Резолюцията на Европейския парламент за българското правосъдие срещна особен отпор от фигури на ГЕРБ. Може да срещнете следните популярни обвинения – че цялото упражнение не е било необходимо, тъй като е „срещу България“. Това е интересна логика.
Тя предполага, че Европейския парламент е нещо като Евровизия и България трябва да се представи в най-добрата светлина, за да може въодушевената европейска публика да я подкрепя за всичко. Онзи, който се опитва да запознае европейските институции с българските кризи е клеветник, подъл човек, рушител на имидж. Не прави „добра услуга“ на държавата и може да я загроби. Европейският парламент въобще не трябва да научава за нищо, и, както се казва, „Каквото стане във Вегас, си остава във Вегас“. В случая – в Банкя.
Преди години, когато български емигранти питаха Борисов дали когато гледа в огледалото вижда Пеевски, бях чул нещо подобно: как можело българи да злепоставят български премиер. Ще кажеш, че българският премиер може да извършва всякакви злини, а злините да се покриват с байрак и българи-юнаци.
Изповядва се някаква инфантилна политическа логика, в която детският заговор „не ме издавай на госпожата“ се прожектира върху проблеми, които никоя европейска държава не би подминала и ако подмине ще е само след оставка, разследване и затвор. Властта просто нахално иска проблемите от резолюцията – липса на правова държава, влошаване на демокрацията и чукоподобна прокуратура – да си останат само за вътрешна употреба.
Да има тук-там протестчета, тук-там гняв, а безалтернативата джипка да продължава да обикаля в пътепис и монолог страната, за да може шофорът ѝ да призовава пенсионерите да кажат „Добре е“ за едни 50 лева на месец. А в телевизията да се нижат безброй лъскави репортажи, в които премиерът е с реноме на страхотен медиатор между Западна и Източна Европа и без него двете въобще не могат да се срещнат и разберат.
Фантастично разделени като във фентъзи с различни раси. Между расите има магически портал, пред който стои Борисов и портиерства и напътства минаващите към другата страна. А по ирония да е единственият, който не използва английски. За едно шкафче, едни записи и за един прокурор питаме – тези въпроси може и трябва да се задава навсякъде, все по-настоятелно. Останалото е „Нова конституция“ – синоним на дългото лепкаво оставане във властта на всяка цена, дори когато оставаш в изолация от всички страни. В случая – 26 страни.
Автор: Райко Байчев
Източник: Actualno.com
