Това, което наричам ковидиада, е разразилото се международно състезание по орязване на граждански права и свободи. Тъкмо си мислехме, че със залеза на националпопулизма светът ще се завърне в русло на свободолюбие и демократизъм. Отдъхнахме си, че с оттеглянето на Тръмп свърши краткото варварско интермецо в новата история на Западния свят. А сега това! Пандемия! За наше добро ни… орязаха правата. Доскоро немислимото става реалност. Първата крачка е направена.
Крачка към какво?
Стана ясно, че това немислимо е не само възможно, а и практически изпълнимо. Болшинството граждани са убедени, че трябва да са послушни. И те слушат.
Свобода или сигурност: това е днес хамлетовият въпрос според новия обществен наратив. Наложи го властта след появата на вируса.
За да си сигурен за здравето и живота си, е нужно да жертваш свобода. И, дори в миналото да сме писали по знамената си „Свобода или смърт!“, прозаичната истина е, че за човешката психика сигурността е много по-интуитивна.
Роди се нова технология за голямо послушание. Посочени от властта специалисти по тайнствата на вирусите с помощта на масмедиите обявяват невидима смъртна опасност. Гражданството е уплашено до загуба на разсъдък. Готово е на почти всичко, за да бъде спасено. С чувство на признателност сдава правата си. От тук нататък тази технология за орязване на свободи може да служи на всеки управник, с всякакви подбуди. Не ми се мисли в съчетание с модерните технологии за следене и контрол тип Биг Брадър какви резултати срещу свободите ни са постижими. Не ми се мисли и, отчитайки подбудите на средностатистическия български политик, какви още „геройства“ на наш гръб е способен да извърши той.
Германската общественост, която все още живее с травмата на наследеното националсоциалистическо самоосакатяване, е особено чувствителна към политически действия, целещи се в човешките права и свободи. Редица немски анализатори публично сравняват мерките срещу вируса, ограничаващи граждански права, с политиката на немските националсоциалисти за налагане на „спасителна“ диктатура. Вярно е, че много от тях политическият естаблишмънт нарича ковидиоти, но – какво от това? А ако реакцията на управляващите е необективна? В Германия демонстрациите срещу мерките, ако въобще бъдат разрешени, събират по 100 – 150.000 човека.
Не крия, че някои коментатори, алармиращи за предтечите на нов тоталитаризъм, са ми идейно чужди. Отстояват прекалено консервативни възгледи. Понякога залитат дори в крайнодясното. Случва се реториката им да е популистка. Когато обаче с добре обосновани аргументи показват как политиките срещу Ковид систематично разграждат либералната демокрация и правовата държава, надавам ухо.
Бързам да спомена, че нямам медицинско образование и не мога да преценя колко опасен е Ковид-19. По-опасен ли е от обикновения грип и – ако да, до колко? Старая се този текст да не заприлича на популистки памфлет. Съзнавам опасността това да се случи и демагози, които не харесвам, да злоупотребят с него.
Нека проследим сега централните доводи на несъгласните с мерките срещу Ковид в Германия. Политическото зло, казват те, побеждава тогава, когато се предрешава като добро, като някакъв вид спасение. Хитлер успя да съблазни немците, защото много от тях го счетоха за месия – спасител. Подкрепиха неговите авторитарни и дори тоталитарните му идеи. Когато националсоциалистите дойдоха на власт, заличиха плурализма. Истерията срещу инакомислието беляза началото на националсоциалистическия тоталитаризъм. Аналогична според противниците на мерките срещу Ковид-19 е истерията срещу тяхното мнение днес.
Мнението, че опасността от Ковид-19 не предполага драстично посегателство срещу гражданските свободи.
Концентрационните лагери, аргументират те, са само логично следствие на заглушения плурализъм. Припомнят, че още миналия април в област Саксония е обсъждано, неспазващи карантината да бъдат затваряни в психиатрии против волята им. След бурно несъгласие в цяла Германия идеята е отхвърлена. На 15.01.2021 г. в. BILD обаче съобщава, че правителството на област Саксония отново планира затвор за неспазване на карантина. Сграда в Дрезден, построена през 2017 г. за първоначално настаняване на бежанци, следвало да се превърне в място за задържане на нарушители.
На 17.01.2021 г. в. WELT am Sonntag съобщава за национални мерки за „… принудително настаняване (на неспазващи карантината) в централни специализирани институции, клиники и затвори за непълнолетни“. След издадено съдебно решение тази практика дори вече се прилагала. 30 г. след комунистическата диктатура в ГДР и 75 г. след националсоциалистическата Германия отново говори за настаняване в „централни специализирани институции“. Там следва да попадат хора, които не са съгласни да се откажат от основни права, гарантирани им от конституцията на страната. Правозащитниците бият аларма.
Освен това според тях е недопустимо външният министър на Германия Хейко Маас – по подобие на министър-председателя Борисов – да говори за „извънредни права“ за хора, които са си поставили ваксина.
Гражданските права са неприкосновена ценност и няма как да деградират в привилегия!
Всички граждани да са равни пред закона е основно завоевание на западната правова държава. Особено смущаващо е според правозащитниците изказването на министър Маас поради заявленията му, че е влязъл в политиката заради наследството на лагерите на смъртта Освиенцим (Аушвиц).
Създателите на немската конституция съзнателно са заложили безпрекословна валидност на основните граждански права. Направили са го именно поради историческия опит от епохата на националсоциализма. Целта им е ясна. Те следва да са недосегаеми за преходния управленец. След пожара на Райхстага Хитлер отменя основните права на немските граждани с довода за възникнала извънредна опасност за немската държава. Авторите на Grundgesetz, следвоенната конституцията на Германия, са се постарали това никога да не се повтаря. Обявената пандемия обаче създаде прецедент. Въпреки че страната не отчита наднормена смъртност. Опитът на Швеция, която предпочете да се бори срещу вируса без орязване на права, според правозащитниците доказва, че това и в Германия би било възможно.
На 11.01.2021 г. съдия от административния съд в гр. Ваймар, област Тюрингия, постанови, че въведения в областта локдаун е противоконституционен. Това допълнително възпламени немската общественост, която относно мерките срещу вируса е достатъчно поляризирана. Съдия Матиас Гюрике в съдебното си решение нарича локдауна „катастрофално грешно политическо решение“. Счита забраната за контакт между граждани на Тюрингия за „противоконституционна“. Областната администрация според него е дръзнала да наруши едно свещено табу, като е посегнала върху считаните досега за неприкосновени граждански права. Управляващите били атакували основите на обществото. Съдия Гюрике отсъжда в полза на местен гражданин, който е бил глобен с 200 € за това, че е празнувал в дома си своя рожден ден с приятели. На първа инстанция глобата е отменена.
След оповестяването на своето решение административният съдия е подложен на масирана медийна атака. Само преди два дни Focus-Online напр. негодува, че изтъкнатите в решението по делото аргументи „в голяма степен противоречат на преобладаващото мнение на политиката и науката“. Подкрепящите го правозащитници напомнят обаче, че иначе реномираната медия е близка до управляващите и особено до немския министър на здравеопазването Йенс Шпаан. Неговият съпруг – Шпаан е с хомосексуална ориентация – е ръководител на кореспондентското бюро на Focus-Online в Берлин. Правозащитниците считат, че могат да опровергаят твърдението, че съдебното решение на Гюрике противоречи на науката. Те се позовават на публикуваното през миналия октомври проучване на реномирания изследовател от университета Станфорд Джон Йоанидис. Йоанидис анализира данните за смъртността от Ковид-19 в 51 града. Установява, че тя е 0,23 процента. Една тежка грипна вълна допринася за смъртност от около 0,2 процента, което е приблизително съпоставимо. Досега обаче поради грип никога не са отменяни граждански права.
Несъгласните с мерките цитират и друго проучване, публикувано в началото на януари т. г. от Йоанидис и трима негови колеги. В него учените обявяват локдауна за безполезен и дори контрапродуктивен. Изследването им обхваща статистически данни от 10 страни: Великобритания, Франция, Германия, Иран, Италия, Холандия, Испания, Южна Корея, Швеция и САЩ. В Швеция и Южна Корея не е имало локдаун. САЩ, Франция, Германия, Великобритания, Италия и Испания прилагат тази мярка с различна строгост. Учените показват, че нерядко в държави с по-строги мерки смъртността е по-висока от държави с по-либерален режим. Те дори намекват, че самият локдаун вероятно допринася за увеличение на смъртността, освен всичките други нежелани последствия, свързани с него.
Да се върнем на медийната атака срещу съдия Гюрике. Независимостта на съдебната власт е основна предпоставка за съществуване на правова държава. Един съдия следва да отсъди единствено според наличните факти и правните норми, без натиск от страна на когото и да било. В опитите чрез медиите и съдия Гюрике, и решението му да бъдат дискредитирани, правозащитниците виждат нова опасност. Кампанията според тях застрашава независимостта на съдебната власт. Някои дори виждат прилики с Gleichschaltung – принудата от страна на хитлеровия режим съдилищата в тогавашна Германия да отсъждат според националсоциалистическата идеология.
Стана вече ясно. Ковид-19 отдавна не е само медицински проблем. Не случайно гурута на модерната мисъл проклинат, че след него повече нищо няма да е същото. Вирусът забърка коктейл, в който смеси страх от смъртта, вяра в спасение чрез наука и нейни излъчени от властта авторитети, психология на масите и влияние на масмедиите. Щедро го раздаде на обществата по света. Управляващите заявиха, че в замяна искат свободата ни. Стиснати в менгемето между свобода и сигурност, не знаем срещу кого по-напред да се борим – срещу невидимия вирус ли или срещу видимо настъпващата срещу свободата ни власт. Като че ли утеха предлага само мисълта на Брехт, че: „който се бори, може да загуби. Който не се бори, вече е загубил.“
Погледнете какво става в Холандия.
Автор: Иво Алексиев
Източник: News.bg
