Лекари от Спешна помощ, трескаво прелистващи екселски таблици в опит да намерят свободно легло за тежко болен пациент. Джипита, въртящи телефони, за да уведомят за издадено направление за безплатен ковид-19 тест. Граждани, молещи се в аптеките да им дадат лекарства, описани в изпратена от личния лекар по Viber рецепта …
Едва ли има смислено обяснение за тези покъртителни за XXI век картини. Не и след десетките милиони, похарчени за електронно здравеопазване. Не, и след годините пропиляно в спорове време. Не и след обещаната през 2015 година електронна рецепта, която през 2020 г. още липсва, а пореден здравен министър я обещава до края на декември. Не, и след бодрите рапорти, че всичко в безпрецедентната здравна криза, в която се намираме, е под контрол. Не и след оптимистичните обещания, че дори нещо да не е наред, в следващите дни то като с магическа пръчка ще се оправи.
Всъщност нищо не е наред. Към момента малко над 5% от електронните административни услуги, предлагани 2019 г. насам, са наистина такива.
Е-управлението стана е-гьол, по подобие на АЕЦ „Белене“. И причината за това е простичка – няма как с аналогови управляващи да имаш електронно правителство.
За единна здравна информационна система се говори от 2002 г. Тогава, а и сега, планът е някой хубав ден всички да имаме е-здравни досиета, лекарите, болниците и аптеките да са свързани в единна система, да има е-рецепти, е-направления и т.н. И пациентите да получават, а медиците да осигуряват качествена грижа с възможно най-малко главоболия.
18 години и няколкостотин милиона по-късно имаме възможност единствено да проверяваме здравния си статус и платените ни от НЗОК прегледи, лечение и лекарства. А болниците, лекарите и аптеките могат да докладват в реално време в НЗОК назначените прегледи и лечения. Е-рецепта е в състояние на почти готовност от 2015 г. насам. Е-направления – също. Сега обещават малката стъпчица, нужна за финализирането на тези процеси, да бъде направена до края на декември.
Горчивата истина е, че бюрокрацията се бори със зъби и нокти срещу всеки опит да ѝ бъде отнета власт. А натоварените с изграждането на системата се интересуват много повече от усвояването и най-вече отклоняването на средствата, отколкото от реалното изпълнение на работата. Показателен за това е фактът, че през март IT фирми предложиха да дарят 15 000 часа безвъзмезден труд, за да довършат поне най-нужните в тази криза модули на е-здравеопазване. Резултатът? След тържествената PR пресконференция никой не пожела да се възползва от тази възможност. Обяснението? Абе, твърде е сложно, за да го дадем на специалистите. Току виж вземат да се справят и разобличат дългогодишните си усилия нищо да не бъде придвижено.
Сарказмът настрана! Досега бюрокрацията и липсата на е-правителство ни струваше много пари и време. Сега тя вече струва човешки живот! Колкото по-бързо управляващите осъзнаят това, толкова повече хора ще имат шанс да оцелеят в битката с болестите.
Автор: Гроздан Караджов
Източник: „Клуб Z“
