Отишлата си година вече беше оценена от списание „Тайм“ като най-ужасната досега за съвременните хора. Беше ли възможна за прогнозиране преди 12 месеца? Успя ли някой да предвиди политическата криза? Публикувахме равносметката на проф. Антоний Тодоров, доктор на политическите науки, за 2020 г. преди новата година. Днес ви предлагаме прогнозата му.
Какви са надеждите Ви и какви опасенията за 2021 г.?
– 2020 година показа, че светът става едновременно по-несправедлив социално (1% владеят половината от световното богатство), по-егоистичен (включително като политически стил – например този на Доналд Тръмп), по-несигурен (нито един справедливо разрешен конфликт, а и пандемия от непознат вирус), по-яростно конкурентен.
Надеждите ми са, че това може да започне, макар и бавно, да се променя през 2021 г. Разбира се, не съм прекален оптимист, но се надявам, поне заради пандемията, правителствата да станат по-отговорни, а гражданите – по-активни.
Как се правят прогнози след година като 2020?
– Както и преди – най-лошото е да се представя желаното за действително. Много от прогнозите са като фалшивите новини, опит за манипулация и в крайна сметка за властване върху хората. Трябва да се пазим от това и да въведем като задължителен елемент на образованието на всички равнища „интелектуалната самозащита“ (по Ноам Чомски).
Предстоят парламентарни избори през март. Каква е прогнозата Ви?
– Новият парламент няма са е същият като стария, ще има промяна, както партийна, така и политическа. Но ми се струва, че няма да има радикална промяна в съотношението между най-големите партии (ГЕРБ и БСП). Дори е възможно ГЕРБ отново да бъдат първи по брой на депутатите, но най-вероятно няма да имат мнозинство.
Предполагам, че никоя от новите парламентарни партии няма да иска коалиция с ГЕРБ. Ще бъде дълъг процесът на формиране на ново правителство, което, парадоксално и неочаквано, ще удължи мандата на настоящото. Не съм оптимист.
Дясното ще направи ли пробив на предстоящите парламентарни избори?
– Кое е „дясното“? ГЕРБ са десни, призната част от ЕНП, те предложиха и българската еврокомисарка. „Обединени патриоти“ са десни, макар и крайно-десни националисти. Или „градската десница“, присъстваща засега само в софийските райони и столичния съвет?
Ако става въпрос за десни, които са либерални и демократични, дали не става дума за „Демократична България“? Е, тя има сега шансове да прескочи бариерата. Но много по-важно е, не да спечели дузина мандати, а да каже, какво правителствено мнозинство ще подкрепи, какъв тип управление ще подкрепи. И отсега да работи за това.
Иначе може да се окаже част от краткотраен парламент, който нищо не е променил, но пък е удължил с половин година поне мандата на сегашното управление.
Слави Трифонов, Мая Манолова, „Отровното трио“ – нови политически играчи загряват на тъч линията. Ще влязат ли в мача?
– Много е възможно да влязат в парламента. Но по-важното е, какво ще правят в него. Както и да решат, дали ако се явят поотделно, ще получат повече гласове, отколкото, ако се явят заедно. Последното не изглежда много вероятно, като имам предвид последните заявления на някои от тях. Но мисля, че заедно могат да получат повече.
И все пак, ако не искат да бъдат някаква част (20 или 30 депутати) от едно краткотрайно Народно събрание, а искат промяна в управлението на държавата, ще трябва да поработят и те за това – какво мнозинство, с кого и на какъв принцип, за колко време. Всичко това изисква нужда от договаряне, но не задкулисен сговор, а честна позиция пред гражданите.
Каква ще е ролята на ДПС след изборите?
– Ще отговоря банално – незаобиколим фактор, в смисъл, че няма да е възможно парламентарно мнозинство без някаква подкрепа от страна на ДПС. Проблемът на ДПС е, че се оказаха изолирани, че станаха нарицателни за партия без принципи, търпяща в редовете си личности, станали емблема на задкулисието и приватизирането на публичната сфера.
Въпросът е ще имат ли въображението и куража да направят стъпка към промяната, да подкрепят едно ново управление, без да претендират за „порции“ в него? Не съм оптимист, но ДПС често ни е изненадвало.
Каква ще е политическата съдба на Бойко Борисов?
– Очевидно е, че Бойко Борисов отговаря като политически и личностен профил на немалко очаквания в днешното българско общество. Има хора, които не просто го харесват, но дори го обожават. Той успява да се харесва, като говори онова, което очакват от него, като демонстрира, че е „човек от народа“, като използва просторечие (противно на иначе действително защитената му кандидатска дисертация). Проблемът е, че си представя управлението на държавата като управление на банда квартални хъшлаци, които подкрепят лидера си, защото е „голям мъжкар“. Проблемът е, че ГЕРБ е партия без идеология, основана на конкретни бизнес интереси, макар и, трябва да го знаем, в голям мащаб.
След изборите е възможно Бойко Борисов да се оттегли от политиката, но, особено ако ГЕРБ отново са първи по брой на получените гласове, е възможно да се представи като кандидат на президентските избори, които са няколко месеца след това. Но е възможно да се страхува, че ако се оттегли, ще стане обект на съдебно преследване. Не е ясно обаче дали ГЕРБ ще оцелее без Бойко Борисов. По-скоро не, или не за дълго.
Кое е неизбежното в политическата среда, което ще се случи?
– Няма нищо неизбежно, освен смъртта. Всичко зависи от поведението на хората, от съвкупното поведение на политиците и гражданите. Всичко може да се промени, стига да има достатъчно граждани, които искат промяна, достатъчно ресурси, с които да разполагат, достатъчно воля и визия за бъдещето, която да споделят. И достатъчно време.
След пандемията очаквате ли животът да потече по старому? Какво ще е различното?
– Животът със сигурност няма да потече по старому. Пандемията промени начина на функциониране на обществата, мисленето на хората, но и хоризонта на техните очаквания. Мнозина си дават сметка, че всичко, постигнато от човешката цивилизация, в крайна сметка е много крехко и може бързо да бъде изгубено.
Но има нещо по-съществено – пандемията ни показа, че този тип капиталистическа икономика, основана на стремежа към непрекъснат растеж най-вече на печалбата и на яростна конкуренция, която унищожава много ресурси и човешки съдби, вече не е възможна. Нужна е промяна на начина, по който стопанисваме планетата и обществото. Вероятно трябва да забавим хищният консуматорски нагон, превърнал се в сърцевина на нашата етика. Ако не и да го променим в нещо по-човечно.
Помъдря ли човечеството след тази гигантска криза според вас?
– Не мисля, но се надявам да го направи. Ако продължаваме да претендираме, че сме разумни и със свободна воля, трябва да се научим да бъдем етични към природата и към обществото. Двете са неразделни, а човекът, каквото и да си представя, не може да съществува нито извън природата, нито извън обществото. Още по-малко срещу тях.
Автор: Антоний Тодоров
Източник: „Дневник“
