Вместо оставка и бързи избори ГЕРБ увеличава властта на главния прокурор с конституционна реформа. Въпросът е: Кой дърпа конците?
Който владее съдебната власт, владее и държавата. Тази максима явно са следвали ГЕРБ и задкулисните й партньори във властта при писането на проекта за нова конституция.
Рецептата им – разджуркваме алинеите на старата, орязваме от неудобните правомощия на президента, посипваме още власт за главния прокурор. Това ни сервираха юридическите остриета след цели 3 дни размисъл, след като премиерът Бойко Борисов обяви, че вместо да подаде оставка ще напише за народа нова конституция. Мотиви няма. Нито подписи под проекта, лансиран на 40-ия ден протести срещу правителството и главния прокурор.
Но посланието е ясно – окопаваме се, няма да се махаме.
Със същия успех в проекта можеше да влезе директно, че България е република с прокурорско управление, главният прокурор измисля и приема законите, а след това и правораздава през Туитър. И сега живеем в тази реалност. Безобразно се потъпкват базови права, прокуратурата участва в политическите процеси, главният прокурор се саморазправя с неудобните и сочи с пръст враговете си. Накратко – прокуратурата се превръща в наказателен отряд. Не е изключено Борисов да опитва да се спаси от нея, като й предлага още правомощия.
Според новата конституция властта на главния прокурор ще бъде бетонирана напълно. Той ще има право на законодателна инициатива, ще му бъде спестено неудобството на заобиколните пътища. На адвокатурата например, която е страна в процеса, също като прокуратурата, такова право не се дава. Можем само да гадаем каква ще е реакцията на главния прокурор, ако среща съпротива срещу предложенията си в парламента, и дали това няма да води до преследване на определени депутати. И тук няма значение дали главният прокурор се казва Иван Гешев.
Системата произвежда гешевци на конвейер, вътрешна съпротива няма.
А когато получат в ръцете си върховната власт, те безскрупулно обслужват своя и интереса на тези, които са ги инсталирали на поста.
Премахва се и дискомфортът пред главния прокурор да изслушва дразнещата опозиция, която, макар и рехава, е част от пленума на Висшия съдебен съвет. Тя основно вдига шум (все по-слаб през годините), но все пак вади на показ пороците на управлението на системата. Сега се предлага да има два съдебни съвета – на съдиите и на прокурорите. Да оставим настрана какво е искал да каже анонимният автор на проекта със словосъчетанието Съдебен съвет на прокурорите. Но ако се съди от практиката в прокурорската колегия на ВСС досега, то тя просто подпечатва волята на главния. Без значение дали иде реч за кадруване, писане на декларации срещу политици и медии, или друго. Главният прокурор практически има и мнозинство в пленума, но там е принуден да изслушва и опозиционните гласове, преди да получи това, което си е пожелал. Това важи и за избора на главен прокурор – прави го пленумът.
Опасността от капсулиране съществува и за съда. Но за разлика от прокуратурата, там председателите на върховните съдилища не упражняват ръководство и надзор върху всички съдии, не са им началник. Поне не на хартия.
А тъй като президентът в момента е дразнител, проектът премахва ролята му на някакъв коректив върху избора на т.нар. големи в съдебната власт.
Сега той завършва процедурата като подписва указ за назначението на избрания от ВСС и има право веднъж да наложи вето. Румен Радев постъпи точно така при избора на Иван Гешев за главен прокурор. Видяхме последиците от това. Явно ГЕРБ решават да си спестят това неудобство в бъдеще.
Фактът, че мандатът на главния прокурор и на председателите на върховни съдилища се намалява от 7 на 5 години, няма как да ни залъже, че с това се постига контрол и отчетност върху прокуратурата. Нито предложението главният прокурор на всеки 6 месеца да се отчита пред парламента и да може да бъде питан по конкретни дела, стига наблюдаващият прокурор да разреши изнасянето на информация. Отделен е въпросът, че депутатите се намаляват на 120 и така още повече се улесняват пазарлъците за сформиране на мнозинството, с което ще се избира парламентарната квота на съдебните съвети и на инспекторатите им.
Пълна подигравка е твърдението, че с проекта се изпълняват препоръките на Венецианската комисия, която през годините неведнъж е сочила пробойните в уредбата. Дали авторите на проекта ще имат смелостта да потърсят становището на експертите?
Всъщност ГЕРБ няма нито легитимност, нито право, нито професионален капацитет да предлага нова конституция. Партията на Борисов е наясно, че губи почва от всеки един допълнителен ден престой във властта. Но вместо оставка и бързи избори ГЕРБ тръгва да прави мащабна конституционна реформа, която увеличава влиянието на главния прокурор.
И логичният въпрос, който възниква, е: Кой дърпа конците на властта?
Антор: ДОРОТЕЯ ДАЧКОВА
Източник: „СЕГА“
