Борисов и Радев не могат да подадат оставки – или защо самолетите нямат задна скорост

0

Като партия на виден мислител ДПС измисли как държавата да излезе от кризата – двата остри камъка, които не мелят брашно заедно, да излязат от употреба. Друго да не се пипа. Казано иначе, проблемите се свеждат до фигурите на премиера Бойко Борисов и президента Румен Радев, които трябва заедно да подадат оставки, за да се оправи положението.

„Войната между институциите е причината да достигнем до днешната ситуация, до критичната точка на хаоса“, обясни пред парламента на завален български номиналният председател на ДПС Мустафа Карадайъ, който изразява чрез публично слово идеите на почетния председател Ахмед Доган. Ще излезе, че разделението в България върви по линията на институциите (правителство – президентство), а не в обществото. Следователно и протестиращите би трябвало да са служители на двете институции и да си дерат очите не за друго, а за повече терен от ларгото между „Дондуков“ 1 и „Дондуков“ 2. Очевидно това не е така, защото като „разпределител на порциите“ в държавата Доган знае много добре откъде идва гневът, който изкарва хората да скандират за оставки на Борисов и главния прокурор Иван Гешев, но не и на Радев, когото аплодират.

Друг мислител на прехода – социологът Андрей Райчев, който по подобие на Доган се въздържа да го определя като криминален, предложи в интервю по Би Ти Ви сходно решение: Борисов и Радев заедно да определят един човек за временен премиер, на когото и двамата имат доверие. Защото и според Райчев се наблюдава „сблъсък кой е по-силен“. Тази елементарна логика води до извода „Хвани единия – удари другия“. Смисълът й е да се жертват две значителни фигури, за да се постигне позиционна победа за стабилизиране на 30-годишния криминален модел в България.

Ако ставаше дума за шахмат, двамата мислители щяха да заслужат внимание. Но щом целта на протестите е да се каже на управляващите „Счупено гърнето!“, играта е друга и гражданите явно са изгубили желание да участват в нея.

Въпреки това нека проверим двете идеи доколко са приложими.

Първо, може ли Борисов да подаде оставка?

Защо не, правил го е два пъти? Освен това и той самият подхвърли на партийния актив от ГЕРБ на конференцията в началото на август, че обмисля такъв вариант. Сетне обаче позицията му се втвърди до степен въобще да забрани на съпартийците си да разговарят на тази тема. Какво му стана?

За разлика от предишните му оставки сега не възниква въпросът да мине в опозиция и да продължи политическата си кариера в обичайната за всички многопартийни системи ротация във властта. Недоволните от него не се определят като привърженици на никоя партия, а под националното знаме търсят възмездие срещу мутрокрацията чрез възстановяване на върховенството на закона, т.е. на държавността. Изправен пред избора – на власт или в затвора – Борисов просто няма как да подаде оставка. Освен това става дума не само за него, а за цялата каста, която представлява и която без закрилата на властта би видяла плашилото на затвора. Нейната команда към Борисов е: Нито крачка назад – зад нас е затворът. Той козирува и изпълнява, защото така е научен.

Как е при Радев?

Като пилот той е научен, че самолетът няма задна скорост. Реверсивната тяга му служи за забавяне, но не и за полет назад. А на земята трябва да бъде дърпан от влекач, за да помръдне на заден ход. Хилавите протести за неговата оставка показват колко голяма грешка са направили в „триъгълника на властта“ Борисов-Гешев-Доган (Пеевски), като са си мислели, че е „прост пилот“, с когото могат да се гаврят като новобранец в политиката.

Вдигнатият юмрук пред портала на президентството и лозунгът „Мутри, вън!“ ги потресоха, ако се съди по пропагандния вой в медите им, но те трябва да си дадат сметка, че за Радев няма заден ход. Следователно няма да подаде оставка. Причината е не само в пилотските му рефлекси и военната чест, но и защото няма нищо лошо да стои на страната на гражданите, които настояват за правова държава. Досега не сме видели негово чекмедже с пари като Борисовото и не е логично президентът и премиерът да се разглеждат като „един дол дренки“.

Навярно мислителите имат нещо друго предвид, за да излезе държавата от задънената улица. Борисов несъмнено трябва да си отиде, защото не може да векува. Вкопчването във властта ще го направи жалко подобие на беларуския диктатор Александър Лукашенко.

Но как да подаде оставка без тежки последици за себе и аверите?

Тук може би се промъква идеята за споразумение с Радев, така че следващият премиер да не му вгорчи дните. Такъв пример даде преди 20 години в Русия Владимир Путин, когото президентът Борис Елцин посочи за свой наследник, но с уговорката да му гарантира недосегаемост след раздялата с властта. И Путин удържа думата си.

Само че за разлика от Русия българският президент по конституция има малко власт и не може да дава такива гаранции. А и едва ли би се съгласил. Единствената гаранция за Борисов и компанията му си остава главният прокурор, който сам по себе си е недосегаем. Най-тревожното за премиера е не че протестиращите му искат оставката, а че я искат в комплект с оставката на Иван Гешев.

Главният прокурор е последният рубеж, който мутрокрацията ще отбранява с всички сили. Каквито и схеми да прави за нечии оставки в името на своето оцеляване, тя не отронва и дума за оставка на Гешев. Той и такива като него са й нужни повече отвсякога, защото за първи път от 30 години има обществен натиск за приключване на криминалния преход. Което ще рече и приключване на нейното господство.

Автор: СВЕТОСЛАВ ТЕРЗИЕВ

Източник: „СЕГА“

Прегледана: 2123

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече