Борисов и ГЕРБ влязоха в хибернация

0

Измина точно месец от гръмката идея за Велико народно събрание, която бе придружена от други гръмки подразделения – за референдуми, за рестарт на прехода, за нови начала и прекрасни нови светове. В крайна сметка целта бе осъществена – политическите настроения да се протакат, претакат и прецакат като кисело зеле. Да се изчака протестите да натрупат умора, да се направи така, че гневът да се разпредели в десетки дни и вече месеци, и лека-полека властта да влезе в най-необходимото за нея, период на хибернация. 

Периодът на хибернация е едно такова време, в което малко ще се протестира, малко ще се отвръща, малко ще се сменя министър тук-там. ГЕРБ ще се опитват да убедят електората, че при избиране на нова власт това би довело до изключителна нестабилност и всички кандидати са или вече дискредитирани, или им предстои да станат. Изборът, според Борисов, ще се свежда до стабилност (ГЕРБ) или анархия (БСП, Трифонов, Демократична България), а избирателите, които се подведат по второто трябва да са внимателни да „не счупят държавата“.

Радев ще я разединява, Борисов ще я обединява – кавър версията на „ние ги хващане, те ги пускат“ ще е „ние обединяваме, те разединяват“.

Подобна хибернация бе изключително желана: нейната крайна цел е да притъпи идеята за алтернатива въобще. Да постигне настроение, в което алтернативата изглежда като нещо опасно, несигурно, поемане на излишен риск, който ГЕРБ не препоръчва на избирателите: ненужен всичко коз на едно вале и две седмици.

Големият страх във властта бе в това, че покрай протестите всички успяват да натрупат позитиви: „Демократична България“ с акциите си в Росенец и активността им във Facebook, Румен Радев в речите си, Слави Трифонов със статусите си. Сега обаче властта усети друго: че дори това напомпване на опозицията вече стигна предела си и оттук насетне може да има някакъв отлив.

Да кажем – протестите да се изтощят, Радев да застине в декларативност, Слави Трифонов да бъде обявен за продуктивен „хейт“; на всички тях, ще се твърди оттук нататък, им е лесно като опозиция, но биха били национална опасност, ако получат повече власт. 

Както заяви един социолог, протестите обикновено успяват, ако съборят властта от раз, а не когато станат рутина. Такава е и логиката на ГЕРБ – удържахме, когато беше най-напечено, спечелихме един месец с Новата конституция, протестите вече влязоха в капана на рутината и тя е наш съюзник.

Остава да се направи същото, каквото стана преди евроизборите – приспивно темпо през цялото време и накрая десет свръхактивни дни от джипа и в телевизионните студиа. От перфектната буря към перфектния тайминг.   

Автор: Райко Байчев 

Източник: Actualno.com

Прегледана: 1602

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече