| Войната Радев-Борисов вече излиза извън контрол. Егото на двама овластени мъже изправи тази нощ българи срещу българи. Цветът е без значение. Но барикадите са познати. Неовладените разрушителни емоции, взели връх на най-високо държавно ниво, издълбаха тежки разделителни линии. Противопоставянето роди чудовищна агресия, която помним от зората на Прехода и с която мислехме, че сме се разделили. Уви! Резултатът е бити, окървавени, озверени, унизени…Полиция, протестиращи и внедрени ултраси.Насъскани един срещу друг.Зловещ сценарий!Братоубийствен! Адът снощи беше в полето между прозорците на президента и премиера. Но никой от тях не реагира. Мълчание. Тъмни прозорци. И седене като „тулупи“ във фотьойлите, взирайки се в телевизорите – неми наблюдатели на злощастната българска орис, на която те положиха взривния фитил. Генерали без мъжество. Генерали водени от мъст и реванш. Генерали без армия, но с агитки. Абсурден сблъсък, който като воденичен камък повлича държавата. Премиерът не скочи да свика извънреден брифинг, както доскоро го правеше през вечер. Нямаше сърцераздирателно изявление пред иконата на Богородица – да спаси това, което е направил за държавата. И пост във ФБ нямаше. И джипката днес не джитка, за да ни даде посоката на живота. Президентът не се изправи пред нацията в опит да съхрани нейното единение. Не призова за разум, не заклейми агресията. Вероятно Радев не знае, че в такива драматични моменти негови предшественици са били на висотата на своите отговорности като държавни мъже – били са там, където е разломът, за да дадат път за диалога. И са го постигали.Така стори президенът Петър Стоянов през зимата на 1997-а, когато качен на раменете на охраната си, влезе с мегафон сред разбуненото множество пред парламента, за да спаси гражданския мир. Преди него вицепрезидентът генерал Атанас Семерджиев беше на площада, когато в знойната августовска нощ на 1990 година пак внедрени агитки подпалиха същата тази сграда на бившия партиен дом, поругана снощи. Мъже с чувство за чест, достойнство и държавност. Ако Радев и Борисов го имаха, още снощи трябваше да кажат: Спрете!И да застанат там, на площада. Да бъдат водачите на разума. Днес това усещане за пазенене на държавността, за отговорност пред цялата нация, сякаш безвъзвратно е загубено.Днес мисленето е окопно. Президентът е партиен оратор, който иззе функциите на опозицията и не остави просека, по която да мине диалогът. Без да разбира, че в отсъствието на мъдрост юмрукът не е сила, а политиката не е плацдарм. Премиерът пък избяга от задълженията си да осигури обществения ред и националната сигурност, отказа да гарантира живота, достойнството и правата на личността. И не отчита, че пътят му в политиката вече е миниран. И двамата нарушиха Констуцията, в която са се клели! И трябва да си ходят. Но няма да го направят.Няма и да отстъпят. Ще стоят нахъсани един срещу друг, а в нозете им България ще агонизира. Без да намери компромис.В задълбочаващ се институционален разпад.Със задаваща се икономическа и финансова криза. С липса на авторитети, с отвратени интелектуалци и погубено чувство за общност. В тази война победители няма да има. Нито Борисов ще бъде повече премиер, нито Радев ще стане още веднъж президент.Но историята ще ги съди за разделението, което прокараха.А губещите сме всички ние.Чакат ни ужасни месеци.И години. Автор: Валерия Велева Източник: „Епицентър“ (Б.А. Два часа след публикуването на този коментар президентът Радев направи кратко изявление, в което каза: „Призовавам и протестиращите, и органите на реда да запазят спокойствие и да не позволяват да бъдат въвличани в сценарий за оцеляването на компрометираната от корупция и насилие власт“. И отново наля бензин в ожесточението с призива за „незабавна и безусловна оставка на кабинета“ .) |
