„Природата винаги ни е спасявала, била е резервният ни изход и пак ще бъде. Живеем в свят, в който все повече се приближаваме до тоталния контрол. Всичко останало е следствие и много малък фрагмент. Никога човечеството не е било толкова контролирано, наблюдавано, и в най-тоталитарното време дори. Сега всяка стъпка е следена, всеки разговор е записван. И проблемът в момента е как да се влезе и в ума ни.“ Това каза в интервю за БНР писателят Недялко Славов.
„Големият проблем е, че едни хора решават, че трябва да редактират човечеството, да редактират неговата същност, неговия Божий промисъл и всички останали трябва да се чувстват виновни за това, че примерно не са съгласни. Аз лично не съм съгласен и моите книги са съпротива и винаги са били такива“, коментира той.
Според него по-страшен от сегашния коронавирус е вирусът на страха и той винаги е бил много удобен на всяка една власт.
„Самият модул, по който е изграден светът: стока – пари – печалба, е в дълбоко противоречие с християнския закон, който призовава към скромност и това е една от големите омрази към православието, ако щете. На баба ми кандилото в Странджа поддържаше светлинката целогодишно да кажем с по литър олио. В съвременната потребителска система трябва да се купуват свещи за 300-400 лева годишно, за да поддържаш огъня така“, разказа писателят.
В момента битката е за чипа в главата ни, подчерта Славов. „А иначе потреблението е част от цялата тази политика да се променя отношението ни към света, тоест ние сме повече от това, което сме, което можем да понесем дори като реалност, потребителска. В YouTube отварям, да кажем, Деветата симфония и започва с реклама за запек например, или някъде се прекъсва по средата. Нали разбирате – това е едно подсещане, революционно, че средният човек, средното мислене стои, наблюдава и няма да допусне издигане на духа“, посочи още той.
Бъдещата доминация на роботите в нашето ежедневие писателят определи като „футуристични глупости“ и част от прередактирането на нашето божествено начало. „На това нещо могат да повярват само много ограничени хора. Това означава, че ние сме някаква машинка, която може да бъде заменена с пластмасови чаркове. Това е невъзможно да стане или ако стане, аз не бих живял нито миг в такъв свят и не бих пожелал на моите деца да живеят в такъв свят“, категоричен е писателят.
Българинът е изключително интелигентен, аз не съм нихилист и не ми плащат да бъда нихилист, отбеляза още творецът.
„И една от причините да ни държат много бедни (защото състоянието и ситуацията в България не е плод на народен труд, политически това съвсем естествено са шахматни ходове и ние като малка държава много рядко сме били и за малко свободни), eдна от причините да ни държат в това състояние е да могат нашите деца да бягат навън. По отношение на природната ни интелигентност ние сме на едно от първите места в света“, смята той.
Обръщане на процесите може да се получи тогава, когато глобализмът умре, подчерта Славов.
„Когато цялата тази изкуствена система, този повсеместен болшевизъм за уравниловка, за косен райграс на народите престане и нещата се върнат в рамките на някаква нормалност, тогава всеки ще се върне там, където му е най-добре, където е роден. Аз съм говорил с лекари – човешкият организъм се чувства прекрасно в периметър до 200 километра от родното си място. А духът е още по-привързан към мястото, където е роден – там му е силата“, отбеляза още писателят.
За новия си роман „И станах река“ белетристът посочи, че книгата е написана „по всички правила на хуманното писане, не е съобразена с политкоректности“ и е „просветлена визия за света“.
Нямам никакви претенции да намирам смисъла за някой друг и да му го давам на тепсия, изтъкна още авторът на „Камбаната“ и „432 херца“, който открива смисъла „преди всичко в самия човек, в природата, във всеки случай нито в политиката, нито в лъжата на политиката, нито в лъжата на всички служители на политиката.“
Автор:
Източник: „Банкеръ“
