Социална изолация – дори самата фразата звучи ужасно. Особено за онези, които са свикнали да прекарват по-голямата част от времето си навън с приятели. Останете си вкъщи, а когато излизате, стойте на една голяма крачка разстояние от другите, съветват ни през последните седмици специалистите. Да, но докога?! Това, което се знае засега е, че трябва да издържим поне до средата на май.
Извънредното положение донесе със себе си своеобразен парадокс. Вече повече от месец десетки хиляди българи са принудени да работят от вкъщи, за да могат да предпазят своето здраве и това на околните, но в същото време само по себе си продължителното седене вкъщи носи много рискове както за физическото, така и за психическото им оцеляване.
Оказва се, че невъзможността човек да излезе от дома си и да отиде до работното си място, води до също толкова голям стрес, колкото и когато е сред колегите си. Освен това новото всекидневие напряга почти всеки, довеждайки го до тревожност или лека депресия, твърдят психолозите.
Продължителното застояване, неудобствата от работа у дома и напрежението са предпоставки за здравословни проблеми като появата на хронично главоболие и схващания в областта на врата, раменете, кръста, краката и други части на тялото. Отрицателен ефект може да има и върху психиката – затвореният между четири стени човек губи креативността и концентрацията си. И не на последно място – способността си да запаметява нова информация. Според някои специалисти това е много ясно изразено при учениците и студентите, на които им се налага да се обучават дистанционно.
Макар българите да не са сред най-контактните и социални хора на света, те също имат нужда от близост и общуване. В крайна сметка всички сме социални животни, категорични са психолозите. По думите им, чисто еволюционно ние сме свързани един с друг и имаме необходимост да контактуваме с околните. Eто защо тези нови протоколи за поведение (домашното карантиниране, спазването на дистанция между хората и т.н.) може и да са необходими, но те не са естествени за човешката природа. Или иначе казано принудителното затваряне на хората в техните домове води до бавното им, но сигурно „полудяване“.
Нещо повече – дори когато човек е напълно здрави, липсата на социални контакти за прекалено дълъг период от време със сигурност ще навреди и на физическото му състояние. От началото на глобалната короновирусна изолация през януари до момента има няколко проучвания, които ясно показват, че престоя вкъщи е довел до отключването на заболявания като диабет, автоимунни разстройства (ревматоиден артрит или лупус), сърдечносъдови проблеми и т.н. Оказва се, че по време на извънредното положение хората ограничават с до 70% физическата си активност и не могат да пренастроят двигателния си режим, а това води до увеличаване на килограмите.
Първите данни, свързани със самоизолацията, показват, че някои групи хора ще са по-уязвими емоционално от други – в най-голям риск са младите хора на възраст между 16 и 24 години, жените, заетите в областта на здравеопазването, както и пациентите с вече установени психиатрични заболявания. Любопитна подробност е, че семействата с едно дете изживяват настоящата ситуация доста по-тежко, в сравнение с имащите повече от един наследник или бездетните.
„По принцип всеки, който вече е имал някаква емоционална травма в миналото, ще се окаже засегнат от настоящата ситуация. Този вид събития в човешката история имат способността да изваждат минали проблеми на повърхността“, казва д-р Адам Каплин, преподавател по неврология в Медицинското училище към университета „Джон Хопкинс“, САЩ. От думите му става ясно, че има няколко фактора, които увеличават и без друго стресовата ситуация в която се намират всички хора по света.
Първото и най-съществено нещо е несигурността и липсата на ясни хоризонти за излизане от принудителната самоизолация. Реално погледнато никой не иска да разбере на 29-ия ден, че едномесечната карантина всъщност се удължава с още 30 дни. Естествено, това са решения, които са извън нашия контрол – в случая се взимат съобразно разпространението на коронавируса.
Вторият фактор е свързан със спектъра от емоции, които всеки от нас изпитва. Психолозите са категорични, че е напълно нормално да изпитваме страх и тревожност. Няма значение дали човек живее в Китай, САЩ или България – всеки се притеснява от агресивното разпространение на Covid-19. Експертите обаче се опитват да успокояват обществото с факти като този, че морбилито е четири пъти по-заразно от настоящия коронавирус. Паниката се дължи на това, че човек може да е болен, но да няма симптоми. Или иначе казано, страхът и тревожността идва от това, че можем да заразим фатално наш близък с хронични проблеми.
Депресията и скуката са друг тип емоции, които учените откриват сред самоизолиралите се хора по целия свят, в това число и България. Нашите нормални ежедневни действия са силно ограничени – мнозина си седят вкъщи, вместо да ходят до работните си места, децата се обучават онлайн, вместо да влизат в класните стаи, и т.н. И макар тези мерки все пак да ни дават измамното усещане, че общуваме помежду си, то за много хора е трудно да се приспособят. А за тях е вид несигурност, която се задълбочава и от факта, че не може да се ходи на кино, ресторант, парти и т.н. Всички хора, което се нуждаят от физическо общуване, най-вероятно ще изпаднат в депресия през следващите седмици, категорични са психолозите.
Трета група емоции са гняв, безсилие и раздразнителност. Това трио от чувства се корени в отказа ни (доброволен или принудителен) от контрола върху живота си. Реално погледнато ние рязко се лишихме от толкова много неща наведнъж, обясняват експертите. Ето защо някои хора са по-раздразнителни от обикновено и са склонни да ни крещят по телефона, вместо да разговарят нормално. Безсилието често се проявява като гняв, които се изсипва върху околните, без те реално да са виновни за каквото и да било.
Как можем да си помогнем?
За да овладеем емоциите в условията на социална изолация и да се предпазим от разболяване, на първо място трябва да сме адаптивни, се казва в препоръките на психолозите. По думите им карантинирането не означава, че не можем да общуваме по телефона или чрез всички онези модерни форми за осъществяване на видео конферентни връзки.
А когато човек не може да ходи на фитнес, да тича в парка или да кара колело, може да ги замени с практикуването на т.нар. дихателни упражнения. За целта са необходими не повече от 20 минути. Ефектът за психиката и физиката от тези занимания са същите като практикуването на останалите спортове.
Бъдете любезни, мили и отзивчиви, колкото и да сте разтревожени, гневни или безсилни в съществуващата ситуация, съветват ни още психолозите. Те цитират изследвания, според които правенето на хубави нещо за околните, стимулират центровете за удоволствие в собствения ни мозък и така самите ние се чувстваме по-добре и по-щастливи.
Промяната в очакванията пък е едно от ключовите неща, които ни спасяват от стреса. Времената не са лесни за никого, така че е нужно да бъдем търпеливи и да си дадем време за възстановяване. В този смисъл, за да сме добре информирани, но без да се „зомбираме“, трябва сериозно да прецизираме, какво да гледаме и да четем.
Непрекъснатото излъчване на пресконференции и изнасянето на цифри за заболеваемостта, създават паника сред населението, категорични са психолозите. Според тях е достатъчно да се гледат централните новини или веднъж дневно да се влиза в онлайн сайтовете. Вместо това човек може да чете книга или да гледа филми.
