Най-тревожно е, че последните терористични актове са извършени от европейски граждани
Радикализацията е растяща заплаха, която не признава граници. Атентатите в Ница и Виена в края на миналата година върнаха тероризма в дневния ред на Стария континент. Затова европейските институции готвят единен отговор, който включва реформа на Шенгенското пространство и мерки срещу радикализацията в интернет.
Европейският парламент подкрепи стратегията на ЕС в областта на сигурността до 2025 г. и новата програма за борба с тероризма. Сред идеите за предотвратяване на радикализацията са осигуряването на възможности за застрашените млади хора и подкрепа на рехабилитацията на затворници. Ще се засили и дейността на отдел в Европол, който следи за разпространяването на терористични материали в интернет и сезира платформите за тяхното премахване. От създаването на отдела през 2015 г. той е изпратил до компаниите собственици искания за премахването на 130 000 единици съдържание, като само през 2019 г. са подадени над 25 000 подобни „уведомления“.
Миналата година в Германия, Франция и Австрия за един месец бяха извършени четири ислямистки терористични атентата. Те по брутален начин показаха, че Европа все още води битка срещу тероризма в името на исляма.
„Службите за сигурност постоянно осуетяват ислямистки атентати“, коментира вътрешнополитическият говорител на фракцията на ХДС/ХСС в Бундестага Матиас Миделберг. През април, например, са били арестувани петима таджикски ислямисти в провинция Северен Рейн-Вестфалия, които планирали атентат срещу американска военна база.
Френският учител Самюел Пати беше обезглавен през октомври от 18-годишен чеченец, след като показал сатиричните карикатури на пророка Мохамед в „Шарли Ебдо“. Това накара президентът Еманюел Макрон да започне кампания за реформа на Шенгенското пространство.
В края на 2020 г. Парламентът и националните правителства постигнаха политическо споразумение и за приемане на правила, които трябва да накарат дигиталните компании да премахват съдържание, подтикващо към тероризъм, в рамките на един час.
„Големите платформи трябва да реагират веднага, когато става дума за премахването на терористично или незаконно съдържание. Колкото по-големи са платформите, толкова по-голяма е тяхната отговорност“, заяви председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
Къде е заплахата?
„Заплахата е постоянно сред нас, това са хилядите чуждестранни бойци терористи, завърнали се в Европа от Сирия или Ирак. Много от тях в момента са в затвора, някои вече са освободени, много ще бъдат освободени през следващите години. Това са бомби със закъснител. Ако искаме да защитим свободата си, трябва да ограничим свободата на тези хора, защото те не познават граници“, изтъкна австрийският канцлер Себастиан Курц.
Най-тревожно е, че последните терористични актове в Европа бяха извършени от европейски граждани. Те са свидетелство за опасността от радикализация на местно ниво. Това е процесът, при който хора в обществото възприемат идеи, гледни точки и мнения, които могат да доведат до терористични актове. Религиозният фанатизъм е много важен аспект в процеса на радикализация, но експертите са категорични, че много рядко основната причина за това е религията.
Стандартният профил обрисува хора, които са недоволни от живота си, от обществото, от вътрешната или от външната политика на властите. Става дума за членове на маргинализирани общности, жертви на дискриминация и на загуба на социална идентичност. Въвличането на държави, особено от Западна Европа, в конфликти като тези в Афганистан и Сирия, също се смята за рисков фактор, особено сред мигрантските общности.
Вербуване в интернет, училища и джамии
Евродепутатите предупредиха, че интернет е един от основните канали за разпространяване на екстремистки идеи и за набиране на поддръжници. Социалните мрежи дават достъп на терористичните организации до широка аудитория, но също така възможност за целенасочен подбор и за създаване на армии от тролове в подкрепа на пропагандата.
Според доклада на Европол за ситуацията и тенденциите при тероризма в ЕС през 2020 г., в последните години се разширява използването на приложения за криптирани съобщения като WhatsApp и Telegram за координация, планиране и подготовка на атаки. Още по-тревожно е, че някои екстремистки организации се опитват да набират членове в училища, университети или религиозни учреждения като джамии. Затворите също са рискова среда поради изолацията на затворниците от техните близки, което ги прави податливи на крайни идеи. Липсата на достатъчно служители в много затвори прави трудно идентифицирането на екстремистката пропаганда.
Борбата на ЕС с радикализацията
Въпреки че отделните държави членки са длъжни да се справят сами с радикализацията на собствена територия, на европейско ниво са разработени няколко инструмента за „общо ползване“.
Мрежата за осведоменост по въпросите на радикализацията свързва хора, които се сблъскват с проблема на предна линия – преподаватели, служители в затворите и обществени служители.
Европейската гранична и брегова охрана ще има постоянен състав от 10 000 гранични служители до 2027 г., за да може да подпомага отделните държави при гарантирането на сигурността на външните граници на ЕС. Новият постоянен състав на агенцията ще може по искане на дадена страна от ЕС да поема да упражнява граничен контрол, да подпомага управлението на миграцията и да се бори с трансграничната престъпност.
Авиокомпаниите, изпълняващи полети от или към страни извън ЕС, вече са длъжни да предоставят на националните власти данни за пътуващите, които включват техните имена, датите на пътуване, маршрутите и методите на плащане. Тези данни се използват за предотвратяване и разследване на терористични актове и тежки престъпления, както и за идентифициране и съдебно преследване на терористи и криминални престъпници.
Автор: Станимир Вълков
Източник: „Банкеръ“
