Ако по-силният се събуди със задника нагоре – идва, взима ти всички имоти, пъха те в затвора, а ти нищо не можеш да сториш
Политиците у нас имат самочувствието на робовладелци, но не биха си признали. За тях народът е стадо, безмълвна маса, „която им е в ръчичките“, но за това вина имаме самите ние. Това заяви книгоиздателят от „Жанет 45“ Манол Пейков в предаването „По острието с Калоян Константинов“.
„Те усещат, че са абсолютно безнаказани. Другите политици в чужбина поне се страхуват, че ще им падне рейтингът. Тук и това не става, те пак си имат едно ядро, което гласува за тях. Защо? Липса на памет или липса на адекватен светоглед – кое е правилно, кое е достойно, към какво се стремим като общество. И това опира до липсата на образование. Защото образованието не е да знаеш коя година хан Крум е разбил Никифор. Нито точната форма на въглерода.
Важното на образованието е да ти даде отправна точка, да те направи човешко същество, което е част от общността си, да изпълнява адекватно функциите си. Ние сме сключили един обществен договор помежду си, без който бихме живели в джунгла. Там управлява най-силният. А там знаем, че Шир Хан е най-отгоре, а всички останали са под него. Ако по-силният се събуди със задника нагоре – идва, взима ти всички имоти, пъха те в затвора, а ти нищо не можеш да сториш. Идеята на конституцията и обществения договор е това да не се случва, да се съхранят човешките достойнства и права. Тези неща се еволюирали столетия и хилядолетия. Образованието трябва да те научи на това“, смята той.
Манол Пейков твърди, че България е една много млада държава:
„Тия 1300 г., за които говорим, особено след 500-те години Османска епоха – са важни за нашата родова памет и самочувствие. Но нашата държавност я ковем от А и Б след 1879 г. Да не говорим, че независимост ни е дадена чак 1908 г. Ние сме с няма и 140 г. държавна история, от които 45 г. сме живели в комунизъм. Това е време, в което сме изгубили инстинкта си към собствена държавност. Фактът, че не станахме 16-та република е по-скоро късмет. Ние бяхме един от най-близките сателити на съветите. Реално имаме собствен държавнически опит 90-на години.“
Той допълва, че неговото поколение няма да види успеха на България, но това на децата му ще успее:
„Тук сме свикнали като останка от комунизма да оставяме всичко на държавата. Няма никаква лична отговорност. Какво ще правим с пенсиите? Държавата да го мисли! Какво ще правим с културата и изкуството? Държавата да го мисли! Коя държава? Държавата сме ние!“
Подценяваме собствените си култура и качества
Пейков изтъква, че у нас е модерно да недолюбваме българското и да неглижираме собствените си бит и култура, но всъщност сме взели най-доброто от два свята:
„Българинът има щастието да е съчетание между Ориент и Оксидент по много интересен начин. Нашите бит и чувствителност са по-скоро източни, докато ценностите ни са по-скоро западни. За мен повечето българи гледат на това като недостатък. Все си казваме, че сме западна държава, ама най-изостаналата. Това е погрешно мислене. Ние сме перфектното място, което може да срещне Изтока и Запада, да сме свързващото звено. Трябва да гледаме на себе си като на специални.“
Именно модата на различни течения в мисленето, в политиката, в обществото и в културата ни хвърлят прах в очите и ни заглушават за истински значимите неща. След това изчезват и вече никой не ги помни, за да дойде следващата мода. Той даде пример с литературата и Георги Господинов, който близо 15 г. е издаван от „Жанет 45“ на дотации, но изведнъж е „избухнал“. Сега същото се случва със Здравка Евтимова, която те издават от над 20 г., но едва наскоро е била открита от широката българска публика и от 10-15 книги на месец е започнала да продава стотици, понякога дори по 1000 на месец.
Китайската капка и мекото влияние
За добро или за зло, единственият съдник и коректив е времето. А то действа различно на различните места:
„Носят се легенди за срещата между Макрон и Си Цзинпин в Китай. Там Макрон му разказал за Френската революция и как тя е крайъгълен камък в европейската история и определя цялата посока в съвременното мислене и развитие на Европа. А Си му отвърнал: „Още е рано да се каже“. Китайците мислят в по-геологични датировки. За тях 200-300 г. са нищо. Виждаме как Китай превзема Европа отвътре, половин Африка е нейна вече. Неслучайно китайската капка се нарича така.“
Според Пейков умните народи и политици залагат в дългосрочен план на културата. Защото именно тя дава „релефа“ на една държава, тя налага меко влияние и отваря вратите на света към себе си.
„Ако сте забелязали, когато се прави отчет накрая на мандата на правителството – всеки друг министър се изказва освен министърът на културата. Така е от години наред. Културата е нещо много надолу в списъка на приоритетите. Не мисля, че тези хора съзнават меката сила на културата. В крайна сметка, ако погледнем към съседните ни и други държави – това, което има дава релеф, не е нито политическото им влияние, нито военното им влияние. Швеция е известна с Нобеловите награди. 100 и кусур години една малка държава успява да поддържа най-престижната награда в световната литература. Защо България в очите на един чужденец трябва да е ГЕРБ или БСП, или който е там на власт? Познавам хора, които са идвали тук, след като са прочели Георги Господинов. Давам пример с него, но същото важи с музиката, киното“, споделя книгоиздателят.
Да си русофил не значи да си путинофил
Така самият Манол Пейков още от ранните си години се е влюбил в Русия чрез нейните изкуство и литература. До ден-днешен истински обича и харесва Русия и руската култура, но подчертава дебело – „аз не съм путинофил и не одобрявам руската политика“.
„Тази незначителност на човека, която я има в Русия – я няма никъде другаде по света. Може би единствено в Китай. И това се дължи на мракобесната идеология, която някога наричахме комунистическа. Наскоро публикувах писмото на Алексей Мовчан, успял руски икономист, напуснал страната със семейството си. Там той обяснява, че за да имаш успешен бизнес в Русия – трябва или да работиш за тези на власт, или да им слугуваш. В Русия няма наука, няма медицина – и за неговите деца, които искат да се занимават с това, просто няма бъдеще там. В писмото имаше много добър щрих относно разбирането ни за Източна и Западна Европа. В Русия пише: „Предупреждаваме Ви, че ако не си платите данъците – подлежите на криминално преследване“. В Лондон ти казват: „Благодарим Ви, че си платихте данъците“. Това показва едни дълбинни процеси. Показва тоталното недоверие между хората, едно дебнене… България все повече върви натам“, смята той.
Що за животно е интелектуалецът
Противно на руските нагласи книгоиздателят не смята, че съществуват незначителни хора и че трябва да се делим на интелектуалци и простолюдие:
„Това, че някой не се появява по телевизията или думите му не се чуват публично – не значи, че той не е способен да бъде звезда, гений или просто достоен човек, мислещ за важните неща. Не бива да подценяваме обикновените хора. Навремето имаше поговорка, че най-гениалните хора в историята с Нютон, Айнщайн и един китаец, за когото никой не е чувал.“
Пейков все пак дава определение на това какво е интелектуалец и кой може да се определи като такъв:
„Счита се, че това са хора, които се занимават с култура. Режисьорът Димитър Коцев – Шошо го каза много точно в „Панорама“ преди време: „Интелектуалец е човек, чиято памет се простира повече от година-две назад във времето“. С други думи, те са хора, които мислят за нещата. Чиято дейност е свързана с неща, които искат дълбинен анализ и изискват човек да остава насаме със себе си и да мисли. Да мисли върху изначални теми като свободата, достойнството и защо сме на този свят, по дяволите. За разлика от другите хора, които си задават тези въпроси като деца, но по-късно влизат в едно русло и то ги движи. При тях големият въпрос – защо сме тук – не стои на дневен ред. При интелектуалците този въпрос непрекъснато е на дневен ред.“
Ето и видео по темата:
Автор:
Източник:
