Институтът за стратегии и анализи (ИСА) публикува политическия си анализ за събитията в България, в Европа и в света през месец август 2020 година под заглавие:
ДПС ИЗПРАВИ БОЙКО БОРИСОВ ПРЕД ОСТАВКА
ПРОЕКТЪТ ЗА НОВА КОНСТИТУЦИЯ ВДИГНА ВТОРА ВЪЛНА НА СЪПРОТИВА
ПРЕЗИДЕНТЪТ ПОДДЪРЖА ПРОТЕСТНАТА АКТИВНОСТ СЪС СПОРНИ АКЦИИ
ГЕРБ – НИЗХОДЯЩИЯТ ТРЕНД Е НЕОБРАТИМ
БСП – В ТЕЖКА ВЪТРЕШНО-ПАРТИЙНА БИТКА
БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА – С НАЙ-ГОЛЕМИЯ СРИВ ЗА ПОСЛЕДНИТЕ 23 ГОДИНИ
Предлагаме ви резюме на
ОСНОВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРОГНОЗИ:
След критичния юли правителството навлезе в нова турбуленция през август, която в последния ден доби реални измерения – третото правителство на Борисов изживява последните си дни.
Оставката му е въпрос на време след решението на ДПС, че Движението няма да подкрепи внасянето на проект за нова Конституция и за свикване на ВНС. Така на практика Доган сложи точка на кабинета „Борисов 3“, чийто живот премиерът обвърза със започване на конституционната процедура още на 2 септември, а реалните ѝ резултати нареди да бъдат видими на 2 ноември с внасяне на решение за свикване на ВСН. Това вече няма как да се случи.
Премиерът заложи съдбата на правителството и стабилността на държавата на новата Конституция, но приемането ѝ се очертава като провал.
На 2 септември проектът на ГЕРБ или няма да събере нужните му 120 гласа (ако ВМРО остане „против“) и на практика предложението на премиера ще бъде бламирано. Или ще разчита на маргинализирали се формации като „Воля“, шестимата от „Атака“ и трима независими.
По тази начин Борисов се обрича на още няколко месеца агония и сриващо се доверие.
Трендът на ерозия на доверието към Борисов и кабинета изглежда необратим. „Галъп“ отчете (18 август) най-ниското доверие персонално към премиера от последните 15 години – 20%. Недоверието удря недостигнати досега високи нива – 68%.
След провала на проекта за нова Конституция няма политически продукт, който управляващата партия може да „продаде“.
В същото време най-новата история на България не познава толкова мощна и разгърната окопна война за запазване на едно правителство.
Самият конституционен текст беше шок, а проектът – подложен на унищожителна критика от всички посоки.
Мотивите на ДПС за отказ са знакови.
Проектът е: поредният удар срещу демокрацията и държавността; отрича общочовешки ценности, като свобода и мир; отказва правата на личността да бъдат издигнати във върховен принцип; не отговаря на заявеното искане за рестарт.
Връщане назад за ДПС не може да има. Това е оценка на Движението и за управлението на Борисов.
Решението на ДПС е удар лично и върху премиера Борисов, който с мотива за „рестарт“ и „даване властта на народа“ нареди да се пише нова Конституция, без да отчита нагласите и реалностите в страната.
ИСА ПРЕДУПРЕЖДАВА: Проектът за нова Конституция срива имунната система на държавата.
Управляващите се изправиха пред бруталното предизвикателство да защитават проект, който е незащитим.
ГЕРБ и Борисов подмениха дневния ред с една единствена краткосрочна цел – задържане на изпълнителната власт.
Оставката на правосъдния министър Данаил Кирилов бе опит за минимизиране на щетите, но всъщност задълбочи кризата.
Борисов е премиерът на статуквото и засега има подкрепа на ключови международни фактори. ЕНП и Меркел стоят зад него.
Премиерът балансира между американските и руските интереси и въпреки това оставката му е на дневен ред, независимо дали той го съзнава или не.
Големият въпрос е дали ще успее да реализира безпроблемно и двата газови проекта – продължението на „Турски поток“ и интерконекторът с Гърция и дали това ще му даде кратка отсрочка.
Протестът мина през своеобразен политически катарзис, който започна с „всички политици вън“ и стигна до „моля, помагайте за всенародно въстание на 2 септември“.
На декларативно ниво подкрепата за протестите остава висока (над 60%), но участието в уличните форми, които се радикализираха, намалява.
Видимата част от недоволството започва да контрастира със своя първообраз през юли.
Митът за нови лица, които да излязат през протеста, рухна.
Първоначалният импулс се изгуби, протестите разкриха своите слаби места – разногласия, лоша организация, видим отлив, използване на бесилки и ковчези като символ на отмъщение.
С нови очаквания за радикализация и масовост е натоварена датата 2 септември, когато се открива есенната парламентарна сесия.
С отсъствието си от блокадата на „Ситняково“ МВР отказа услугата
„сигурност“ на българските граждани.
Румен Радев си върна рейтинговото предимство, което коронакризата заличи през пролетта. Държавният глава отново е с най-високо одобрение, близо 30% пред това на премиера.
През август президентът се опита да поддържа протестната активност, но не се получи. Той слезе до нивото на редови политик, участващ в спорни улични акции като тази във Варна или сблъсъците на Шипка.
ГЕРБ са в низходящ тренд на доверие, който не може да бъде спрян. Управляващата партия вече се изравнява по доверие с основната опозиционна сила БСП, чийто спад е стопиран.
Кампанията на Корнелия Нинова за лидер на партията е тежка. Надпреварата продължава в условия на ирационална деструкция, предизвиквана от вътрешната опозиция.
От началото на мандата на „Борисов 3“ БСП бе единствената последователна опозиция на това управление, а Нинова – единственият лидер на политическа сила, който не е влизал в колаборация с ГЕРБ, не е задължена на ГЕРБ и има самочувствието на самостоятелен политически субект.
С решението си да не подкрепя свикване на ВНС и внасяне на нова конституция ДПС излезе категорично напред в отстояване на демократичните принципи.
„Демократична България“ заложи всичко на протестите. Коалицията бележи двоен ръст в подкрепата. Христо Иванов отстоява деструктивна позиция – да се разруши статуквото, без да се знае какво, как и с кого ще се направи промяната.
Без да е на площада, партията „Има такъв народ“ взима значителен дял от протестния вот. Избирателят може да привижда в партията желаното, а не реалното.
Ситуацията в страната е пред взрив, след който ще настъпи хаос.
Войната Радев-Борисов изправя държавата пред колапс.
Институциите са деморализирани.
България е на крачка от силово задържане на властта.
Оттам нататък изходът е непредвидим.
С поведението от последните месеци Борисов зачеркна всичко положително, което бе постигнал в 10-годишното си управление.
Социолизите чертаят шарен парламент от 7 партии, без изгледи да бъде съставено стабилно правителство.
ИСА прогнозира десетилетие на нестабилност, честа смяна на правителствата, източване на ресурсите на страната, обезлюдяване на цели райони, съчетани с демографска катастрофа.
За съжаление, се сбъдна предвиждането ни от предходния месец, че единствената очаквана икономическа полза от присъединяването към ВМ II и Банковия съюз – покачването на рейтинга на страната – няма да се случи.
Очакванията за възстановяване на икономиката през втората половина на годината са все по-малко аргументирани.
Перспективата за бързо възстановяване на икономиката е по-скоро оптимистична отколкото реалистична, главно поради характера на спада – той основно е движен от срива на инвестициите, което ще има дългосрочен ефект.
Еврото покачи своята стойност спрямо щатския долар и другите валути. Основната причина е в постигането на споразумение по плана за възстановяване и бюджета за следващия програмен период.
За разлика от общите данни за ЕС, където основен фактор за историческите рекорди на свиване на БВП е потреблението, спадът на българската икономиката се дължи основно на срива на инвестициите в основен капитал.
Източник: