е особено ефективна терапия, тъй като трайното усещане за тъга се отстранява най-добре с подобряване на социалната среда.
Депресивна психоза
Някои от хората с тежка депресия могат да изпитат в заблуди и халюцинации. Комбинацията от тези две усещания се нарича от психолозите депресивна психоза. Заблудите са мисли, които е малко вероятно да са верни, а при халюцинации на страдащия от депресия му се привиждат или причуват неща, които не са истински. Точно по тази причина психозата може да предизвика мисли за самоубийство, т.е. това е състояние, което в никакъв случай не бива да се подценява.
Не е ясно защо някои хора с депресия развиват психоза, но това може да е свързано със стресови житейски събития или емоционални травми. Терапията се състои предимно в предписването на антипсихотични средства и антидепресанти. Но по преценка на специалиста в лечението могат да се включват също така когнитивно-поведенческа терапия и електроконвулсивна терапия.
Биполярно разстройство
За да се диагностицира биполярно разстройство от първи тип е достатъчно да се появи само един епизод на маниакално поведение. При хора с разстройство от втори тип обаче депресията се редува с периоди на свръх активност, водеща до рисково поведение. Манията и депресията са като противоположните страни на една монета, а лечението се фокусира върху стабилизиране на настроенията. Психолозите обаче обръщат внимание и върху това, че епизодите могат да бъдат „смесени“, т.е. както с елементи на мания, така и с елементи на депресия. Счита се, че наследствеността и някои промени в структурата на мозъка повишават риск от биполярно разстройство. Лечението обикновено изисква комбинация от лекарства (антидепресанти, стабилизатори на настроението или нетипични антипсихотични средства) и психотерапия. Понякога хората се лекуват с електро-конвулсивна терапия.
Съществува и състояние наречено униполярната депресия. То е подобно на биполярното разстройство, но не се откриват маниакални реакции у страдащия. Терминът често се използва за описване на клинична депресия.
Нетипично протичаща депресия
Симптомите при атипичната депресия са почти същите като при другите видове психологични разстройства – хората изпитват тъга, имат повишен апетит и спят повече от 8 часа (в състояние са да спят по 12-13 часа и повече). Може също така да се чувстват отхвърлени или непрекъснато критикувани. Оплакват се от тежест в ръцете и краката. Основната разлика между атипичната депресия и другите видове е, че хората в рамките на кратки периоди от време, при наличието на положителни събития в живата им, могат да се чувстват по-добре.
Нетипично протичащата депресия се появява за пръв път в ранните етапи от живота на човека, т.е. от нея страдат подрастващите. Лошото в случая е, че ако не се вземат адекватни мерки, тя ще продължи във времето и един момент ще се прояви като трайно депресивно разстройство. Рискови фактори за това са употребата на алкохол и наркотици, наличието на емоционални травми в детска възраст, ежедневен стрес, както и фамилна анамнеза за депресия, биполярно разстройство или алкохолизъм. Подобно на други видове депресия, и това разстройство се лекува с медикаменти и психотерапия.
Кратък потискащ период
Предменструалното дисфорично разстройство е екстремна форма на добре познатия предменструален синдром – период, в който дамите стават силно раздразнителни, тревожни и потиснати (изпадат в лека депресия). Симптомите обикновено се появяват между овулацията и периода на кървене. Има изследване, което показва, че 5% от жените в репродуктивна възраст изпадат в такива състояния седмица преди всеки цикъл.
Колебанията в хормоните (най-вече в нивата на серотонин) са отговорни за всичко това, твърдят психолозите. Този кратък потискащ период се лекува с няколко вида медикаменти, включително антидепресанти и противозачатъчни. Управлението на стреса, балансираната диета и редовните упражнения също могат за намаляване на тежестта на симптомите.
Симптомите, на които трябва да се обърне внимание, са раздразнителност, необясним гняв или тъга, тревожност, паника, плач, липса на интерес към общуване с околните, проблеми със съсредоточаването, умора, желание за непрекъснато похапване на сладко и т.н. Всички тези усещания трябва да се обсъдят със специалист, за да се предпише адекватна терапия.
