Финансовият министър Кирил Ананиев обяви във вторник (12 януари), че подготвя Национален план за въвеждане на еврото, в който детайлно ще бъдат описани дейностите, които трябва да се предприемат от българските власти и бизнеса за успешното въвеждане на единната европейска валута в страната. На практика той обяви, че България може да се присъедини към еврозоната през 2024 година.
„Работим интензивно, така че да спазим времевата рамка и определения минимален срок за престой в ERM II. Към момента не се очертават сериозни рискове от неизпълнение на някой от поетите ангажименти“, увери Ананиев и допълни, че макар и пандемията да представлява много голямо сътресение за световната и европейската икономика, в това число и за българската, тя няма да бъде фактор за удължаване на престоя ни в ERM II.
Анонсът на Ананиев
дойде след един анализ на Европейската централна банка, в който бе констатирано, че развитието на страната ни по време на престоя й в механизма ERM II (известен като чакалнята на еврозоната) зависи изцяло от реформите и политиките, които ще провеждат Министерството на финансите и Българската народна банка.
„От политическа гледна точка приемането на еврото е възможност, но не и гаранция, за страните членки да се радват на значителни ползи. Най-важното е, че приемането на глобална валута подсилва монетарната стабилност и това се олицетворява от една среда на стабилни и ниски лихви. Но тази полза може също така да направи страната уязвима, ако си мисли, че монетарната стабилност е заместител на дисциплинираната и устойчива икономическа политика„, подчертаха от ЕЦБ.
Според регулатора както България, така и Хърватия имат много голям прогрес в овладяването на макроикономическите дисбаланси, но все още трябва да направят значителни стъпки за подобряване на дейността на институциите и тяхното управление. Франкфурт не пропуска да напомни и неформалните ангажименти, които България е поела след присъединяването си към „чакалнята на еврозоната“, наред с официалните изисквания, по-популярни като критериите от Маастрихт.
Всъщност българските власти поеха
ангажимент за прилагане на допълнителни мерки по отношение на небанковия финансов сектор,
държавните предприятия, рамката по несъстоятелност и борбата с изпирането на пари. Освен това България трябва продължи да провежда обширните реформи в съдебната система и в борбата срещу корупцията и организираната престъпност.
Не на последно място, ЕЦБ подчерта и „твърдия ангажимент“ „да се провеждат стабилни икономически политики с цел запазване на икономическата и финансова стабилност и постигане на висока степен на устойчива икономическа конвергенция“.
По въпроса:
реалистично ли е да очакваме, че през 2024 г. България ще стане член на Еврозоната?
„Банкеръ“ потърси мнението на финансисти и икономисти. Предлагаме коментара на икономиста Красен Станчев:
„Ако не се спазват изискванията, заложени при влизането ни в механизма ERM II, да влезем през 2024 г. е абсурд. Става дума за реформи в застрахователния пазар – прозрачност, стабилност на договорите. Другото е върховенство на закона – борба с корупцията, организирана престъпност и независимост на съдебната система. Тези изисквания вероятно ще се оценяват от Европейската комисия“, заяви той пред „Банкеръ“. И допълни, че от 20 г. еврозоната непрестанно доразвива критериите за членство, но така или иначе не е нереалистично да се присъединим през 2024 г., ако се вземат предвид изискванията, извън паричната политика.
По думите му Националният план за въвеждането на еврото ще покрива само количествените критерии и по-скоро ще съдържа технически неща. Например кога започват да се котират цените или да се издават фискални бонове в левове и евро.
„Техническите изисквания се смятат за изпълнени, включително капитализацията в банковия сектор. Доколко, не мога да кажа, но има риск пред търгуемостта на „лошите кредити“, което също бе едно от изискванията. В момента е изключително трудно да се прецени кое е лош кредит. В бъдеще ситуацията ще бъде променена, защото сега има дерогация на някои регламенти за категоризацията на кредитите. Имаме кредитна ваканция и е почти невъзможно да се каже какво ще е положението, след като тя свърши„, допълни Красен Станчев.
„В чакалнята поне 6-7 години“
Икономистът и бивш депутат Мартин Димитров очаква продължителен престой в еврочакалнята. „Още повече, че средният период, който страните от Източна Европа, са прекарали в чакалнята – Словения, Словакия, Литва, Латвия, Естония – е шест години и половина. Очаквам подобен период и за България„, посочи Димитров пред „Банкеръ“. Според него обаче по-дългият престой в ERM II е добра новина за икономиката на страната ни.
Той е на мнение, че по формалните критерии България може да има затруднения с изискванията за инфлацията. В т.нар. неписани критерии, има цял комплект от реформи, които трябва да бъдат извършени.
„Сега имаме правителство, което си отива. Не смятам, че то ще извърши реформите, които ще бъдат оценени от Европейската централна банка и Европейската комисия. Тоест анонсираният Национален план е по-скоро фанфари по темата, не очаквам да бъде свършена работа„, отбеляза икономистът.
Мартин Димитров акцентира, че е важно какво ще бъде следващото правителство и дали присъединяването към еврозоната ще бъде приоритет за него, за да може да започне необходимите реформи, а те са важни не само за еврозоната, но и за България.
Реалистично… ако следващото правителството си напише добре домашното
Според финансиста и бивш вицепремиер Николай Василев е реалистично да влезем в еврозоната през 2024 г., ако следващото правителството си напише домашното.
„Топката е в нашето поле. Ако нищо не направим до 2024 г., нищо няма да стане. Не става въпрос за изпълнение на критерии, а само за политическата воля на бъдещите управляващи. Ако те се върнат на въпроса има ли нужда изобщо да влизаме в еврозоната, сега ли, кога е по-добре, може до пенсия да не влезем„, поясни Василев.
Според него е добре, че ще има Национален план за въвеждане на еврото, но това не е голяма новина. По думите му нещата, които трябва да направим, са ясни отдавна.
Бившият вицепремиер подчерта, че пандемията няма общо с престоя ни в еврочакалнята. „Само ако не си свършим работата, тогава ще се оправдаваме с пандемията“, категоричен е Николай Василев.
Автор: Атанаси Петров
Източник: „Банкеръ“
