Равносметката след ремонта на Правителството: Няма напуснали мутри, има окопали се!

0

С рокадите в кабинета видяхме познатия Борисов – невъзмутимо преглътна корупцията, ДПС и полицейското насилие

В четвъртък по обед голямото чакане свърши. Бойко Борисов обяви рокади в кабинета – той остава, тръгват си четирима министри. Така след едноседмично напъване планината роди три мишки наведнъж – премиерът безцеремонно си направи оглушки за протеста, който иска лично неговата оставка; раздаде индулгенции за управленска корупция и боя над хората, протестиращи срещу нея; реанимира ДПС и Делян Пеевски, върху чийто образ на пожар бе тръгнал да драска. Имаше леки оптимистични очаквания, че след обществения натиск в поне елементарна степен правителството ще удовлетвори плаката „Мутри вън!”, издигат от демонстрантите и президента  – ако не кадрово, то с покаяние, послания, дори да са привидни.Случи се обратното – няма извинение, няма напускащи мутри, има окопали се.

Източник: Колаж 5GmeadiA

Всичко това е съчетано с един правещ се на луд премиер,

който изведнъж бил разбрал, че хиперуспешните му министри, нарочени за смяна, са сторили някои гафове, за които заслужават да бъдат освободени. Пищен е този негов театър, голям, широкоспектърен, но един етюд е емблема: Горанов си тръгвал, понеже Борисов не можал да си обясни „защо контролът върху комисията по хазарта пет години е бил занижен”. О, чудо! Бизнесът на Васил Божков ползвал чадър, 700 млн. лв. не влезли в хазната, а управляващият през това време премиер чак сега разбрал!?Вероятно е спинкал, милият? Той още даже се чуди за тия милиони, не му са ясни, объркан е („Не можах да си отговоря защо”….).  

Трудно човек може да повярва, че се случва такава пошлост,

но е факт.

Целият този водевил бе разнообразен в рамките на седмица с типичен за епохата на ГЕРБ сценарий „иди ми – дойди ми”. В разгара на протестите „областните координатори на партията” поискаха оставките на Владислав Горанов, Емил Караниколов и Младен Маринов. Тримата постигнали грандиозни успехи в управлението, но били опетнени за връзки с ДПС и Делян Пеевски – трябвало да си тръгнат заради имиджа на ГЕРБ, макар връзките да били грозна лъжа. Тримата се съгласили. На другия ден т.нар. патриоти спряха рокадите при големия си коалиционен партньор. След още три дни се оказа, че поне двама от тримата (Горанов и Караниколов) въобще не виждат основания да си ходят. В крайна сметка вече са минало за третия кабинет на ГЕРБ,

но след чутовни мотиви на премиера.

Горанов си тръгва заради крехкото съмнение за ония 700 милиона. За Караниколов пък рече: „Много добре в много сфери се справя, но започнах да чувам за неща, които се случват там във връзка с раздадените бонуси, или грантове в министерството на икономиката”. А „изключителният офицер” Младен Маринов напуска, защото „някои от действията на полицията по време на протеста не отговарят категорично на моето разбиране за отношение към протестиращи хора”; пък и му изтървал края при демонстрациите на „Росенец”. Премиерът изведнъж прогледнал за всичко това, не знаел… Но друго е по-важно – има ли поне намек, че дори един министър си тръгва заради корупция? Някакъв поне елементарен знак, че е чут гласът на българите за срастването на мафията с държавата? Не. А къде останаха връзките с ДПС и Пеевски? Нали заради тях т.нар координатори искаха оставките? Изпариха се.

Всичко това бе игра на Борисов

според ситуацията, която целеше хем да успи протестиращите, хем лично за запази поста, хем да не ядоса ДПС и Пеевски. Накрая си позволи директно да приказва врели-некипели, защото протестите отслабнаха и паническата самозащита бе сменена с тарикатлък.

Разбира се, и тримата отстранени, особено Горанов, отдавна трябваше да си ходят. Но „офицерът за връзка с Пеевски”, както от първия ден медии наричаха финансовия министър, не можеше да бъде пипнат с пръст – ясно защо. Сега тръгва, защото все някак трябваше да се даде важна жертва. Но никой не бива да си въобразява, че интересите на ДПС са накърнени сега. Точно обратното. Дяланият камък Кирил Ананиев, който сяда в стола на Горанов, бе финансов министър в кабинета на Румен Радев. А не каза ли самият Борисов, че „Шиши” е редил служебното правителство?

Нима „Шиши” е пропуснал най-важното министерство при Радев?

Шефът на „Александровска” Костадин Ангелов, който сменя Ананиев, изпъкна с боготворенето на Пеевски заради даренията му по време на пандемията. Новите титуляри във вътрешното и икономическото министерство заемаха ключови позиции в същите ведомства досега (Христо Терзийски бе шеф на Главна дирекция „Национална полиция”, а Лъчезар Борисов – зам.-министър). Това е приемственост във всички направления, нищо друго.

Специално рокадата в МВР заслужава няколко отделни думи. Протестът поиска оставката на Младен Маринов заради боя над Евгени Марчев и други младежи. Цялото общество се възмути от насилието срещу несъпротивляващи се хора. В обясненията си Борисов в четвъртък бе впечатляващ – не одобри „някои действия на полицията”, разбирай – боя, ама не каза кои точно действия, кой точно бой. И за капак

сложи за министър досегашния пряк шеф

на същата тази полиция. Това не просто е директно оправдаване на насилието, но отново безцеремонност, част от неспирния филм „Борисов управлява, правейки се на луд”.

За последната рокада – отстраняването на Николина Ангелкова и прехвърлянето на туризма към вицепремиера Мариана Николова, Борисов не оповести мотиви. Нямаше и нужда. Това бе реверанс към Валери Симеонов, който отдавна воюва с Ангелкова, а Николова е верен негов човек. Уж някога Сименов си тръгна след протести, а се оказа, че в края на мандата разширява влиянието си в кабинета. Още един човек трябва да почерпи щедро – Данаил Кирилов. След всичките глупости, които сътвори в реалния и виртуалния свят, оцеля! Човекът, който сякаш по чудо е министър, ще блести в правителството дори след т.нар. му ремонт. Но и това е факт в този много луд и много безпардонен филм.

На ход сега е площадът. 

Той протестира директно срещу Борисов, иска оставка на цялото правителство заради корупция и мафиотизиране. Нищо такова не се случи след рокадите, дори козметики като „Дончев или Сачева премиер” се оказаха блъф. Имаме още същото, съвсем същото! Предстои да видим ще избухнат ли протестите с нова сила, или ще продължи снижаването на инерцията им. Не е лека битката – кабинетът на Орешарски издържа цяла година при демонстрации. Борисов тупа топката, мъчи се да печели време до пролетта за редовните избори. С мнимите промени сега показа, че е възвърнал самочувствие. Ако площадът утихне, значи наистина е вкарал гол с тази бутафория.

Автор: НИКОЛАЙ ИВАНОВ

Източник: в. „СЕГА“

Прегледана: 5186

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече