Европарламентът още чака отговори от Борисов и Гешев

0

България е на радара ни, българите са европейски граждани и имат право на същите стандарти на добро управление като всички останали в ЕС, казва евродепутатът София инт Велд.

 https://multimedia.europarl.europa.eu/София инт Велд е нидерландски депутат от групата „Обнови Европа“ на Европейския парламент. Тя е евродепутат е от 2004 г.

София инт Велд е председател на групата за наблюдение на демокрацията, върховенството на закона и основните права към Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на ЕП (ЛИБЕ). В края на август за изслушване при закрити врата по въпросите на корупцията в групата на инт Велд бяха поканени премиерът Бойко Борисов и главният прокурор Иван Гешев. Те не уважиха поканата, а пратиха заместници. „Сега“ потърси София инт Велд за интервю по темата.

– Г-жо инт Велд, защо искахте да изслушате премиера Борисов и главния прокурор Гешев. Какво щяхте да ги питате?

– Въпросите са очевидни и са на дневен ред от доста време. Като например – реформата в прокуратурата, която трябва да бъде направена по силата на решението на Съда в Страсбург от 2009 г. по делото „Колеви срещу България“ (в това решение е очертан основният проблем за безконтролността на главния прокурор, както и практическата невъзможност да бъде разследван за извършено престъпление, б.а.). Нямаше да питаме нищо изненадващо.

– Отсъствието им какъв сигнал ви прати?

– Не мога да интерпретирам отсъствието им. Имали сме покани и подобни въпроси към премиери и министри на други държави. Смятам, че ако се дискутира ситуацията в дадена страна и законодателството ѝ, тогава очевидно каниш ръководителя на правителството. Каниш главния прокурор, след като прокуратурата е една от темите. За мен това е съвсем нормално. Те избраха да не приемат поканата, а да пратят заместниците си. Това е техен избор.

– А прокуратурата разпространи съобщение, че изслушването е било по инициатива на Гешев, което вие отрекохте.

– Не знам защо са го казали. Предполагам, че защото има протести и е напълно ясно, че хората говорят за тези теми. Главният прокурор изпрати писмо. Но ние решихме да направим изслушване и поканихме главния прокурор, премиера, правосъдния министър, председателя на Комисията за защита от дискриминация, неправителствена организация, журналист, представител на ЕК и т.н.

Правим това от няколко години. Това не е нещо ново. И сами си правим работната програма.

– Знам, че заседанията са конфиденциални, но какви са изводите ви от това изслушване?

– Не мога да правя заключения публично. Винаги съм била за прозрачността, но причината за конфиденциалността на тези изслушвания е, че хората се чувстват по-свободни да говорят при закрити врати. Някои от участниците в срещата избраха да говорят публично, имаше и изявление от прокуратурата.

Ще имаме дебат и резолюция за България следващия месец по време на парламентарно заседание на Европейския парламент. Нашата комисия ще продължи да наблюдава страната ви. Ние имаме дълъг списък от допълнителни въпроси („Сега“ вече разказа за тях, б.а.). Точно днес (15 септември, б.а.) получихме отговорите от антидискриминационната комисия. Все още чакаме останалите отговори. Упражнението продължава. Но опитът сочи, че то може да е много полезно.

Важно е да се знае, че ние сме неутрални, не сме партийни. Ние сме просто на страната на демокрацията и на върховенството на закона. Понякога хората казват – забравяте за България, не обръщате внимание, не подкрепяте демокрацията. Това не е вярно. България е на радара ни, българите са европейски граждани, които имат право на същите стандарти на добро управление като всички останали граждани на ЕС.

– Имаме право, но дали ги имаме…

– Ако нямахме опасения, нямаше да има изслушване. Очевидно е за какво сме загрижени – за главния прокурор, за предложенията за конституционни промени, за отказа да бъде ратифицирана Истанбулската конвенция, за публичните забележки на официални лица за ромите и гей хората. Проблемите са добре известни. Не разкривам тайни.

– Какво ще кажете по време на парламентарните разисквания?

– Ще видим. Искам първо да видя какви ще са отговорите от институциите. Зададохме много въпроси. Искам да сме безпристрастни и да гледаме само фактите. Ако погледнете позициите, които сме вземали за други страни и други ситуации, ще се убедите, че ЕП никога не е бил срамежлив. Ако видим причина за безпокойство, ще го кажем ясно.

Не е редно да говоря повече сега, не е сега моментът. Нека дойдат и отговорите от институциите.

– Смятате ли да поканите отново Борисов и Гешев на изслушване в групата?

– Не мога да кажа на този етап какви ще са следващите ни стъпки. Но ще продължим да наблюдаваме България.

– Бяхте активна и по време на изслушването на еврокомисаря Вера Йоурова в комисията ЛИБЕ за мониторинга по механизма за сътрудничество и проверка (МСП) на България и Румъния. Доволна ли сте от отговорите на Йоурова?

– Всеки може да види изслушването. Според мен всеки, който се изказа, имаше общо взето един и същ въпрос – как Комисията e съгласувала препоръката си за вдигане на мониторинга по МСП при такова сериозно безпокойството за върховенството на закона. Някак си това не се връзва.

Комисар Йоурова каза, и аз съм напълно съгласна с това, че те искат МСП да бъде заменен с годишния доклад за върховенството на закона за всички държави от ЕС. Всъщност това беше и мое предложение – годишен механизъм и третиране на всички страни по един и същи начин. Но това не означава, че годишният доклад ще бъде по-малко строг от МСП. Да се надяваме, че ще е дори по-строг. Защото въпреки мониторинга досега в двете страни – България и Румъния, има значителни притеснения, за които не е направено нищо през годините. Ако имаме този механизъм, който сравнява страните, тогава ще се вижда къде е дадена държава всъщност.

Всяка година страните от еврозоната трябва да представят бюджета си на комисията за предварително одобрение и препоръки. Това не е довело до това държавите да се придържат стриктно към бюджетните правила. Има държави, които имат дългове, дефицити или не правят нужните реформи. Но все пак има дисциплиниращ ефект. Годишният доклад няма да реши съществуващите проблеми. Но в дългосрочен план ще създаде култура – ще е много по-трудно за дадена страна да нарушава върховенството на закона.

– Сега два мониторинга ли ще има за България? Аз поне не разбрах от изслушването на Йоурова.

– Ние също не знаем и също сме объркани.

– Съгласна ли сте с колегата си Клеър Дейли, която се обърна към Йоурова и комисията с призива – не давайте пари на тези бандити, говорейки за България?

– Всички изглежда са съгласни европейските средства да бъдат обвързани с върховенството на закона. Съгласна съм. Моята група предлага да не се орязват фондовете за бенефициентите – НПО-та, малките и средни предприятия, местната власт. Но фондовете да не стигат до тях през националното правителство. Това ще елиминира корупцията.

– Как си обяснявате мекия тон на ЕК към България досега?

– Има няколко причини за това. Една от тях е как е организирана ЕК. Според договорите за ЕС комисията трябва да е напълно независима. Така или иначе реалността не е такава. Когато трябва да се вземат решения, като това за бюджета например, комисията е мека към правителствата. Така единодушието не дава власт на хората, а на корумпирани автократи.

Винаги го има и партийния елемент. Знаем кой е от ЕНП. Комисията е много критична към Полша, но третира Унгария много, много меко – протекции за един от нашите. Те още подкрепят Виктор Орбан, а това е неприемливо.

– Съгласна ли сте с Йоурова, че ЕК вижда, че демокрацията в България е в криза, но не може да направи особено много?

– Мисля, че комисията може да направи много повече от това, което прави понастоящем. Това е в ръцете на председателя Урсула фон дер Лайен. Тя трябва да действа.

Автор: Доротея Дачкова

Източник: „СЕГА“

Прегледана: 1659

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече