Български адвокати от софийска кантора съставиха жалба срещу задължителното носене на маски на публични места, видя Temi.bg. Причина за това е противоречие със Закона за ограничаване носенето на облекло, прикриващо или скриващо лицето.
Текстът от закона гласи: „На публични места на територията на Република България не се допуска носенето на облекло, прикриващо частично или скриващо напълно лицето.“. Също така е предвидено, че: „Облекло, прикриващо или скриващо лицето, са плътни или полупрозрачни дрехи, покривала, наметала, мрежести платки, маски или други подобни елементи, които прикриват частично или скриват напълно лицето.“ и „Лицето е прикрито частично при носенето на облекло, с което са закрити устата, носът или очите.“
Посочения закон предвижда и санкции в размер на:
„Чл. 6. (1) Който на публично място носи облекло, прикриващо частично или скриващо напълно лицето, се наказва със:
глоба в размер на 200 лв. – за първо нарушение;
глоба в размер на 1500 лв. – за всяко следващо нарушение.
Ако нарушителите са длъжностни лица, наказанието е:
глоба в размер на 500 лв. – за първо нарушение;
глоба в размер на 2000 лв. – за всяко следващо нарушение.“
Следва да се да се имат предвид и указанията, дадени от СЗО по отношение носенето на маски, а именно – кога и как следва да се носи маска, както и че маска следва да се носи „само от болни от симптоми на „COVID – 19“ или се грижите за някой, който има „COVID – 19“. Също така: „маска за лице за еднократна употреба може да се използва само веднъж“.
Важно е също така да се знае, че средствата за маските следва да бъдат осигурени със средства от държавния или общинския бюджет. Във връзка с изложеното, всеки който счита, че заповедта е незаконно съобразна може да се възползва от образеца на публикуваната жалба, уточняват авторите на идеята.
В аргументите си Адвокатската колегия от София обобщава:
Оспорваната заповед задължава „всички лица“ да имат поставена защитна маска или друго средство, но не съдържа разпореждане относно разноските в съответствие с изискванията за форма на акта предвиден в Административнопроцесуалния кодекс, което представлява съществен реквизит на атакувания акт. Липсата на посочения реквизит противоречи на чл. 63, ал. 4 от ЗЗдр, който предвижда, че средствата за осъществяването на предвидените мерки се осигуряват от държавния бюджет, съответно от общинските бюджети. В тази връзка, оспорваната заповед не указва кой следва да създаде необходимата организация по осъществяване изпълнението на разпоредената мярка в частта й относно начинът на изпълнение, което обстоятелство е съществено процесуално нарушение поради липса на задължителен реквизит.
На следващо място. Оспорваната Заповед противоречи и на Заповед № РД – 01 – 169/31.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването, с която същата мярка, въведена със Заповед № РД – 01 – 168/30.03.2020 г. на посочения министър е отменена. Видно е от оспорваната и цитираните заповеди на Министъра на здравеопазването, че липсват фактически и правни основания за издаване на акта, които са задължителен реквизит.
Оспорваният административен акт не предвижда изключения от въведената мярка, които да са съобразени със здравословните потребностите на лица, на които би застрашила живота и здравето от изпълнението на предвидените в заповедта мерки.
На следващо място. Няма категорични данни за ефективността и основателността на въведената мярка и не е съобразена с критериите за наличност на „епидемична обстановка“.
В тази връзка представям справка от сайта на министерство на здравеопазването във връзка с актуалната епидемична обстановка от 05 ноември 2009 г. и 10 април 2020 г
От там е видно, че за да се обяви национална епидемия е необходимо да се достигнат стойности на заболеваемост 200 на 10 000 души.
От втората справка е видно, че общата заболеваемост от грип и остри респираторни заболявания (извън грип) за страната е 25, 84 на 10 000 души. Съответно издадената заповед е неоснователна.
Според сайта на СЗО е видно, че маска следва да се носи „само от болни от симптоми на „COVID – 19“ или се грижите за някой, който има „COVID – 19“. (което прилагам към настоящата, заедно с линк към официалния сайт на СЗО, а именно: who.int/news-room/q-a-detail/q-a-coronaviruses). В същото становище е указано, че „маска за лице за еднократна употреба може да се използва само веднъж“. В тази връзка, считам че в оспорваната заповед липсват указания за начинът на изпълнение на създаденото задължение, което обстоятелство би могло да навреди, вместо да опази живота и здравето на гражданите. В тази насока е в сила казаното по-горе, че оспорваната заповед не съдържа разпореждане относно разноските, с което противоречи на чл. 64, ал. 4 от ЗЗдр, който предвижда, че средствата за осъществяването на предвидените мерки се осигуряват от държавния бюджет, съответно от общинските бюджети.
Информацията е публикувана на този адрес: https://advokatskakantorasofia.wordpress.com/2020/04/16/%D0%B6%D0%B0%D0%BB%D0%B1%D0%B0-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83-%D0%B7%D0%B0%D0%B4%D1%8A%D0%BB%D0%B6%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%BE%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0/?fbclid=IwAR3C_y5nuuXH9mmJ3UNNScVBB-xD-2KoUqkY6Zw3fM3ppzV46Gk_Yc–9PQ
