Държавата може да се проваля, но помощ от IT фирми не ще

0

Заради незаинтересованата администрация голяма част от инициативите на частните компании за справяне с коронакризата се провалиха

„Представители на сектора на информационните технологии са създали система за мониторинг и комуникация, проследяваща в реално време разпространението на вируса… Програмата предвижда въвеждане на информация както от здравните власти, така и от гражданите. Органите за оперативно управление могат да предоставят данни за лечебни заведения, леглова база, зона под карантина. Гражданите на абсолютно доброволен принцип и с гарантирана анонимност могат да въвеждат здравния си статус и да получават известия за инфектирани зони или комуникация с установен с коронавирус пациент. От компанията са готови да дарят безвъзмездно продукта на държавата.

Румен Радев, 27 март 

„Моята софтуерна компания заедно с няколко други е изградила системата за електронна рецепта като частен проект и всичко работи от 6 месеца и покрива 90% от рецептите по НЗОК. Държавата обаче не желае да я ползва, а налива пари с цел усвояване в безумната държавна фирма „Информационно обслужване“. Знам, че с този пост могат да ми дойдат данъчните, ама вече не се издържа“, Радослав Бенов, „Ей Ес Ес“, ноември

–––––––––––––––

Това са част от инициативите на IT сектора в помощ на институциите за управление на коронакризата, които потънаха в административна безтегловност. Както „Сега“ писа, ненужно се оказа и дарението от 15 000 часа труд на IT специалисти, анонсирано от Асоциацията за иновации, бизнес услуги и технологии. Правителството първо прегърна инициативата на сектора, а после реши, че ще се справя само. Така да помогнеш, се оказа мисия невъзможна дори в извънредно положение. Самоинициативата на частния сектор катастрофира в институции, които измислят всякакви бюрократични пречки пред инициативните, а сами така и не успяват да въведат елементарни електронни услуги. За по-доброто сътрудничество със сектора не помогна и хаосът около управлението на процесите в здравеопазването по време на коронакризата. Малко по-добро взаимодействие между частен сектор и администрация има на ниво общини. Какво се опитаха да предложат IT компаниите и докъде им позволиха да стигнат? 

Debati.bg

Ентусиазмът на централната администрацията секна още в началото

Разработеното в началото на пандемията приложение ViruSafe е една от малкото инициативи, успели да видят бял свят на национално ниво. Приложението бе създадено безвъзмездно от три компании – ScaleFocus, Software Group и българското звено на SAS Institute, координирани от държавното дружество „Информационно обслужване“. ViruSafe дава възможност да се получава актуална информация за епидемията, регулярно да се попълват данни за наличие на симптоми, да се споделя информация за локацията с цел проследяване на контакти, да се получават уведомления за опасна близост до друг потребител със симптоми. В края на септември от МЗ обявиха пред „Сега“, че в приложението са се регистрирали 63 577 потребители, от които 322 са били диагностицирани с вируса. Приложението не предизвика голям интерес сред гражданите, но подпомогна администрацията, защото към него бяха разработени и допълнителни модули като централизираната онлайн система, която съдържа информация за всички карантинирани и заболели от COVID-19. 

Много по-амбициозна разработка не предизвика никакъв интерес у институциите – представената при президента Румен Радев платформа на стартъп компанията Bioseek. Първоначално компанията решава да клонира тракер приложението на Южна Корея за проследяване на заразените с новия коронавирус, но специалистите осъзнават, че проследяването е само част от цялостния подход за управление на подобни епидемии. Затова разработват ЕRP система (софтуер за планиране на ресурсите на предприятието), която наред с приложение за крайния потребител предлага модули за управление на данните за всички включени сегменти – свободни болнични легла, включително информацията за наличен персонал, здрави и карантинирани служители, модул за управление на данни от лабораториите, система за управление на информацията за карантинни и инфектирани зони, за необходими разрешения за работа и пътуване, за управление на градския транспорт. 

„Ние имаме самочувствието, че направихме едно от най-пълните решения в световен мащаб. Бяхме готови с него в края на април. Ако тази система беше въведена навреме, нямаше да има никакъв хаос“, коментира Росен Генчев от Bioseek. Компанията първо обяви, че ще дари системата безвъзмездно в суров вариант, но впоследствие решава да я доработи, за да може да покаже истинските възможности на платформата. За готовата система фирмата е изготвила финансова рамка, която не включва печалба и покрива труда на екип от 9 души за 14 месеца напред. „В тези 14 месеца даваме 3 седмици за първоначално внедряване, 2 месеца за интеграция със съществуващи системи и една година поддръжка със сървъри и всичко. Излезе някъде около 900 000 лв. За подобен проект това е цената само за производството, сметнал съм пазарните заплати на екипа, няма как да ги извадя от джоба си. Ако хвърлим кода на фирма като „Информационно обслужване“, това означава да не направим нищо. Ние успяхме за 5 седмици да го вдигнем, да го докараме до работещ демо вариант, тестван с 50 млн. тагвания. Това, което направихме, е китайското решение с подобрения в него, като например работа с градски транспорт. Онзи ден го пускаха в Китай, знаете за каква технологична държава става въпрос“, допълни Генчев. Фирмата е писала на вицепремиера Томислав Дончев, на еврокомисаря Мария Габриел, на Министерството на здравеопазването. До момента няма никакъв отговор. Компанията е влязла в преговори за реализация на платформата в 4 други страни и съвсем логично е възникнал въпросът защо тя не се прилага в България. 

Вече има е-рецепта? Не ни интересува, не сме я правили ние 

В разгара на втората вълна на епидемията, когато стана ясно, че личните лекари и поликлиниките спешно трябва да имат възможност да издават е-направления и е-рецепти, се разгоря и друг скандал. Управителят на фирма „Ей Ес Ес“ Радослав Бенов разказа, че компанията в консорциум с други фирми вече е разработила система за електронни рецепти, която работи от 6 месеца и покрива 90% от рецептите на НЗОК. Но държавата не желае да я ползва.

„Нашата компания е производител на аптечна система PharmaStar и заедно с компанията „Контракс“, която произвежда лекарски софтуер, решихме да разработим централния сървър като собствена инвестиция със собствени средства и това се случи през 2019 г. Към края на миналата година системата беше готова. Нейната експлоатация започна в началото на 2020 г., като на 1 април беше инсталирана и по всички аптеки, които работят с нашия софтуер. Така от 1 април до днешна дата се обработват рецепти“, обяснява Бенов. 

Интересът на фирмата към разработването на система за е-рецепти не е случаен. Компанията участваше в консорциума „Е-Здравни системи“, който първоначално бе класиран на първо място в обявената от МЗ обществена поръчка за изготвяне на подсистема за е-рецепта и е-направление. Решението за класиране на участниците бе обявено на 23 април 2019 г. До сключване на договори обаче така и не се стигна, като обжалването се проточи през цялата 2019 г. и окончателното решение на ВАС по казуса излезе в края на 2019 г. Съдът отстрани консорциума заради установени несъответствия с изискванията за участие. Накрая тази дейност, както и всички останали по проекта за доизграждане на Националната здравноинформационна система, бяха прехвърлени към „Информационно обслужване“.

Бенов твърди, че като се има предвид това, което вече е свършено, сроковете, обявени от МЗ за пускане на електронните рецепти, разработвани от „Информационно обслужване“, са невъзможни. „Имах два разговора с „Информационно обслужване“. Общо взето, за тях нашата система не съществува, защото им е поставен срок от 15 декември за тяхната система“, обясни Бенов пред „Сега“. Специалистът е категоричен, че не е достатъчно „Информационно обслужване“ да е готово с централния сървър, защото всички производители на лекарски и аптечен софтуер – близо 10 компании, трябва да адаптират продуктите към новата система. „На нас ни отне около 6 месеца да интегрираме различни лекарски и аптечни софтуери към нашата система. Ясно е, че до 15.12.2020 няма как да се случи същото към друг сървър“, обясни Бенов.

На среща през ноември обаче „Информационно обслужване“ е поставило невъзможен срок на частните производители да са готови с адаптирането на софтуера – до 10 декември. „Ако частните разработчици на софтуер за лекари и аптеки не успеят със срока, ще се окаже, че „Информационно обслужване“ си е свършило работата, но е-рецепти няма по чужда вина“, коментират от бранша. 

Картината не изглежда обнадеждаваща и защото паралелно с е-рецептите МЗ притиска фирмите до края на годината да са готови и със Специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти (СЕСПА). Създаването на системата бе заложено в края на 2018 г. с промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, като пускането й се забави. Тя е готова от два месеца и тече регистрация на задължените по закон лица. „Разговарях с Ивайло Филипов от „Информационно обслужване“ и с Кристиян Вилнер от МЗ – да се разберат кой проект е по-приоритетен, защото ние нямаме достатъчно ресурси да работим едновременно по двата. Да не говорим, че нямаме и никакво финансиране. До момента нямам отговор от тяхна страна“, разказа още Бенов. 

Дали ще има ли е-рецепта през декември, предстои да видим, но „Ей Ес Ес“ със сигурност не е единствената компания, вложила залудо усилия в изграждането на елементи от Националната здравноинформационна система по прекратените и прехвърлени на „Информационно обслужване“ обществени поръчки. Прогнозната стойност за изграждане на подсистемите за е-рецепти и е-направления от външен изпълнител бе 800 000 лв. без ДДС. Няма яснота при вътрешното възлагане на „Информационно обслужване“ колко ще струват тези услуги. 

Сътрудничеството на местна почва върви по-добре 

Малко по-добре се получава комуникацията между IT сектора и местните управи. Няколко общини успяха да въведат нови услуги с безвъзмездна помощ на IT компании, макар че по места има и проблеми с изготвените приложения. Един от успешните примери е чатботът Skilly – изкуствен интелект, който дава отговори на различни въпроси, свързани с превенцията на коронавируса и симптоматиката. Той ползва проверена информация – от страниците на СЗО и българското здравно министерство. „Чрез въпроси и отговори платформата дава възможност да проверите дали състоянието ви отговаря на симптомите на COVID-19. Най-значимата функционалност, която ботът има, е възможността да си направите първоначалната диагностика и да разберете дали е време да се обърнете към лекар“, обясняват от компанията разработчик „Абилитикс“. Продуктът е разработен както на английски, така и на български език. 

От „Абилитикс“ обясниха пред „Сега“, че през пролетта са изпратили до всички общини и областни управители предложение за безвъзмездно ползване и техническа поддръжка на бота. Интерес са проявили около 8 общини, като ботът е качен на сайтовете на 6 от тях – София, Сливен, Ямбол, Монтана, Кричим и Петрич. „Изпратихме предложението и до Министерския съвет, Националния оперативен щаб, Министерството на туризма и други министерства. Досега интерес са проявили от Министерството на туризма, където предстоят срещи. От неправителствените организации започнахме добро сътрудничество с Националния борд по туризма“, разказаха още от компанията. До момента ботът е ползван от над 15 000 потребители, като пиковете са били през април и май. 

На местно ниво заработиха и други безвъзмездно изградени от частни компании услуги. В Русе Гейт.БГ разработи и дари безвъзмездно приложение за нуждите на диспечерите в Спешна помощ и получаването на актуална информация за заетите легла. „Болниците имат акаунти, влизат в системата и попълват своевременно данните за приети и изписани пациенти. В системата са въведени базовата обща бройка с легла, което позволява на момента да се види картината за наличните свободни легла“, обясни пред „Сега“ Владислав Симчев. „Доколкото съм информиран, болниците своевременно отразяват данните, така че да няма разминавания. Доста често се чуваме с Регионалната здравна инспекция. Наложиха се някои актуализации за базовата бройка легла по повод различните заповеди за реорганизация на болниците“, обясни още Симчев. Достъп до данните имат областната администрация, РЗИ, Спешна помощ и болниците.

Примерът с Русе показва, че такива ключови за функционирането на системата услуги могат да се разработят при желание изключително бързо. Решението за създаване на подобно приложение е взето на 5 ноември от Областния оперативен щаб, от 6 ноември софтуерът вече е бил функционален. Компанията извършва безвъзмездно и поддръжката. Преди въвеждането на системата комуникацията за наличните легла и координацията е текла през Viber и някои споделени услуги на Google. В момента лутането между болниците е един от големите проблеми в големите градове като София, Варна, Пловдив и Бургас.

Автор: Таня Петрова

Източник: „СЕГА“

Оставете отговор

Вашият електронен адрес няма да бъде публикуван.

Този уебсайт използва бисквитки за да подобри вашето пребиваване на него. Приемам Научете повече