Доц. Лъчезар КАРАГЬОЗОВ, Аз Буки
Европа през XVII век е сцена на бурни политически събития. Достатъчно е да си припомним религиозната Тридесетгодишна война, разорила и обезлюдила Централна Европа. А в Англия едно след друго следват: войната между краля и парламента, обезглавяването на краля, диктатурата на Кромуел, реставрацията на монархията. След всичко това промените в Европа са не само политически. Те променят ценностите и посоката на мислене. Свободомислещата и практична буржоазия разбира, че от прогреса може да има само полза, а единственият път към него е експерименталната наука.
Свободни научни общества в Европа – академии
По това време схоластиката и догматиката са загнездени здраво в университетите – място за празно говорене. Но извън техните стени се събират учени, за да общуват и обменят идеи и нови наблюдения, получени по опитен, експериментален път. Обсъжда се природата на кометите, за какво служи кръвообращението, може ли да има празно пространство, как се прави цветно стъкло. Появяват се различни свободни научни общества, наричани академии.
Първите академии се създават в Италия, където най-знаменита е академията в Рим – „Академия дей Линчеи“. В нея участват Галилео Галилей и още десетина други учени. Именно от времето на Галилей започва ерата на новото експериментално естествознание. Друга италианска академия е флорентинската „Академия дел Чименто“, създадена от ученици на Галилей. Нейният основен принцип е „Експерименти и никакви спекулации“. Новите научни общества и академии печатат трудове, в които описват на читателите своите открития и наблюдения. Академиите горещо защитават идеите за популяризиране на науката и за приобщаване към нея на широк кръг от почитатели.
Невидимият колеж
Англия бързо тръгва по същия път. През 1645 година в Лондон се организира общество на натуралистите експериментатори. Членовете му редовно се събират, за да се осведомяват взаимно за резултатите от извършените от тях опити, наблюдения и изследвания. В центъра на групата поклонници на новата експериментална философия е Роберт Бойл – физик и химик, известен днес на учениците с изследванията си върху газовете. Това общество не е като признатите университети; Бойл го нарича „нашия невидим колеж“.
Английската революция и Гражданската война задържат развитието на това начинание. Някои от учените са въвлечени в политическите събития – едни са за краля, други за парламента, някои приветстват Кромуел. След Реставрацията политическата атмосфера се променя, настъпва дух на толерантност.
Колежът „Грешъм“ и Лондонското кралско общество
Сър Томас Грешъм е едър търговец, двадесет години съветва кралица Елизабет по финансови въпроси, изпълнява задачи в чужбина, създава Лондонската фондова борса. Той завещава къщата си на Лондонската община при едно условие. В нея седем професори всеки ден от седмицата трябва да четат свободни, достъпни за всички лекции по предметите астрономия, богословие, геометрия, право, музика, физика и риторика. Лекциите се четат сутрин на латински, а следобед – на английски. „Грешъм“ не приема студенти, не издава дипломи; лекциите продължават и до днес.
През есента на 1660 г. в Лондон, в колежа „Грешъм“ след лекция на Кристофър Рен – известен архитект и математик, той, Роберт Бойл и още десет души, сред които физици, математици, лекари, юристи, богослови, създават „нов колеж“. През 1662 г. учените получават грамота от крал Чарлз II, който разрешава дейността им. Така официално се учредява Лондонското кралско общество.
Кралското общество избира за свой девиз изречението Nullius in verba – на латински „Нищо на думи“. Никаква вяра на думите, това, изглежда, най-добре показва намеренията на хората, поставили си за задача да изследват природата по нов начин. С този девиз членовете на Обществото заявяват, че те няма да се опират на думите на авторитетите, такива като Аристотел или отците на светата църква, а ще разчитат само на свидетелството на непосредствения научен опит.
Мнозина от най-големите учени са членове на Лондонското кралско общество. Достатъчно е да си спомним имената на Исак Нютон, Джон Далтон, Майкъл Фарадей. Но всичко това е в бъдеще. Славата на Кралското общество идва с Роберт Хук.
Роберт Хук
Член на Кралското общество, велик майстор на експеримента, Роберт Хук смята точното наблюдение за основа на научното познание. Спектърът на неговите интереси е необичайно широк – Хук е причастен едва ли не към всяко откритие на своята епоха.
Роберт Хук започва като помощник на Роберт Бойл, изработва въздушната помпа, с която Бойл извършва откритията си. Когато в Кралското общество започват да говорят за опити и демонстрации, Хук е назначен за уредник по експериментите. На всяко седмично заседание той трябва да представя нагледно доказателство за определено твърдение или да го отхвърля, и то по заявка. Хук да определи пречупването на светлината в топла и студена вода, Хук да провери скоростта на падане на телата в зависимост от теглото, Хук да види колко тежи въздухът, Хук да даде най-правилното подреждане на дървата в камината, Хук да докаже движението на Земята. А при височайши посещения Хук трябва да демонстрира, че въздухът е нужен за дишането на птиците и горенето на свещта.
Микроскопът на Хук
Благодарение на Хук науката се сдобива с мощно ново оръдие за изследване на природата – микроскопа. В Англия първият истински микроскоп, съставен от две лещи, е изработен от Роберт Хук. Трябва да си представим този образован, любознателен и темпераментен изследовател в ръце с първия микроскоп, който му е давал възможност да открие един съвсем нов, от никого невиждан и никому неизвестен свят. Хук проучва всичко, което може да бъде поставено под обектива на микроскопа: острието на игла, вълнена нишка, песъчинки, прах от изгорени растения, кристалчета от различни минерали. Нищо че неговият микроскоп увеличава само няколко десетки пъти. Той не пести време и енергия да покаже как изглеждат под микроскоп очите на мравката, крилата на комара и перата на птиците, осите и бълхите. Всичко това той публикува през 1665 г. в своята „Микрография“.
От показаното в „Микрография“ най-голямо значение получава откритието на клетката. Хук пръв прави рисунка на клетките на сърцевината на стъблото на бъза и другите растения, пръв рисува строежа на корка и вижда същия строеж в тънка пластинка от дървени въглища. Хук дава на науката термина „клетка“ – от плътното разположение на клетките подобно на пчелните килийки.
Хук не продължава тези изследвания. Той не е постоянен и не може да бъде. В главата му се роят нови и не по-малко завладяващи идеи – за усъвършенстване на компаса, за часовници с пружина, за вкаменелостите, земетресенията, земното привличане. Ето защо той предава по-нататъшното водене на микроскопските изследвания на Неемия Грю, също член на Кралското общество. Внимателният и настойчив Грю се отдава на изследване на растенията и открива в техния строеж много нови неизвестности.
