Журналистът Валерия Велева постави интересни обществено-политически въпроси по отношение на управляващи и опозиция. Според нея се налага схващането, че БСП е във фактическо разцепление. Това мнение вече няколко пъти е било налагано в обществено пространство.
Велева дава свои прочит на вътрешнополитическата ситуация в държавата, като не се съгласява с разцеплението в БСП, а по-скоро насочва към подобно в структурите на ГЕРБ и Правителството като цяло.
„Сега да видим какво става в ГЕРБ.
– Внася се законопроект, който променя философията на данъчната политика на правителството, без съгласието на финансовия министър и шефа на бюджетната комисия. И мнозинството на ГЕРБ го гласува. Но на никой и през ум не му минава да спомене за разцепление в ГЕРБ.
– Премиерът, вицепремиерът и финансовият министър са в пълна несъвместимост по отношение на намаляването на ДДС за някои сектори. Отново никой не говори за разцепление в управлението на държавата.
– Коалиционните партньори често заемат диаметрални позиции по ключови за държавата въпроси. Не си вдигат телефоните, недоволстват един срещу друг. Но разцепление във властта няма, уверяват всички“, анализира Велева в „Епицентър“.
Ето и самата публикация:
Имало в БСП, защото Нинова имала вътрешна опозиция.
Това не е ново за БСП. В тази партия след 1989 година винаги са битували противоположни тенденции, чиито представители яростно са враждували, често стигащи до публично самобичуване.
И никога БСП не се е разцепвала. Нито, когато под знамената ѝ с особена сила вирееха лукановистите, концентрирани в ОСД, нито когато се пръкна Евролевицата, нито когато едни тръгнаха с „Път към Европа”, други гледаха към Кремъл, а трети към Пекин – най-различни идейни течения избуяваха, после затихваха, водачите им се превръщаха в креатури, свързани с различни кръгове и паралелни структури, чиято основа цел бе влиянието в партията, а от там и в държавата.
Има едно знаково изказване на Николай Добрев от 1997 година след създаването на Евролевицата и появилите се внушения за „първото разцепване на БСП”. Та по този повод в средата на декември 1997-а Добрев казва: „БСП не може да се разцепи. БСП продължава да бъде една монолитна структура, от която се отцепват определени дейци – справедливо или несправедливо”. Но, подчертава Добрев: „БСП е застрашена от свиване и стопяване”.
Тази му оценка спокойно може да я съотнесем и към днешната ситуация в БСП.
БСП няма да се разцепи, но е застрашена от свиване и отслабване. Заради скандалите, заради войнстващата непримиримост между „другарите”, заради вглеждането в пъпа си, докато други решават проблемите на страната.
Няма друга партия, в която вътрешните противоречия да избиват в такива зрелищни външни канонади, както е БСП. От 30 години насам.
Сега огънят е запален под краката на Нинова. Причини много – заради реформата, която предприе, заради елиминирането на знакови лица от властовите ресурси в БСП и оттам намаляване на влиянието им в държавата. Вероятно има и още много други фактори, сигурно и лични. Но в БСП партийни структури не си хвърлят книжките, няма напускане на партията, няма обособяване на ново идейно крило, няма делене на реформатори и консерватори, на Ниновисти и Добревисти, например, или на нещо друго. Дори и „първата частна партия на Гергов“ не може да вирее извън БСП.
Има борба срещу Нинова за властта на Нинова. На тесен кръг от хора с различни интереси – едни са „барони”, други – идеологически недоволни, трети – партийно нереализирани, която ГЕРБ умело използват и понякога дори управляват. Атаките срещу Нинова обаче добиват такива размери за българската политическа корида, че минават всякакви граници на допустимото политическо противоборство. Това я прави в някаква степен жертва в очите на мнозина, дори неизкушени от партийните интриги. Други пък си казват – Нинова трябва да е толкова силна, че за да я смажат, изправят държавата срещу нея. Така изглежда отстрани канонодата срещу лидера на опозицията в България.
Сякаш всички са се обединили за свалянето на Нинова. Кому е нужно това? За властта е ясно. А за БСП? Омаскаряваш лидера си, хвърляш петно по цялата партия, превръщаш всичко в зрелище, което отблъсква. И то те унищожава. Партийният опонент те използва, а после те захвърля, защото никой не обича предателите.
За БСП важи една максима – силите на сцепление се увеличават, когато има атака срещу партията. А атаката срещу Нинава в партията се приема като атака срещу самата БСП. Това външните ѝ врагове не го разбират, но вътрешните го знаят. И въпреки това не спират. Защо?
Защото реформата, която Нинова започна, трябва да бъде довършена. Въпросът е дали ще ѝ се даде шанс да я завърши или не. Нинова пое партията с 39 депутати и я изправи до 80, нямаше нито един областен кмет, сега има петима, увеличи и представителството на евродепутатите. За президента – няма да говорим. Само за последните три месеца редица предложения на БСП бяха приети и от управляващите. Значи реформата почва да дава резултати. Затова съпротивата е толкова ожесточена.
Всички сондажи в момента сочат, че председателският пост на Нинова не е застрашен, ако изборът бъде оставен в ръцете на редовите социалисти. Дали с 80:20 или с 60:40, Нинова запазва лидерството си. И това го признават дори и онези анализатори, които вещаят разцепление. Който и да стане лидер на БСП, партията няма да се разцепи, но може да се обезличи, ако лидерът е слаб, както това се случи с много леви формации в Европа.
Видима е основната полоса, по която върви яростното противопоставяне – не в партията, където пробив няма, а на върха в БСП между дузина партийни първенци – отношението към ГЕРБ.
Нинова изгради образа си на върл противник на каквото и да е договаряне с настоящата власт. И за това „си плаща”, както всички виждат. Тя е неудобна за бъдеща управленска конфигурация тип „голяма коалиция”. В ГЕРБ са наясно, че само с „БСП без Нинова” може да се скрепи някакъв синьо-червен съюз след изборите, ако ситуацията налага това. Точно в такава коалиция някои от БСП обаче виждат бъдещото си – политическо и икономическо. И са толкова нетърпеливи, че газят всичко.
Вероятно и тази опция я има в политическия пъзел. Но тогава БСП трябва да приеме тезата на опонентите на Нинова, че „тези от ГЕРБ няма да сдадат властта” и „по-добре ние да направим всичко възможно да се добрем до тази власт в партньорство с тях“, както някои знакови лица от вътрешната опозиция говорят на тайни партийни сбирки.
БСП трябва да е наясно какво бъдеще я очаква с Нинова и какво без Нинова. Колко депутати ще вкара с Нинова начело и колко с Кирил Добрев. С Красимир Янков, или с Жаблянов, например. Същите тези другари бяха нейни опоненти на предишния избор през 2016 година. Тогава Янков събра 77 гласа на конгреса, Гергов – 55, Добрев го нямаше, но днес и той си знае, че повече от 15% от гласовете в БСП не може да вземе. И нито един от тях не може да претендира за лидерство, както и да изглежда в собствените си очи.
БСП е най-демократичната партия, но словесната слободия в нейните редици минава всякакви граници. Това разголване никъде другаде го няма. Всеки си говори публично, каквото си иска. И не държи сметка за последиците. БСП трябва да е наясно с тези скандали може ли да спечели изборите, дори при най-голямото недоволство от управлението на ГЕРБ или не.
Летните месеци ще се изтърколят и от септември страната ще влезе в предизборна ситуация. Поведението на Борисов дава ясни знаци за това. Към края на годината ще почнат да се редаят партийните листи. При сегашното разположение на силите в БСП вътрешната опозиция губи рационален импулс, защото съзнава, че ще загуби всичко. И затова е толкова реваншистки настроена. Целта е една – да се свали Нинова на всяка цена и БСП да се качи на други релси.
Влизането от скандал в скандал изтощава всяка партия. Затова в ГЕРБ и при най-големите скандали излизат пред камерите усмихнати. (Само с Цветанов не се получи така, което вещае напрегнато развитие на пиесата „ГЕРБ-2”). И е странно, че толкова обиграни партийци в БСП не проумяват колко зле изглежда цялото това представление отстрани. Или просто желанието за власт замъглява всичко.
И се връщам на началото – БСП няма да се разцепи, но е застрашена от свиване и отслабване. И всичките играчи в БСП, които са подпалили партийната жарава, трябва да държат сметка за това. Освен ако не са решили да предадат Троя отвътре“, обобщава нализа си Валерия Велева. (Епицентър)
