Сред революционните среди битува тъга, че половината или повече интелектуалци били за статуквото и против радикалната промяна… В когнитивен дисонанс съм с революционните сили. Не наблюдавам такива 50 на сто – или повече интелектуалци.
С тези думи започва обществено-политическия си анализ политологът Огнян Минчев в личния си профил във Фейсбук.
Ето и целият текст:
Има такива интелектуалци, които са за статуквото, но относителният им дял е много по-малък. Виж, има една друга група интелектуалци – и много неинтелектуалци, но разумни хора, които отхвърлят решително статуквото, но имат сериозни притеснения за това КАК си отива – или ще си отиде статуквото. „Мутри вън“ – хубаво, ама всички мутри ли, или някои мутри – вън, а други – обратно вътре? А главните мутри – вовеки вътре?
Тези хора са наистина много, може и да са мнозинство. От какво се притесняват те?
Например от възможността омръзналото – дошлото до гуша статукво – да бъде заменено от власт на лобисти, взимащи пари от олигарси в изгнание. Притесняват се от това, че босовете на олигархичната мафия ще се споразумеят помежду си, но бъркотията, която ще предизвикат, ще лиши обикновените хора и от остатъците на държавни институции, които оцеляват след 30 години управление на милиционерската олигархия.
Притесняват се от това, че ако държавната политика за управление на ковид епидемията в ръцете на Бойко Борисов е подложена на арогантен личен авантюризъм и безпринципност, то при служебен кабинет ще се окаже в още по-големи руини – предвид факта, че президентът Радев досега се е изказвал по въпросите на коронавируса по един нихилистичен начин – отхвърлящ карантината, ограничителните мерки и т.н. Тези достойни за презрение индивиди не вярват на революционните лидери – и на тези зад тях, че ще бъдат в състояние да сглобят едно прилично управление в условията на епидемична, икономическа и политическа криза.
Тези страхливи хора не дръзват да облекат с доверието си г-н Слави Трифонов, г-жа Мая Манолова, Отровното трио и т.н., които трябва да ни изведат към светлото бъдеще на възродено търкане на талончета… Страхливите интелектуалци се стремят да припознаят Демократична България като достойна алтернатива на клептокрацията, но се притесняват – може би незаслужено – че тази политическа сила едва-едва преминава към двуцифрена отметка на своята политическа популярност. Последно, но не и по значение, ненужно предпазливите интелектуалци – или голяма част от тях – са преживели част от живота си под сянката на великия Съветски съюз и искат гаранции, че в България на власт няма да дойдат хора, които демонстрират по-голяма лоялност към Русия, отколкото към България.
Дали такива хора могат да дойдат на власт за три месеца или за 30 години – въпросните интелектуалци не биха искали да гадаят, нито да поемат този тип рискове.
Има и още един въпрос, който се поставя от революционните сили. „След като сте против бързото премахване на статуквото, какво всъщност искате? Как си представяте пътя напред към освобождаване от настоящата политическа и обществена блокада?“. На този въпрос предпазливите интелектуалци започват да мигат учудено. Защото те го задават на революционните сили от самото начало на протестите: „Каква е стратегията на промяната след оставките, които искате?“. Единственият отговор, който получават, е – не пречете на революцията! Когато революцията успее, тогава ще видим. Е, хубаво – тогава ще видим. А иначе – ако е на сериозно – въпросът е важен и основен: какво и по какъв начин правим, в какъв обществен формат, за да осигурим изтласкване на олигархията от завладяната държава и за изграждане на нормална европейска държавност? Отговорът на този въпрос предшества революционния ентусиазъм – дайте да ги довършим, пък после ще видим. Защото става дума за сериозна и мащабна стратегия. А не за олигархично танго – стани ти, аз да седна.
P.S. Навремето бях замалко стажант – учител и изпитвах децата в 11. клас по обществознание. Едно умно момиче не беше чело урока, но умееше да мисли. Питах го – „Какво е това революция?“. Детето помисли 5-10 секунди и отговори: „Революцията е такова нещо, което непрекъснато пречи на еволюцията…“. Правилно – не е по учебника на революционерите, но е самата истина.
Автор: Огнян Минчев
Източник: Фейсбук
