Според автора пандемията ще промени нашия свят, затова заглавието е „Утре ли е вече?“
Пандемията с COVID-19 ни напомни за нашата смъртност като хора, защото модерният човек не мисли за смъртта. Неизвестността около новия вирус разби представите на хората, че живеят в подреден свят. Много неща се променят и чисто физически. Това посочи пред bTV политическият анализатор Иван Кръстев, определен през 2008 г. от списание „Форийн полиси“ като един от стоте най-влиятелни интелектуалци в света.
Дипломираният философ завърши новата си книга „Утре ли е вече?“ по време на кризата. В своя труд той определя пандемията като най-големия социален експеримент, който ще се случи в нашия живот.
Кръстев сравни кризата с коронавируса с влизането на влак в тунел – тогава всички замлъкват. „Нещо подобно се случи със света заради коронавируса, когато милиони хора бяха изпратени вкъщи“.
„След налагането на карантината започваш да си задаваш въпроси и си даваш сметка колко такива епидемии са променяли света. Проучванията показват, че от прочутия испански грип загиват два пъти повече хора, отколкото през Първата световна война. Епидемиите променят света, но те не остават запомнени, защото се губи чувството на реалност.
За Първата световна война са написани 80 000 книги, а за испанския грип само 400, отбеляза Кръстев. Това може да бъде обяснено с това, че хората имат силна нетолерантност към безсмислената смърт. Смъртта по време на война е героична, а тази по време на епидемия не можем да разкажем, смята Кръстев и отбеляза, че огромен проблем при пандемията е, че не можеш да погребеш хората, собствените ти близки не могат да те изпратят, заяви Кръстев.
Както при всяка криза се случват различни неща едновременно – процъфтяват много конспиративни теории, но става ясно и че хората са много по-готови да вярват на професионалистите, отколкото когато става за икономически въпроси, смята Кръстев.
„Лекарите поеха огромен персонален риск, българските медицински работници по възраст са едни от най-възрастните в Европа.
Когато човек поема риск, сте готов да му вярвате повече, отбеляза още той. Но добави, че същевременно науката се базира на съмнение заради различните хипотези, а хората в кризата искат единодушие.
„Това не е начинът, по който работи науката. Сега има доверие във фигурата на експерта, но всеки си избира експерт по начина, по който си избира политик“, каза още политологът.
По думите му мненията за мерките по време на карантината са били силно поляризирани, защото хората преживяват много различно трагедиите и страха.
Един от големите въпроси беше дали тази криза ще доведе до това авторитарни режими да изглеждат по-ефикасни.
Или обратно – демократичните ще са по-ефикасни. Но засега, смята Кръстев, формата на управление не е тази, която определя успеха на едно управление (с уговорката, че става дума за сравнително ранен етап от борбата с коронавируса). Според анализатора водещи са три фактора:
1. Доверието на хората в собственото им правителство. Трудно е за властта да следи непрекъснато дали гражданите си мият ръцете например. Затова основно се опира до доверие. В Китай, както и в Германия то се оказа високо, смята Кръстев.
2. Предишен опит – неслучайно азиатските страни се оказаха като цяло по-ефикасни, защото имаха опит от предишни епидемии и от предишен сблъсък с други коронавируси.
3. Ефикасност на бюрокрацията – неща от типа на това колко бързо ще раздадеш маски, колко бързо ще успееш да организираш производството им и т.н., даде пример политологът.
Според него твърдението, че авторитарните лидери обичат кризи, не е съвсем точно. Те обичат кризи, които самите създават и могат да управляват.
А в кризата с COVID-19 трябва да покажеш реални резултати, всеки следи пред телевизора какво става по света как се справят другите и сравнява.
Според Кръстев пандемията ще промени нашия свят, затова е избрал за заглавие на книгата си „Утре ли е вече?“. А може би утре вече е настъпило, казва политологът.