„Eurofound“: Правителството на Борисов е предпоследно по доверие в ЕС

0

Българите са най-недоволни в Европа от подкрепата, която получиха в кризата, показа европейско изследване на качеството на живо

Българите не получиха адекватна и достъпна подкрепа в кризата и въпреки че като всички останали хора по света през лятото гледат по-ведро на живота отколкото през пролетта, то разривът им с държавата и нейните услуги е пълен, а доверието в правителството, здравната система, полицията и медиите е в най-добрия случай на предпоследно място в ЕС. Само правителството в Полша се ползва с по-ниско доверие от кабинета на Бойко Борисов.

Това показва изследване за корона кризата, нейното влияние върху живота на хората в Европа и адекватността на предприетите от правителствата мерки, проведено в два етапа – през април и юли, от Европейската фондация за условията на живот и труд (Eurofound). „Сега“ представи първата част от изследването през пролетта, а тази седмица беше обявен и окончателният доклад на организацията. То не е представително, но се базира на над 90 000 онлайн анкети, като обобщените данни са претеглени според демографския профил на всяка страна.

Наред с класическите измерения на кризата като безработица и др. изследването се фокусира върху широк кръг от въпроси за доверието в институциите, усещането за щастие и удовлетвореност, страховете на хората за бъдещето и личното им финансово състояние, впечатлението от предложените антикризисни мерки и др. От него е видно, че малко са областите, в които българите не изпъкват с най-неблагоприятна позиция сред 27-те страни в съюза, като се почне от лишенията у дома и се стигне до вярата в демокрацията.

Българите традиционно се споменават в подобни изследвания с ниските нива на удовлетвореност от живота. В настоящето изследване обаче най-силно впечатление прави усещането им за неадекватност на предложените от правителството мерки на подкрепа. Малцина са тези, които ги намират за лесно достъпни, прозрачни и ефективни.

62.8% от участвалите в изследването от България не смятат, че правилата за получаване на подкрепа бяха ясни и прозрачни. Делът на недоволните е най-високият в ЕС, а едва 18% са съгласни с това твърдение. Още по-силно е единодушието по въпроса имаше ли лесен и ефективен достъп до подкрепа от публичните институции. 75.4% смятат, че това не бе така, а едва 9.2% са съгласни с твърдението. Тук само унгарците ни надминават по недоволство. Мерките не се възприемат и като справедливи – 40.7% са дълбоко несъгласни с подобно твърдение, като отново подобно ниво на недоволство има само в Унгария. За справедливи ги намират едва 14.6% от хората. Само 10.3% от българите смятат, че мерките достигат до тези, които се нуждаят от тях, а 76% не са съгласни с това твърдение.

Едва 4.6% от хората са получили някакъв вид отстъпка или отсрочка за плащане на данъци, сметки, ипотека, заеми, но тук не сме изключение – в страни като Белгия, Дания, Франция делът на тези хора е даже по-нисък. 1.9% от българите са получили обезщетения/подкрепа за безработица при 17.2% във Финландия. Платен отпуск за гледане на близък/болнични у нас са успели да ползват 4.1%, докато в Естония например делът на тези хора е 6.6%, в Швеция е 6%.

На този фон може да се очаква, че българите пишат двойка на правителството си – на въпрос колко вярват на правителството те дават обща оценка от 2.9 при възможни 10 точки, като тук има влошаване от април с 0.3 процентни пункта. По-зле е само Полша с доверие на правителството от 2.4, а Хърватия е колкото нас. Полицията ни обаче е без конкуренция в ЕС – доверието в нея е 3.6 от 10 възможни точки и се понижава от 4.3 през април. В началото на юли полицията отвърна на започналите протести за оставка на правителството и главния прокурор с брутално насилие. Пандемията не е повлияла върху доверието към здравната система – тук оценката е твърдо 4, като в това отношение сме предпоследни в ЕС след Унгария (3.8). За сравнение страна с тежка първа вълна като Испания има 7.7 доверие в здравната си система. У нас е и най-ниското доверие в ЕС към медиите – те получават 3.

Закономерно звучи и последното място на българите в ЕС по удовлетвореност от демокрацията у нас. На въпрос колко сте доволен от демокрацията във вашата страна българите дават оценка 2.9. 51.7% от хората у нас са песимисти за бъдещето на страната, а 26.6% са оптимисти.
 

ФИНАНСОВА УЯЗВИМОСТ

Измеренията на финансовата уязвимост на българските домакинства също са повод за тревога. 67.4% от хората нямат спестявания или могат да изкарат максимум три месеца без доходи. В това отношение има и по-зле от нас – Хърватия, Латвия, Словакия, Румъния. 35.2% признават, че трудно свързват двата края, като тук по-зле от нас са Хърватия, Гърция, Словакия. У нас обаче има най-голям дял в ЕС на хора, които не могат да си позволят пресни плодове и зеленчуци – 34.4%, а 50.8% са принудени да купуват по-нискокачествено месо или по-малки количества от желаното – също най-висок дял в ЕС (тези два въпроса са включени в анкетите само през април).

На въпрос как се справяме с важните проблеми, които възникват в живота ни, 29.3% казват, че им е трудно, но 45.3% казват, че успяват. 31.8% признават, че им отнема много време да се върнат към нормален живот, но в това твърдение не припознават себе си 46% от българите.

У нас има най-висок дял на хората, които казват, че през юли са по-зле отколкото през април – 49.3%. 37.8% от българите очакват да са по-зле и в следващите три месеца, но тук има чувствително подобрение – през април песимистичните нагласи обхващаха 60.2% от хората. За щастие оптимистичните нагласи все пак вземат надмощие, макар и с малко – 52.1% от българите са оптимисти за бъдещето.


УДОВЛЕТВОРЕНИЕ ОТ ЖИВОТА

Българите са с най-ниско удовлетворение от живота в ЕС – у нас средната оценка за това е 5.5 от 10 възможни и се подобрява спрямо април с три процентни пункта, но средно в ЕС този показател е 6.7, а в Дания е 7.7. Последни сме и по усещане за щастие, въпреки че и тук се наблюдава подобрение спрямо април – сега даваме 5.9 от 10 точки на този въпрос, а през април бяхме с 5.6. През пролетта обаче гърците бяха по-зле от нас, докато сега сме последни. Сравнение с другия полюс показва, че в Дания „нивото“ на щастие е 7.5, а средно за ЕС този показател е 6.8.

Сред въпросите в изследването има и такива, които рядко намират място в регулярните проучвания на обществените настроения. Например „бил съм в добро настроение“ – 2% от българите са отметнали тук отговор „нито веднъж“, 18.3% отговарят с „понякога“, 25.8% казват, че в повече от половината време са в настроение, а забележителните 36.4% казват, че са в настроение през повечето време. 5.2% са хората, които са в добро настроение през цялото време.

Подобен е форматът на въпроса, който изследва доколко денят ни е пълен с неща, които са ни интересни – 5.7% отговарят с „никога“, 20.8% – с понякога, 25.9% се занимават с интересни неща през повечето време, а 10.2% – през цялото време.

ЗДРАВЕН СТАТУС

Българите имат добра самооценка за здравния си статус – над 64% го определят като добър и много добър, 32.1% смятат, че са в прилично здраве, а само 3.4% казват, че са с лош или много лош здравен статус.

Нееднозначни са усещанията за самота – 4.1% казват, че се чувстват самотни през цялото време, 21% – през повечето или над половината време, 31.1% – понякога, а 36.4% – никога. 5.9% се чувстват потиснати и депресирани през цялото време, 22% – през повечето или над половината време, 26.9% – понякога, 36% – никога.

На въпрос имали ли сте нужда от лечение или преглед, които не сте получили, 17.5% от българите отговарят утвърдително.

ИЗСЛЕДВАНЕТО


Eurofound е агенция на Европейския съюз (ЕС) със седалище в Дъблин, която предоставя информация за разработването на социални и трудови политики на съюза и държавите членки. На всеки 4 години организацията провежда мащабни изследвания за благосъстоянието на хората в ЕС.

Настоящето изследване не е представително, тъй като анкетите в него бяха отворени за свободно попълване. Въпреки това авторите му подчертават, че то предлага ценен поглед към нагласите на хората, а при обобщаването на данните е взет предвид демографският профил на всяка страна. В него са се включили 91 753 души от цял свят, като над 87 000 от тях са жители на ЕС.

Автор: ДИЛЯНА ДИМИТРОВА

Източник: „СЕГА“

Прегледана: 1608

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече