Премиерът Бойко Борисов безпардонно прекъсна брифинга на оперативния щаб за борба с COVID-19, отправи обвинения към президента Румен Радев и отказа да отговаря на журналисти. Има ли изненадани от действията му? Това е естественият маниер на поведение на Борисов, но този път той успя да се надскочи.
Преди време Борисов окачестви говорещите една през друга репортерки като мисирки, което дори се превърна в нарицателно обръщение в българското публично пространство. Критиците си пък определи като безделници-тулупи. Борисов непрекъснато се оплаква, че този или онзи му „приписва“ разни неща, а всъщност той е осъден за клевета по адрес на политически опонент.
Редно е обаче и медиите да си дадем ясно сметка за ролята си в поведението на Бойко Борисов.
Преди време коментирах разликата в представянето на различните политически фигури и конкретно на премиера. Трябва да си отговорим честно на въпроса защо Бойко Борисов непрекъснато намира място в медийното пространство, а други дори не получават достъп до него. Защото днес Бойко Борисов ясно ни показа, че за него ние сме просто инструмент. Едни ходещи микрофони, на които той е дошъл да си изпее урока, но място за въпроси няма.
Преди време председателят на медийната комисия Вежди Рашидов каза култовата реплика „стига с тази свобода на словото“. Поводът беше спирането на излъчването на програма „Хоризонт“ точно в кулминацията на процеса по избора на нов главен прокурор, а заключението му беше, че „се преминават границите на свободата и идва свободията.“ И тогава написах, че ние имаме вина за наглото поведение на политиците, защото не променяме подхода си. Твърде дълго приемахме ролята си единствено на медиатори и отразители на събитията. Крайно време е да се превърнем в отрезвители за нацията и истински коректив на властта.
Трябваше отдавна да разберем, че не рейтингите са на първо място, а отговорността ни към обществото. Като стана въпрос за рейтинги, Борисов уверено ни обясни, че ГЕРБ е първа политическа сила и затова президентът Радев искал да отлага изборите. Премиерът обаче удобно не се позовава на социологическите проучвания, които показват, че повече от половината българи искат промяна на политическата конфигурация в страната. Борисов от години умело успява да поддържа илюзията „ниска безработица“ чрез много раздут чиновнически апарат, а чрез пробив в други парламентарни групи си осигурява спокойствие при приемането на съмнително законодателство. Директно нарежда на групата на ГЕРБ и тотално размива представата за разделение на властите. Обществени поръчки има и за уж противникови олигарси, с което си осигурява политическо оцеляване. Чрез хитри лупинги успява да раздели противниците си на малки лагери, които не могат да работят съвместно, дали по „идеологически“ или исторически причини.
Както сам каза, получава подкрепата на ДПС за „евроатлантическите проекти“ като закупуването на бойни самолети, които още дори не са произведени, на доста сериозни цени. Съответно пък ДПС получава ключови кадрови постове като подарък от ГЕРБ. Но иначе не работели заедно… А скоро може пак да си ги изберем. Защото нямаме алтернатива, разбирате ли.. И понеже сме цъфнали и вързали, обществените пари не отиват в частни банкови сметки, корупционната среда не отказва чужди инвеститори, функционалната грамотност не расте непрекъснато, пак ще си пеем, че единствено ТОЙ може да управлява.
Явно си заслужаваме съдбата.
Автор: Тодор Беленски
Източник: Actualno.com