Преди около година бе установен т.нар. „нулев пациент“ – онзи, с който започва епидемията от коронавирус в Ухан. 73 милиона случая и над милион и половина жертви по-късно годината постепенно се изнизва, която пък също може би ще бъде запаметена като нулевата година – 2020-та, в която се излизаше малко навън, трепереше се много отвътре и всяко събитие зависеше от диригентската палка на заболяването.
Човешко е подхлъзването в представата за края на годината като някакъв завършек, от който насетне предстои нещо ново и по-хубаво, а неприятностите остават назад. Но има една – главна неприятност – която не само, че няма да остане назад, но ще задава ритъма на живот все по-отчетливо. Ще нарека тази неприятност, най-кратко, така: тираничната йерархия на числата.
Тази йерархия занули 2020-та, доколкото я превърна в година, в която числата задаваха всички мерки и решения. Нека ги изброим: за медицината – числата на заболелите, за икономиката – числата на рецесията, за стоковите борси – числата на биткойни, за медиите – числата на трафика, за бизнесите – числата на бюджета им. И нищо чудно, че 2020-та ще остане в историята и като най-малко човешката година; година, в която всичко човешко се взриви в цифрови показатели, които внушават измамно стабилна основа, в която, понеже всичко се измерва, значи всичко е и стабилно. Но не е.
В историята често се появява нещо, което се нарича „черен лебед“ – неочаквано събитие, за което никой не е предполагал, че ще разгърне катастрофални последствия. И ако е ясно, че коронавирусът е черният лебед в медицината, появата му освободи много други черни лебеди, за които се говори малко и рядко. Ще ги посоча интуитивно. Инфодемията, в която непрекъснатото съветване до медийни източници, дори и те да посочват обективна информация, се превърна в обсесия. Конспиративните теории, които набиха още по-дълбок клин и заради които ще живеем във все повече поляризиран свят.
Грижата за здравето, която вече прекрачи границата и встъпи в много или малко световна хипохондрия. Зловещите политически разделения, в които коронавирусът се обмисля като електорален трамплин и се използва от, както бе наречена от един умен човек, ковидокрация.
Отрязването на всякакъв тип дискусии, които се ангажират с психологическите последствия от годината, влиянието ѝ върху семействата, приятелството, потребността от жив контакт, защото всичко това не може да се измери и оттам се декласира като ирелевантно.
Голямото упование на 2020-та е, че беше година, в която черният лебед беше внимателно анализиран, следен, атакуван, проучван до последното перце. Но не беше един.
Автор: Райко Байчев
Източник: Actualno.com
