Вече е ясно, че парламентарният вот ще е редовен. Друго ясно няма
България се намира в ключов момент от бурната политическа есен. Протестите не свалиха Бойко Борисов и отслабнаха, но това „нищослучване” е преход от един период към друг – суматохата около евентуален предсрочен вот отстъпва на трайната подготовка за редовен. Когато в средата на юли разкаяният премиер умоляваше българите за смирение пред икона, нещата изглеждаха едни. Сега, когато селски мач е по-посетен от жълтите павета – други. Каквото и да говорят пред медиите, хоризонтът на мислене и действия на всички субекти вече е краят на март, когато ще се гласува за 45-о народно събрание.
Прогнозите за изхода от вота вече започнаха.
Но те са шарлатания,
защото пет месеца са достатъчно дълъг период за всякакви преобразувания. Няма как отсега да се знае кой ще спечели или загуби. Могат обаче да бъдат посочени факторите, които ще предопределят резултата. А те са толкова много и съществени сами по себе си, че представляват отделна твърде любопитна тема. Най-важното – правят изборите крайно непредвидими. Доминира общественото усещане, че Борисов пада, а насрещните сили просто трябва да се организират. Но съвкупността от фактори правят ситуацията безпрецедентна и непрогнозируема.
Първият фактор е пандемията. Няма човек на света, който да знае как ще протече тя през зимата и пролетта, какви действия ще предприемат правителствата. Единици са държавите, провели избори през нея. У нас тя може да възцари Бойко Спасителя, или обратно – да го погуби. Може дори да стане така, че да отложи самия вот (местният във Франция се проточи миналата пролет). Напълно са възможни и неприятности със задна дата – икономически трусове вследствие на вече направената карантина.
Пандемията просто е пещера,
през която обществото трябва да премине по пътя към изборите. Само за 2 седмици сутиацията в страната стана драматична. Местата в болниците свършиха. Столичната РЗИ създаде бъркотия с карантината на премиера и президента. Още сме едва в началото на втората вълна, тепърва ще видим как ще се държат политиците, как ще реагират обикновените хора. Ясно е единствено, че пътят е безалтернативен. Към момента всичко това се подценява в публичните коментари.
Вторият фактор е доколко народопсихологията ни ще припознае Слави Трифонов като нов месия. Този фактор също се подценява, а не бива. Народопсихологията ни е припознавала триумфално човек, посещавал 1-2 пъти България (Симеон Сакскобургготски), както и такъв, който не излиза от телевизора (Бойко Борисов). И всеки път изборният резултат целокупно изненадваше тия, които бабуваха над числата. Трифонов хем страни от обществения живот, хем постоянно е в него с телевизията си. И в крайна сметка партията му е трета в социологическите сондажи сега – мирувайки. В Украйна наскоро шоумен стана президент, у нас е напълно възможно
Трифонов да преобрази кардинално политическия пейзаж
С народопсихологията е свързаноще един много тънък момент. Всички проучвания отчитат ерозия при Борисов, времето не работи за него. Това е така, но българите съвсем не са сигурни какво ще настане в епохата след ГЕРБ. Пак пещера. Това всъщност е нов ключов въпрос – ще посмеят ли българите да извадят кърлежа, или ще се разколебаят от неизвестността кой как (дали?) ще пие кръвта им занапред.
Следващият фактор са действията събиране или изваждане, които ще се случат спрямо джоба на избирателите, приласкавани към урните. Той е във връзка с икономическите последствия от пандемията, но и тежи самостоятелно поради трескавите
усилия на Борисов да пазарува бъдеще:
помощи за родители, надбавки на пенсионери, пари за земеделци, общини, скоро и за полицаи.. Всеки, който поиска, със сигурност ще бъде зарадван с армаган от Добрия чичо от Банкя. Пълненият от данъкоплатците чувал ще бъде изтръскан и към международни клиенти със същата цел (самолети и т.н.). През март обаче ще дойдат зимните сметки за ток. По традиция това е най-трудният за българина период от годината. Ако се добави и нова коронакриза, сметките на Борисов може да не излязат.
Другият фактор са паралелни разрушителни процеси в полюсите ГЕРБ и БСП. Цветан Цветанов направи партия и къса живо месо от бившата си. Ще омаломощи ГЕРБ, въпросът е колко. Но и в БСП се случва същото. С нова партия или без, всички разгромени фактори на конгреса ще работят срещу Корнелия Нинова. Напускането на няколко български депутати и свирепата вътрешна атака на евродепутата Елена Йончева не са отделни събития. Те са предвестник на група под негласния патронаж на Сергей Станишев, за която
изборите напролет ще са нов конгрес
Поредна битка срещу Нинова.Общият въпрос е колко точно ще бъдат омаломощени ГЕРБ и БСП.
Важно е поведението и на „Демократична България” и на коалиционния субект, който се формира около Мая Манолова. Протестният вятър духаше в платната им, но с угасването на енергията и тези мащаби са непредвидими. Тъй като двете коалиции нямат голям сигурен електорат, действията им в следващите месеци са по-важни от стореното досега.
Със сигурност след вота ощетените ще се оплакват, че някой е изманипулирал бюлетините (злодеят Цветанов вече е опозиция, кой ли ще е виновникът?). Преди това ще настанат и традиционните за всяка кампания скандали. Възможни са още неизвестни, най-малко защото веднага след парламентарния вот календарът сочи президентски (задкулисните пазарлъци ще са изкушаващи). Но на полето на обективния анализ основните фактори, които ще предопределят изборния резултат, към момента са именно гореизброените. Краката на великана са подкосени, изборите са много важна битка, но никой не би заложил пари как ще завършат – това е сухият факт.
Автор: ДИЯН БОЖИДАРОВ
Източник: „СЕГА“