С всеки изминал ден гражданското недоволство заради извънредното положение в държавата расте с голяма сила. Социалната изолация буквално отключи индивидуалната „патология“ на всеки един от нас. Лайтмотивът „коронавирус-заразени-маски-болници-мерки“ така влезе под кожата на българина, че неговият словесен протест от социалните мрежи вече „излезе“ и се превърна в своеобразно гражданско неподчинение.
Когато извънредните мерки за социална изолация бяха въведени в началото, спазването им се превърна в лична кауза за голяма част от гражданите. Имаше и дезертьори, които обаче плахо вдигаха глави, отваряха врати и тичаха навън. Месец по-късно обаче, недоволството се превърна в е опционален бунт. Гневни коментари за кофти изолацията заливат социалните мрежи, всеки телефонен разговор с близки и приятели се превръща в монолог за безумните мерки на държавата, а демонстративните излизания по парковете и улиците чертаят пътя на недоволния човек към неговата пропаст.
Всеки бунт има и своя обект, който е виновен за социалния дискомфорт. Началникът на Националния кризисен щаб за борба с коронавируса генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски се превърна в съвременния месия, който всекидневно призовава хората към смирение, умолява ги да му повярват и да го последват в спазването на правилата. Малцина обаче го направиха и разпознаха в него Спасителя. Повечето упорито започнаха да хвърлят „камъни“ по него и да искат той да изчезне от телевизорите им. Така оценката за неговите усилия се разтегна между „Осанна!“ и „Разпни го!“.
Самият той остана смирен и продължи да обяснява, че правилата са за това да бъдат спазвани. Подобно на мъченик, той пое върху себе си негодуванието на всички обществени възрасти и прослойки. Пенсионерите го обвиниха, че ще се амортизират крайниците им от затвора вкъщи. Майките на деца с увреждания го заклеймиха, че ще съсипе годишните им усилия, бизнесът го погна, че ще срине икономиката ни, семейните, че ще ги разведе, ако продължат да са по 24 часа заедно, а младежите – че ще ги пристрасти към компютрите от седене вкъщи.
Той отговори просто на укорите: „Това е народопсихология!„. Според него при нетрадиционни мерки със скрит враг, трябват и нетрадиционни способи.
За човек, военен, който е бил на две военни мисии в Ирак и Афганистан, тази война с невидимия враг се превърна в най-кръвожадната и най-трудната. Лицата на смъртта са различни – да умреш геройски на фронта и да умреш като мъченик в болницата от коронавирус е еднакво коварно и непоправимо. Затова е призивът на държавата да си останем вкъщи трябва да бъде чут, а не анализиран, дискутиран и оспорван!
Temi.bg
