На фона на схватките вдясно и другарския съд вляво политическият пейзаж предлага и една добра новина. Според повечето проучвания, включително и последното на „Алфа рисърч“, трета политическа сила ще е партията на Слави Трифонов. При цялата относителност на това твърдение, то носи доза оптимизъм, макар и с лек привкус на гротеска.
Не е въпросът обаче само кой печели третото място, а най-вече кой го губи. ДПС най-сетне няма да бъде трета политическа сила. Дано не е твърде наивна тази прогноза, защото всички помним как си късаха ризите така наречените патриоти, громяха „корпоративната партия“ ДПС, само и само да влязат във властта. И как после някои от най-патриотичните министри се оказаха твърде близки я с Пеевски, я с Доган.
Сценарият патриотите да станат трета политическа сила беше леко редактиран и те се озоваха във властта, пък ДПС продължи да си бъде балансьор, жонгльор или както искате го наречете това циркаджийско умение хем да не си във властта, хем на практика да управляваш ключови министерства и цялата държава.
Всъщност случката с ВМРО, Атака и НФСБ може и да е напълно извън сценария. Може би просто лакомията им е надделяла пред идеята заедно да са трета сила. Но те така или иначе остават в историята, което се вижда и без оптиката на социологията. Създадената вече партия на Трифонов има едно основно предимство пред патриотите – лидерът е един. Тоест, разногласия не могат да се очакват.
„Има такъв народ“, ако правилно си изиграе картите, може да се окаже точно изборът на хората, които не са нито с ГЕРБ, нито с БСП. Предлага им се един сравнително ясен политически субект, който формулира някакви ясни, макар и популистки послания. Да, и други предлагат разни неща, но някак си не успяват да се класират. Критикуват Слави, че няма хабер от икономическа програма и от управленска такава. Това, разбира се, си е за критика, но само след като уточним каква беше дотук икономическата програма и управленската такава на ДПС. Сещаме се – едни пари сменят собственика си и крайният бенефициент не е държавата с нейните пенсионери, дечурлига, даскали, болни и прочие, а няколко кльощави чички с бели якички и едно по-дебеловрато момче.
Партията на Трифонов се обявява за антисистемна, но ще е цяло чудо да остане такава. Защото, както знаем, в политиката всички стават братя. Или са си братовчеди отпреди това. За братовчедствата на Слави – знаем за някои, тепърва ще ни осведомят за други, но това едва ли ще повлияе на крайния резултат. Някой, който сега влиза в политиката, винаги изглежда по-чист от този, който може и стотинка да не е откраднал, но е бил вътре, гласувал е, подписвал е, вземал е решения или пък е бил против тях – това никой не помни и не иска да знае. Неофитите, новопокръстените, винаги будят симпатия и печелят доверие.
Спомнете си Жан, Костов, Симеон, пък и Бате Бойко – при влизането си имаха голямо доверие. Излизането е друга работа – кому сватба, кому брадва. Слави не е политик, но разбира от шоу – доста повече от Борисов. Ако поизлезе от чалгаджийския си имидж, каквито опити вече виждаме, може да се окаже приемлива фигура за партиен лидер. Защото, както добре знаем, в българския политически живот партиите са просто придатъци към своите лидери. И колкото е по-силен човекът на ръководна позиция, толкова по-мощна е партията.
Това, разбира се, е доста далеч от демократичния политически модел, застъпен по света. Лидерството в развитите държави е от съвсем друг тип. Десетилетията в шоубизнеса така или иначе са превърнали Слави Трифонов в продукт. Изобщо не му е проблем от екранен такъв да се превърне в политически. Просто продажбата е от малко по-друг характер. Съответно – и маркетирането.
Ето например – от „Има такъв народ“ тръбят, че ще са първа политическа сила. Това би било напълно възможно, ако Цветанов им правеше структурите, а Георги Гергов им намираше пари. Но и втори, и трети да се класират, ще свършат добра работа. Дори само избутването на ДПС по-далеч от порциите би било достатъчно силно начало на нормализирането на държавата. Оттам насетне обаче какво следва? Ще видим ли някаква промяна или просто един обвит в целофан политически продукт ще бъде заменен от друг? Наред с калните борби, които ГЕРБ и БСП ще предприемат, статуквото отсега взема мерки за ограничаване на новите играчи.
Мерките за дистанция ще се приложат и в предизборната агитация – здравните експерти вече настояха за това. А само с онлайн агитация и телевизионни концерти няма как да напълниш урните с твоята бюлетина. Особено на фона на парите, които ГЕРБ раздаде. Какво оригинално и привличащо хората ще измислят от „Има такъв народ“? Единственото сигурно, поне засега, е че няма да се коалират с тъпана на Мая Манолова и с Триото, което а-ха да стане дуо. Нито Борисов ще се даде без бой, нито Нинова ще се откаже от пълния политически арсенал, с който разполага. Нито пък има шанс тези избори да бъдат по-честни, отколкото всички предходни.
Тогава?
Идеята за някаква по-различна и по-честна политика е доста привлекателна и вероятно от „Има такъв народ“ ще заложат точно на нея, а не на анти-ДПС реториката, която вече е поизветряла. Във фокуса на първите им, далечно предизборни послания, е и битката с корупцията. Едно премиерско чекмедже чака да бъде истински проверено, както и уж проверилата го прокуратура. Но на този терен Христо Иванов води по безспорен начин, както и отказалите се от предизборна битка „Правосъдие за всеки“ и БОЕЦ. В екипа на партията все още няма други разпознаваеми фигури освен сценаристите на шоуто.
Като хора пишещи и четящи те вероятно са наясно що за задачка е да махнеш една корпулентна фигура и почетния му патрон от паричните потоци. Остава да покажат дали едни нинджа-сценаристи могат да отместят онези, другите сценаристи.
Автор: Евелина Гечева
Източник: Actualno.com