Ресторантьори и монтьори внесли 22,7 млрд. за БВП
Истината най-сетне се доказа от статистиката – българинът си харчи парите за кръчми и потрошени автомобили втора ръка.
Това научихме от новината, че ресторантите, хотелите, търговията и ремонтът на автомобили и мотоциклети заедно с транспорта, складирането и пощите са произвели 22.7 млрд. лв. брутна добавена стойност през 2019 г., показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ).
Тези сектори държат най-голям дял по добавена стойност, която е съществена част от образуването на БВП – за миналата година тя се равнява на 102.2 млрд. лв. След тях се нарежда добивната и преработващата промишленост, производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива, доставяне на води, канализационни услуги и управлението на отпадъците с произведени 21.8 млрд. лв. Челната тройка се затваря от държавно управление, образование, хуманно здравеопазване и социална работа с 15.8 млрд. лв.
Строителството, селското, горското и рибното стопанство са произвели най-малко по съответно 4.6 млрд. лв. и 3.7 млрд. лв. На последно място е спортът, културата, дейностите на домакинства и работодатели и други дейности с 2.3 млрд. лв. принос.
Брутният вътрешен продукт (БВП) на България нарастна с 3.4% през 2019 г. като достигна 118.6 млрд. лв. (60.6 млрд. евро). На човек от населението се падат по 4 677 лв. (8 678 евро).
През четвъртото тримесечие е регистриран ръст от 3.1% на БВП до 32.6 млрд. лв. (16.7 млрд. евро) – това е с 0.4% по-ниско спрямо първоначалните експресни данни, изведени от института преди седмици. Тогава от опозицията сигнализираха за пропуснато отчитане на внос на петролни продукти и неточности от около 4 млрд. лв.
„Вносът не е отчетен, защото бяха въведени две декларации за нефтопродуктите – една начална и една допълнителна“, заяви по този повод председателят на НСИ Сергей Цветарски.
Той изтъкна, че разликата се получава от документното оформяне и забавянето, което е причинено от предварителната и допълнителната декларация. Вече са направени корекции за останалите три тримесечия на 2019 г. – през първото има ревизия нагоре с 0.3%, второто е почти без промяна, а третото е с 0.3% надолу.
Произведената през четвъртото тримесечие брутна добавена стойност е 28.3 млрд. лв. (2.7% ръст за година).
В структурата й аграрният сектор запазва своя дял от 2.8%. В индустрията е отчетено увеличение от 1.6% на годишна база като през миналата година то достига 23.5%.
Най-голям дял имат услугите – 73.7% през 2019 г. Те обаче намаляват с 0.6% спрямо четвъртото тримесечие на 2018 г. Ръст има при строителството (4.3% ръст), селското, горското и рибното стопанство (3.8% ръст), финансовите и застрахователните дейности (3.8% ръст), промишлеността (3.5% ръст) и при държавно управление, образование, здравеопазване и социална работа (3.7% ръст).
