След като на антиправителствените протести не им достигна критична маса, за да съборят управлението, остана въпросът как и доколко протестната енергия ще се капитализира политически. Отговорът изглежда лесен – влиза се в протеста заедно, излиза се по отделно. Разноликия протест го спояваше самото безвъпросие за „после“ – не редим управленски коалиции, сваляме нетърпими управници.
Когато свалянето не се случи и редовните избори почукаха на вратата, остана единствено възможното: левите – вляво, десните – вдясно и изобщо кой откъде е.
Какви са опциите пред българите?
Затова никак не е изненадващо, че организаторите на протестите – Отровното трио, накрая си останаха със старата „извънбрачна връзка“, която сега официализират – Мая Манолова. Не е тайна и другата „извънбрачна връзка“ на Манолова – с Димитър Делчев и неговата партия „Движение България на гражданите“, оглавявана преди това от Меглена Кунева. Вероятно с тази партийна регистрация ще се явят на изборите гражданската платформа на Манолова „Изправи се БГ“ и гражданското Отровно трио.
Трудно е да се прецени какви са ресурсите на новото обединение.
Триото Бабикян, Хаджигенов и Минеков, с безспорните му заслуги за организирането на многомесечната гражданска акция, със сигурност е спечелило свои привърженици, но те едва ли са значителна част от протеста – повечето излязоха на жълтите павета със старите си партийни пристрастия. Мерилото за силата на Мая Манолова са местните избори миналата година, когато тя спечели като кандидат-кмет на София близо 124 000 гласа на първи тур (на който се броят собствените гласове, на втория тур идва и подкрепа от чужди, които са „срещу“). Но и тези гласове хич не са „собствени“ – в огромната си част те са на БСП, която не издигна свой кандидат и застана зад бившата съпартийка.
Според социологическите сондажи, ДБГ на Делчев пък е с едва забележимо електорално присъствие.
Така калибърът на новото обединение към момента вероятно е под и около 4-те процента на изборната бариера. Ако обаче влезе в парламента, тази формация може да играе важна роля. Още през есента, когато Триото призова опозиционните партии да се съберат в обща платформа за гарантиране честността на парламентарните избори, откликнаха само Манолова и Слави Трифонов. Отдавна не са тайна политическите симпатии между двамата, а и според електорални изследвания, Манолова може да бъде припозната за посестрима от немалка част от привържениците на „Има такъв народ“ – формацията, която без да участва в протеста, според социолозите спечели най-много.
Така че след предизборното е съвсем логично и едно следизборно сътрудничество между формациите около Манолова и Трифонов. От протестната енергия може да напомпа мускули и „Демократична България“, която е най-последователният критик на тежките дефицити на правовата държава у нас и която с акциите си край летния Доган сарай в Росенец даде сериозен тласък на протеста. Не е ясно обаче доколко с изтляването на протеста е спаднала и подкрепата за ДБ, която все повече се олицетворява с Христо Иванов и неговата „Да, България“, докато консервативният крак на коалицията – ДСБ, тъне в тишина поради слабо лидерство.
Но дори и да получи нов тласък до вота, ДБ едва ли може да изплува до главен претендент за властта срещу ГЕРБ – след като това не стана при „големия прилив“ лятото.
Старият главен претендент – БСП, която пък успя да понесе електорални загуби дори когато симпатизантите ѝ протестираха на площада за пръв път редом с десни, едва ли ще може да вземе властта, дори да победи на изборите. Социалистите са в тежка изолация, а не им остава време до изборите за трасиране на следизборни коалиции. Управленски коалиции ад хок след вота пък вещаят силен трус, който директно би изхвърлил Столетницата от А група.
Каква е равносметката от всичко това?
Равносметката е, че и след протестите опозицията не е готова за изборите. Президентът Радев обяви, че няма да ги бави и ще ги насрочи на възможно най-ранната дата – 28 март. Реториката за бавенето е демагогска, доколкото всяка дата в конституционния двумесечен срок от края на март до края на май е навременна. Президентът очевидно си прави други сметки – в късна есен трябва да има избори за държавен глава. При неосъществено предсрочно сваляне от власт на ГЕРБ и в края на зимата при ковид криза, вещаеща ниска избирателна активност, не се очертава ясна властова алтернатива – независимо кой с какви проценти ще е отгоре. Така след изборите е твърде възможно при вероятно изчерпване на парламентарната рулетка Румен Радев да поеме нещата в свои ръце – първо със служебно правителство лятото, после – с едновременни президентски и нови парламентарни избори наесен, на които той, борейки се за втори мандат, ще е естествен обединител на „всички срещу ГЕРБ“.
Радев се опита да изиграе тази роля в началото на протеста, но му беше трудно – действащ президент, на ръба на закона, а цялата реална власт срещу него. Като президент в предизборна кампания, а и след неуспеха на „всички поотделно“, може да има по-големи шансове. И все пак – добре би било поне през 2021 година гражданите да решат ясно въпроса за властта – ако трябва и на втори протест, и на втори парламентарен вот.
А политиците само да поемат щафетата и успешно да я занесат до финала. Иначе държавата ни пак ще е само с пребоядисана фасада.
Автор: Веселин Стойнев
Източник: Дойче веле
