Арменският писал Размиг Чакърян, който от години живее в България, представи новия си роман за холокоста от поредицата „Да простиш“. В третата част авторът е заложил на още по-драматични събития, почерпени от историите на негови предци.
„Всеки един детайл, всеки разговор е по действителен случай, разказан от моите баби“, уточнява писателят.
Основната тема е около това как да прощаваме, но и да не забравяме. „Това противоречие продължава да преследва съвременната арменска общност“, смята Чакърян.
И продължава: „Разумните хора биха казали, че омразата не е решение, особено когато става въпрос за децата и правнуците на хората, извършили зверства. И все пак, ако се забравят страданията, целия ужас, значи всичко е било напразно. Спомените трябва да се поддържат живи, за да са поука на идните поколения“.
В първата част на „Да простиш“ се разказва за отношенията между турски туристи и синове на оцелелите от арменския геноцид. На фона на тежката им обща история в миналото, героите на съвремието трябва да преглътнат дълго насажданата омраза и да я трансформират според новите обществени ценности.
Попитан какво го е вдъхновило да напише тази първа за него поредица, Чакърян отговаря: „Повишаването на осведомеността за трагедията и най-вече как тя се отразява днес на младите поколения“.
Израствайки в Ереван, от своите баби той знае всичко за геноцида и отрицателните чувства на арменците към турците. Преди 15-ина години се запознава с бъдещата си съпруга – българка, и заедно се местят да живеят в София.
За негова изненада много от неговите начетени и добре образовани приятели у нас не знаели нищо за арменския холокост, отнел милион животи.
„Чувствителен съм към тази тема, тъй като баба ми е загубила невръстната си дъщеря по време на Първата световна война. У нея е стаена много болка, но в същото време и прошка, тъй като в последствие нейният син сключва брак с туркиня“, разкрива авторът. Именно с тази семейна история започва и първата част от романа му.
Освен повишаване на осведомеността, Размиг Чакърян цели с романа си „да остави у хората повече въпроси, отколкото отговори“, което според него е основната задача на качествената литература.
