При положение, че всеки ден влизаме по няколко пъти, за да проверим колко са заразените от коронавирус по цял свят в Worldometers, не би било трудно да направим дори по-лесен за изпълнение софтуер. Параметрите му ще са ясни: политическите обещания на всяка партия преди изборите и по-късно кутийки, които в реално време да следят колко от тях са изпълнени.
Дори има и известна близост с коронавируса – може да следим колко са онези, които веднъж заразени от политическите обещания, са станали жертва на тях, след като няколко години по-късно убедително лъсне каква незначителна част от самите обещания е спазена. Подобен лъжометър ще е действително необходим. Необходим заради кратката памет, необходим заради начинът, по който истините се омесват с лъжи, които се окомплектоват с още по-големи лъжи, за да настане хаос и „ние нямахме това предвид, вие не сте разбрали“.
Всяко обещание може да се съпътства от отделен линк към отделно интервю или партийна агитация, за да го има винаги черно на бяло. Оттам нещата вече ще са много лесни: вместо всеки път избирателят да става жертва на едни и също предизборни глупости, той ще може да прегледа таблицата за изминалото десетилетие и без колебания да посочи най-добрият кандидат – онзи, който е излъгал най-малко. Самите партии най-сетне ще бъдат избавени и от привидната им принадлежност към различен политически спектър.
Нека оставим това за теоретиците – и просто да видим коя представа за бъдещето, прожектирана преди изборите, действително е довела до резултат след изборите. Понеже партиите много ясно ще се разделят на два основни и простички типа – онези, които спазват обещанията си и онези, които не го правят.
Лъжометърът би намалил обхвата и на голямата предизборна чума – чумата на популизма. Когато на всеки е ясно, че нещата, които в унес плямпаш преди избори, попадат в метрика, която ще стои завинаги след изборите, би ли плямпал какво ли не толкова самоуверено? Нека си представим как на интервю за работа кандидатът ясно заявява кое е онова, което може да изпълни. Минават месец, два, година – оказва, че не може да изпълни обещаното. Във всяка нормална ситуация този работник би бил или уволнен, или задължен най-сетне да спази първоначалната уговорка, ако иска да остане на работа.
В политическата работа обаче – защото тя не е чак толкова по-различна от работата в частния сектор – кандидатът може да се измъкне и по правило се измъква. Просто защото веднъж назначен, получава четири годишен комфорт, в който никой не може да го пипне. Гражданският протест е единственият лост за въздействие, който все повече губи от механизмите си, защото властта си остава на власт дори след 100 дни протести.
Медиите, оказа се с времето, също са не особено желани – самият Борисов заяви, че вече не канел медии, понеже си хабял нервите. Какво тогава ни остава? Как предизборните обещания въобще да подлежат на някакъв контрол? Как обещаното да бъда следено и при неизпълнението му – санкционирано? Пускайте лъжометъра. И достатъчно мощен хард, който да може да обработва толкова много лъжи.
Автор: Георги Петров
Източник: Actualno.com
