С наближаването на края на мандата сегашната власт започна съвсем директно да поощрява някои ключови, но и доказали предаността си държавни регулатори. Независимо от това дали става дума за разширяване на правомощията им или за повишаване на материалните стимули за персонала им .
На очи веднага се набиват агенции, които са под прекия контрол на министъра на финансите. Например финансовото ведомство подготви законопроект, с който чувствително ще се увеличат правомощията на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ). Идеята е
АДФИ да получи мандат
да прави проверки не само на обществените поръчки, но и на всички бюджетни организации, както и в държавните и общински предприятия. Мотивът за това е леко странен, а афишираната цел е: да бъде намален рискът от безконтролно харчене на пари. Казваме странен, защото е нещо като обществена тайна, че Министерският съвет е една от институциите, които изразходват средства най-безконтролно, като от години харчат милиарди извън санкцията на парламента – с постановления.
Още по-любопитното е, че инспекции ще се правят дори ако първоначално няма данни за нарушения. Това е доста интересен подход, особено ако вземем предвид случаите, когато за АДФИ се е говорило публично.
Един такъв пример е изтеклият преди време запис с глас, силно наподобяващ този на премиера Бойко Борисов. Във въпросния запис се чува следното: „Иначе раздуйте това, че вкарах АДФИ-то, не КФН по „Еврохолд“ на тоя да му размажа физиономията, че не се съобразява с мене“.
Очаквано прокуратурата не откри данни за престъпление в този запис и не установи дали това е гласа на Борисов. Но пък е добре да се знае какво е отношението към държавните институции на „човека с глас, силно наподобяващ този на министър-председателя“.
Другата „силна изява“ на АДФИ бе работата й по случая Божков – инспекцията там скоростно потвърди версията за неизплатени хазартни такси към държавата в размер на 700 млн. лв., което е основата на голяма част от обвиненията срещу укриващия се в Дубай бизнесмен, а и повод за закриването на бившата Комисия по хазарта, станала впоследствие агенция под шапката на изпълнителната власт и НАП.
Споменавайки НАП и КФН, стигаме и до чисто материалните стимули за финансовите регулатори. Само преди ден стана ясно, че правителството отново е увеличило заплатата на председателя на приходната агенция Галя Димитрова, която вече достига над 6000 месечно.
Неотдавна „оправиха нещата“ и със
заплатите в Комисията за финансов надзор.
С поправки между двете четения преди гласуването на Бюджет 2021, ГЕРБ записа трансфери в размер на 1.3 млн. лв. от хазната към бюджета на КФН, които да послужат за възнаграждения и стимулиране на служителите. Бе отбелязано специално, че става дума за възнагражденията на служителите, а не на ръководството, при все че през 2017 г. моделът, по който Комисията за финансов надзор се финансира бе променен. Тогава бе решено КФН да попълва бюджета си от такси от поднадзорните й лица – застрахователни дружества, пенсионни фондове, инвестиционни посредници. Като по този начин част от събираните от нея такси скочиха 2-3 пъти.
Когато говорим за допълнително овластяване, няма как да минем без най-дръзките предложения – тези за
правомощията на Комисията за защита на конкуренцията.
Според последните идеи за промени в закона, ръководството на КЗК може да получи възможност за 14-годишен мандат. Измененията предвиждат мандатът на комисията да стане седемгодишен, вместо сегашните пет години. Но и да се даде възможност, каквато в момента няма, за преизбиране на състава за още седем години. Теоретично това означава, че сегашното ръководство начело с Юлия Ненкова може да се задържи начело на антимонополната комисия до 2028 година. Ако пък не се стигне до приемането на тези промени, мандатът на сегашната комисия ще изтече през юни 2021 година.
Отделно законопроектът ще увеличи и правомощията на КЗК. Например инструментариумът на антимонополистите ще бъде допълнен с правото за извършване на проверки на място в частни помещения, ако има основателно подозрение, че в тях се съхраняват служебни документи и комисията е получила съдебно разрешение за извършване на проверката. Като пример се дават домове на директори, управители и други членове на персонала на дружества.
Не бива да забравяне, че реверансът към антимонополистите идва в твърде важен момент. Сега на „масата“ на КЗК стоят две доста интересни сделки. Бизнесменът и депутат Делян Пеевски опитва да продаде вестниците си на United Group – собственик на БТК и кандидат-купувач на „Нова броудкастинг груп“, която към момента е под контрола на братята Кирил и Георги Домусчиеви. И двете сделки чакат одобрение именно от Комисията за защита на конкуренцията.
Автор: Атанаси Петров
Източник: „Банкеръ“
