Климатолог № 1 Георги Рачев пред „Уикенд”: Забогатяхме, имаме повече коли и станахме чувствителни към прогнозите за времето

0

Проф. Георги Рачев е сред най-известните климатолози в страната. Преподавател е в Софийския университет, където студентите му са очаровани от широкспектърните му познания за земята, водата, въздуха, огъня и природата. Ученият винаги намира интересен начин, по които да поднесе най-новите открития на световните учени пред възпитаниците си.
Наричат го климатолог № 1 в страната, защото няма природно явление, за което да не даде логично обяснение. Пред репортер на „Уикенд”  ученият подробно разкри как да се предпазим от гръм по време на буря, защо е добре да изключваме на само телефоните си, но и тока и още куп полезни неща.


Проф. Рачев, трябва ли да бъдем притеснени от силните градушки, които се изсипаха над страната ни тези дни?
– Тази години сме „зле” по отношение на градушките. Те са по-малко, отколкото друг път. В това може да се убеди всеки човек, стига да напише „градушка” в интернет и да прочете стотиците материали. Определено изоставаме от средната климатична норма повече от три-четири пъти. Но медиите  се фокусират все върху едни и същи неща. Така се създава впечатлението, че цяла България е пострадала от невероятна градушка. Климатът в страната ни е такъв, че предполага в месеците май, юни и рядко през първата част на юли да бъде подлагани на град. Като изключим най-югоизточните части на родината, всичко друго е силно градобитно. Върха на ледените валежи е юни. Не случайно преди повече от сто години Пейо Яворов пише поемата „Градушка”. Там много добре е описан „косматия облак, пакостник неден” и т.н.


Значи силния град не е резултата на световна конспирация?
– Не е разбира се, нито на политически игри, нито е резултат от глобалното затопляне. Климатът на България просто е такъв. Централна България е най-рискова зона от към ледени късове. Аз имах щастието да наблюдавам от началото да края най-бруталната градушка в историята на България – на 8 юни 2014 г. Следях зараждането й на сръбско-българската граница до идването й към София. Наистина беше зловещо. Може да се сравни единствено с една градушка от 1945  година. Падаха огромни заострени парчета, но точно така се образуват късовете в условията на купесто-дъждовна облачност. Късовете помляха колите тогава, вероятно си спомняте. 60 000 автомобила бяха официално регистрирани като пострадали от градушката, отделно покриви, фасади, стъкла. Дърветата бяха обезлистени. Всичко беше леш! Застрахователите се видяха в чудо. Над 100 милиона струваха само щетите по автомобилите в София. Ако тази градушка се беше случила през 1955-та година или през `45-та, когато е имало подобна, щетите щяха да са далеч по-малко – изпочупени керемиди, прозорци. През 1941 г. Народното събрание неслучайно е гласувало да се отпуснат десетки хиляди левове на софиянци, за да си купят плоско стъкло и да се смени джамлъка на столицата. Голям град и тогава е валяло. Ето как една и съща природа, едно и също явление нанася различни щети през годините и струва на гражданите по-скъпо. Преди десетилетия инфраструктората на страната е била малка и невзрачна – щетите са били осезаемо по-малки. При стотици хиляди автомобили и нови сгради – щетите са големи. Но в хората се създава впечатление, че сега едва ли не се е отворило небето и са се изсипали всичките природни стихии над българите. Някога София е била една длан, вече е да кажем 20 на 20 километра, което прави 400 квадратни километра. Градушката през 1945 г. може да е еднаква с тази от 2020-а, но вече ще нанесе поражения на повече домакинства и ще струва хиляди на застрахователите. Така е навсякъде по света. Тропическият циклон, когато е преминавал през Маями преди 200 години, не е нанасял никакви щети, защото освен два крокодила и 6 сламени къщи, там не е имало нищо друго. А на крокодилите не им дреме от природните явления и бедствия… Сега обаче в района има над 10 милиона къщи. Какъвто и тропичен циклон да мине, ще остави следи за милиарди. След 20 години същия циклон ще нанесе още по-големи разрушения, защото инфраструктурата ще е по-модерна. Хората трябва да знаят, че градушки падат и в гората, но там не нанасят материални щети.


Казахте, че сме назад по отношение на градушките. На какво се дължи това?
– На по-хладният юни месец. В момента температурите са с около градус-градус и половина по-ниски от средните климатични температури за юни. Пак ще кажа, че откъм градушки сме добре, въпреки цялото ми уважение към хората, чиято продукция бе унищожена от ледените зърна.


До кога ще продължават юнските дъждове?


– В Източна България и по морето гръмотевични бури и дъждове ще има до 24-25 юни. В Западна България ще вали до края на месеца. По отношение на градушките, трябва да следим прогнозите, защото те се правят от днес за утре. Няма човек, който да каже конкретен ден, в който да се изсипа град. Най-жестоката градушка съм виждал в Ловеч – 25-30 сантиметра покривка от ледени зърна. Беше преди 4 години. Изкараха снегорините, за да почистят пелената от ледени топчета, която буквално бе затрупала улиците. Градушки е имало и ще има на територията на страната ни. Единственото, което се е променило е жизненият стандарт на хората – станахме по-богати, имаме повече коли, станахме чувствителни към прогнозите за времето…


Ще ми се да поговори и за светкавиците, които съпътстват началото на лятото.  Винаги ли са опасни?!
– През последните 20-25 години имаме средно по 1 или 2 случая на загинали или ударени от мълния у нас. Най-често жертва стават хората в Индия, защото са над 1,4 милиарда души. Човек трябва да полага усилия, за да не му се случи случка. Примерно, когато видим, че светкавицата – визуалната част от мълнията е в облака, няма опасност, защото това показва, че сме далеч от гръмотевичната буря. Ако светкавицата идва от облака към земята, опасността нараства. Ако между светкавицата и самия гръм има по-малко от пет-шест секунди, значи наближаваме към сърцето на бурята. Какво правим – веднага трябва да се скрием. Вярно, в града опасността е далеч по-малка, но това не значи, че трябва да излезем на балкона  и да гледаме към небето. Хубавото е, че по-новите сгради вече имат сериозни мълниезащити. Трябва да стоим далеч от метали. Спомняте си, че преди време в „Люлин” загина един човек, докато седеше в стара беседка и се радваше на светкавиците. В беседките има метал, които може да привлече светкавиците. Най-хубаво е да седим вкъщи по време на буря.


Кое е най-безопасното място, когато не сме у дома?

– Колата. Виждал съм хора да се крият под дърветата, но според мен, колата е по-сигурното място. Море, езеро и язовир са изключително опасни, защото човешката глава, която се подава над водата, е идеалният механизъм да мине мълнията през тялото. При буря съветвам веднага да се напусне водоема, да не заставате под самотни дървета и да сте далеч от метални предмети. Задължително е да си изключите веднага телефона. Две български жени загинаха, докато говореха по мобилните си телефони. В телефона има един дребен електрически заряд, който осъществява контакта със светкавицата.


Кълбовидните мълнии са друго интересно явление, за което се знае, че може да влезе през отворена врата или прозорец в домовете на хората. Опасна ли е?
– За нея съм чувал доста неща, но няма данни за пострадали. Единственото място, през което не може да влезе е коминът, защото е много голяма, прилича на житената питка, защото всъщност тази мълния е вид плазма с бяла светлина от страни. Красива е – представете си едно хубаво жълетинкаво кълбо, което много обича да се движи по контактната мрежа на къщите, където са кабелите и електричеството. Влиза през прозорците и вратите, движи се и може да излезе обратно. Докато не се наруши нейната цялост, а това става с гръм, тя просто не си тръгва. Като цяло няма страшно. Хубаво е по време на гръмотевични бури да се изключва тока, не само да се гаси телевизора, защото мълнията ходи по контактите и може да изгърми печка, пералня, телевизор. Не бива да има край нас каквито и да е било метални предмети. Нож, щеката от планината, малка ножичка и куп подобни неща, могат да доведат светкавицата и да стане голяма беля.

Интервю на ДАНИ ЗЛАТАНЧЕВА

Източник: в. „Уикенд“

Прегледана: 2346

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече