Дори политолозите с най-широко въображение надали са очаквали президентът Румен Радев да обяви толкова рано кандидатирането си – своето и на вицепрезидента Илияна Йотова – за втори мандат. И то – придружено с три и половина страници послание с положени цели в основните сектори и действия за постигането им, посочвайки укрепването на държавността за най-важната непосредствена национална цел.
Като изключим, че датата 1 февруари – годишнина от разстрела на половината 25-то Народно събрание заедно с осъдени на смърт десетки генерали, офицери, интелектуалци – не е най-подходящата за призив за обединение на усилия в името на държавността, налага се да признаем: актът на президента изправи политическите партии пред предизвикателство, което те не могат да заобиколят.
Широкият кръг посочени проблеми в посланието и конкретиката в идеите за решаването им – от изборните правила, през управлението на държавата, до функционирането на съдебната власт, контрола на институциите и прозрачността на публичните финанси, отне на политическите водачи традиционното самоподразбиращо се право да говорят общи разкрасяващи образа им предизборни приказки. И им налага да изложат аргументи с какво са съгласни и с какво не са в неговото послание. Разбира се, ако желаят. Засега мълчат по същество на посланието.
Казано иначе –
Всичко, което трябва да знаете за:Избори 2021 (145)
президентът с един замах предизвика обичайната предизборна игра
и това свари „политическите субекти“ неподготвени. Метафорично – изненадващият ход на Радев е като удар, който не може да бъде отразен, още по-трудно избегнат. На високите фактори в ГЕРБ и техните съюзници им остава да изливат гнева си в коментарите по телевизията, както и досега, а на извънпарламентарната опозиция – да отклонява въпроса за отношението си към кандидатирането на Радев. А БСП се озова в трагикомично положение. Кандидатирането на Радев преди да има решение на партията за подкрепа, не й оставя мегдан за пазарене, а, изглежда, не й оставя и избор.
Точно тези, стъписани от президентския акт политически сили, ще трябва да осъществяват заложените цели в посланието за нова България – „за демонтаж на порочния управленски модел“, за „неутрализиране на концентриралото огромен ресурс и власт задкулисие“.
Този е парадоксът на актуалната българска задънена улица.
Възможен ли е демонтажът, след като цялата власт е концентрирана в тях
и нито едно самостоятелно правомощие не е възложено от конституцията на пряко избирания от народа президент, за да бъде персонализирана поне отчасти отговорността за управлението на държавата?
Въпросът на „Дневник“, зададен в този смисъл на пресконференцията на президента в понеделник, остана без отговор. Не е изключено пропускът да беше неволен, но е възможно и ключът да е в отговора на Радев на друг репортерски въпрос – дали ще предложи промени в конституцията. Той обясни, че правният му екип работи интензивно по този въпрос, с широки консултации и научнообоснован подход и е „въпрос на време и преценка“ кога ще внесе своето предложение. „За това отговорно предложение е необходим легитимен парламент, който се отнася отговорно към бъдещето на България, а не да си прави тесни партийни политически сметки и да се опитва да оцелява на гърба на конституцията“, заяви Радев.
И кръгът се затваря.
Същият въпрос – за дисбаланса на властите президент – парламент при пряк избор
и на двете институции, съм задавала на сътрудници и пиари и на четиримата президенти преди Радев, включително и на тях самите. И нито един не пожела да коментира това несъответствие в правомощията. Темата е смятана за лош вкус, издаващ едва ли не наклонност към диктаторство на съответния държавен глава, ако признае, че по принцип институцията се нуждае от реални правомощия. А те нали са демократи…
Единствен покойният президент Желю Желев през 2012 г. наруши табуто, и то публично – в „Шоуто на Слави“, и заяви, че парламентарните системи в Европа след Втората световна война са в упадък, даже в провал; че пръв е осмислил и ултимативно е поставил този проблем френският лидер Шарл де Гол; и че за България по-удачна би била президентска република. (Любопитното е, че тогава Слави Трифонов се съгласи с мнението на Желев.)
Тази ерес – позицията на Желев, изглежда, е отново табуирана. Но ако на България наистина е нужен радикален демонтаж на един заяквал 30 години порочен модел, в който парламентът е превърнат в параван за безотговорно властване на партийни и дори частни итереси, демонтажът няма да стане с благоприлично премълчаване на факта, че моделът принципно е създаден и се крепи от политическите партии, чиито интереси „оцеляват на гърба на конституцията“ и от които сега очакваме да разрушат модела в обществен интерес.
С две думи – партиите са ясни, надеждата е посланието на Радев да бъде чуто и осмислено от гражданите. Които ще очакват следвашите му стъпки, за да не остане то ефектен удар, но без последствия.
Автор: Петя Владимирова
Източник: „Дненик“
