„Тази криза заради корупцията в България произтича отчасти от факта, че след като се отърсиха от страха си от натиск от ЕС все по-дръзките олигарси прибягват до методите на мутрите от 90-те години, за да господстват в икономиката.“
Това е един от отговорите, които брюкселското издание „Политико“ предлага на читателите си в подробно обяснение защо българите протестират вече над два месеца.
Заглавието на статията е „Как България стана мафиотската държава на ЕС“ и в нея се разказват мотивите толкова настоятелно да се искат оставките на премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван „Каскета“ Гешев.
„Днешните олигарси и мафия произхождат от комунистическите спецслужби, запълнили вакуума във властта посред кървави вражди през 90-те години. Те измъкнаха ценни национални предприятия и се занимаваха с контрабанда на оръжие и наркотици. Големият бос беше Илия Павлов, борец и бивш агент, ръководил конгломерата „Мултигруп“. Той бе застрелян от снайперист през 2003 г., но ще се появи по-късно в нашата история при срещата ни с неговото поколение от тайни агенти и други съратниици, които продължават да са влиятелни.“
А в края на статията си Оливър пише:
„Полезно е да се върнем назад и да видим кои са били на погребението на Илия Палов. Дипломатическа грама на тогавашния американския посланик Джеймс Пардю посочва Ахмед Доган, който „дори не се опитваше да прикрива тесните си връзки с убития президент на „Мултигруп“. Там е бил и Васил Божков – „Черепа“. Тогавашният премиер (и бивш цар) изпрати съболезнователна телеграма. И за да приключим с тази щастлива картинка, ето ви снимка на Павлов да се разхожда с младежа Пеевски. Затова не е изненадващо, че протестиращите си искат страната обратно.“
В навечерието на пореден голям протест в четвъртък, за който се очаква да е многохиляден, „Политико“ посочва, че „олигархичната мафия е превзела държавата и се е разпростряла дълбоко в институции като правосъдие, медии и служби за сигурност“ и хората излязат всяка вечер на улицата, защото „законите не важат за мафиотизирания им елит, който задушава икономиката“.
За Борисов се обяснява, че и той идва от силовите групировки и е обвиняван във връзки със СИК, но премиерът категорично отрича това и дори се представя като борец с корупцията. „Но протестиращите и президентът Румен Радев го смятат за основният играч на мафията“.
Бандитските убийства спряха в началото на века и някои мафиотски структури опитаха да излязат на светло, защото се предполагаше, че с влизането в ЕС през 2007 г. ще има и надзор над правораздаването и органите на реда. „Само че натискът от ЕС за просъдна реформа се провали, а България никога не осъди високопоставен политик или мафиотски кръстник. (…) Едно от основните недоволства на протестиращите е, че ЕС продължава да излива пари, повечето от които захранват мафията, без да изисква върховенство на закона.“
Кристиян Оливър нарича сегашните събития „криза на върховенството на закона“ и дава за читателите си примери как действа системата в България:
– милиони от евросредства за частни вили и щедри субсидии за ферми, които съществуват само по документи
– раздробяване строителството на магистрали на малки отсечки, за да може повече близки д овластта да получат раздути договори за еврофондове
– обществени поръчки, които са толкова некадърно направени, че непрекъснато се налагат нови договори и разходи
– олигарси, затиснали плажове и планини с грозни и незаконни постройки.
Виновен ли е ЕС за всичко това? Да, отговаря „Политико“. При всичко изброено Брюксел и Берлин не критикуват Борисов, който е ключов съюзник на Ангела Меркел, Урсула фон дер Лайен и Европейската народна партия. А разочарованието в България расте, защото се стигна дотам, че ти трябват връзки с ГЕРБ, за да те назначат за чистачка в общината или да напреднеш в кариерата в бизнес, свързанс държавата. „Дори и дребният бизнес трябва да плаща рушвети на местните държавни и общински служители – в един скандален случай дори със суджуци – и корупцията на елита е свързана с беднотията на мнозинството, от която няма измъкване, и охрата емигрират с рекордни за света мащаби“.
Източник: „Дневник“
