През последните дни се разразиха нови споровете около PCR изследванията на пациентите. Докато преди в центъра на вниманието беше малкия брой тестове и лаборатории, прилагащи метода, сега споровете се водят кой трябва да се тества и кой ще плаща за това. Тези въпроси постави д-р Стойчо Кацаров, председател на Центъра за защита на правата в здравеопазването пред сайта „Право и здраве“.
Според него, след премахване на забраната за планови операции, болниците увеличиха приема на пациенти, което увеличи риска от вътреболнични инфекции, предизвикани от заразени, но неизследвани пациенти.
„Столичната болница Пирогов, която беше сред първите станали обект на разпространение на заразата, въведе задължително тестване на постъпващите пациенти. Тя обаче може да си го позволи защото получи значителни финансови инжекции от МЗ и от НЗОК. Повечето болници в страната нито са финансово обезпечени, нито имат апарати и лаборатории за PCR изследване. С цел да предотвратят развитието на вътреболнични инфекции много от тях въведоха изискване при постъпване (независимо от диагнозата) пациентите си да представят документ удостоверяващ проведено PCR изследване за коронавирус с отрицателен резултат. Тъй като такова изследване може да бъде осигурено само срещу заплащане от порядъка на 100 лева, много потърпевши се оплакаха в МЗ. Министър Ананиев обяви пред медиите, че пациентите не трябва да плащат за такова изследване, защото се покрива от НЗОК.“, коментира медикът.
Той припомня, че на 28 април, НЗОК и БЛС подписаха анекс към НРД, с който въведоха възможността тестовете да се заплащат от бюджета на касата. Процедурата предвижда направлението да се издава от лекар в РЗИ, но за да стигнеш до него обикновено трябва да минеш през общопрактикуващия си лекар и лекар специалист. Ако си упорит и имаш нерви да извървиш пътя сигурно ще получиш направление, но само ако имаш симптоми на COVID-19. Пациенти с други заболявания нямат право на безплатно изследване.
От националното сдружение на общопрактикуващите лекари възразиха срещу процедурата. Председателят на сдружението доц. Киров каза за БНР, че „PCR теста може да назначава само лекар, който работи в РЗИ, което е изключително странно, защото РЗИ нямат никакви договорни отношения с Националната здравноосигурителна каса. Аз не мисля, че лекарите там са по-компетентни и по-добре познават пациентите си, отколкото ние например или колегите инфекционисти, които всеки ден се занимават с пациенти“.
Националното сдружение на частните болници, Българската болнична асоциация и Сдружението на общинските болници в България изпратиха писмо на Кирил Ананиев, с което искат този въпрос да бъде уреден. Те се аргументират с това, че за да избегнат вътреболнична инфекция и заразяване на персонала и други пациенти, трябва да отделят заразените с коронавирус, а това на този етап може да се докаже с голяма сигурност единствено с PCR изследване. Разходите за него не се поемат от НЗОК, а според министъра и пациентите не трябва да ги плащат.
От министерството на здравеопазването отговориха светкавични, че не одобряват идеята за въвеждане на задължителен PCR тест при хоспитализация в лечебно заведение. :“Приемът за диагностика и лечение се осъществява въз основа на здравословното състояние и свързаните с него индикации за болнично лечение и не трябва да бъде възпрепятстван от въвеждане на други предварителни условия.“
„И така, всички казаха какво мислят по въпроса, но проблемът си остана нерешен. В анекса към НРД са предвидени по 60 лева за 96 000 изследвания до края на извънредната епидемична обстановка, но процедурата е написана така, че едва ли ще се изразходят и 5% от тази сума. Това не значи, че няма да се правят изследвания, а че ще си ги платят болните. Поставянето на въпроса за издаването на направления от общопрактикуващите лекари е напълно основателно и не се нуждае от обяснения. Няма нито правна, нито медицинска логика, това да се прави от служител на РЗИ“, разсъждава още д-р Кацаров.
Той е на мнение, че поставянето на въпроса от болниците за изследване на постъпващите пациенти, независимо от заболяването им също има своите железни основания. Народното събрание по предложение на МЗ включи COVID-19, в групата на особено опасните инфекции по чл. 61, ал. 1.
Правителството обяви извънредна епидемична обстановка, която предвижда поставяне на контактните под карантина, болните на задължителна изолация и лечение, в това число и блокиране на квартали и населени места за 14 дни.
„Ако COVID-19 наистина е особено опасна инфекция, то приемането на пациенти за болнично лечение без изследване, в условия на обявена извънредна епидемична обстановка, е углавно престъпление, защото може да доведе до заразяването на тежко болни хора с вирус от категорията особено опасни инфекции, което да причини смъртта им. Постъпването на пациент с COVID-19, който не е установен на входа, може доведе до затваряне на отделения и дори цялата болница, а освен за другите болни, крие риск за целия медицински персонал4, е категоричен медикът.
Според него, краткото описание на проблема показва парадокс. МЗ хем предприема извънредни мерки за борба с особено опасна инфекция, хем забранява тестването на постъпващите в болница пациенти, с което увеличава риска от разпространението ѝ.
„Ако МЗ продължава да смята, че COVID-19 е особено опасна инфекция, то трябва да въведе задължение за PCR изследване за всички хоспитализирани болни и да поеме разходите за това.
Ако МЗ реши, че COVID-19 не е особено опасна инфекция, то трябва да инициира незабавна отмяна на извънредната епидемична обстановка и промяна в закона. В този случай болниците не могат да изискват PCR изследване, като условие за хоспитализация, както не изискват такова изследване за грип и други респираторни заболявания. Изследването ще се извършва само като част от диагностичния процес за COVID-19, а реда за издаване на направления трябва да стане такъв, какъвто е за всички аналогични ВСМДИ. Ако МЗ остави нещата такива, каквито са в момента, ще бъде главния виновник за бъдещи конфликти между лекари и пациенти, както и за някои описани по-горе неблагоприятни здравни резултати“, завършва изложението си д-р Стойчо Кацаров, цитиран от „Право и здраве“.
