Традиционните (и особено парламентарно представените) партии отдавна показват ясни белези на умора и упадък. Независимо от безконтролното ползване на системните привилегии, вкл. гарантирани квоти и достъп до значителни ресурси, от избори на избори те привличат все по-малко избиратели. Опитите да се омаловажава тази тенденция с помощта на псевдоекспертни обяснения и пропагандни трикове можеха само временно да прикрият, но не и да отменят фактите.
Загубата на подкрепа в абсолютни стойности бе най-ясно изразена при ГЕРБ, този същински преял с власт Гаргантюа. На последните местни избори през есента на 2019 г. основната управляваща партия загуби почти една трета от гласовете, спечелени четири години по-рано. Тогава Борисов се хвалеше, че партията му остава най-силната, но така и не разбра, че е получил жълт картон от избирателите. Червеният „светна” само девет месеца по-късно.
Масовите обществени протести бяха провокирани от конкретен повод, но имаха своя неумолима логика, която се материализира в
необратим спад на общественото доверие към властимащите.
Самият Борисов започна третия си мандат като министър-председател с положителен рейтингов индекс (53 на сто одобрение срещу 31 на сто неодобрение), но днес се е сринал на дъното (21 на сто одобрение срещу 63 неодобрение).
Пропадането на ГЕРБ обаче не доведе до възход в подкрепата на основната опозиционна партия БСП. Активът от победата на издигнатия от нея Румен Радев постепенно поизбледня и се зареди серия от три поредни изборни загуби. Но не това е най-лошото – може да се губи по различен начин. Социалистите очевидно не успяват да убедят достатъчно широки обществени слоеве в желанието и способността си да предложат и реализират истинска политическа и управленска алтернатива. БСП остава видимо най-силният опонент на ГЕРБ, но поне засега не се очертава да получи подкрепа в мащаб, необходим за убедително водачество на промяната.
Ако добавим хроничните недъзи на останалите парламентарни партии (най-вече крайно ниското доверие към тях), става ясно, че идва сезонът на новите политически субекти. Една част от тях са просто позабравени и натрупаха точки с решителни ходове по време на протестите. Тук става дума преди всичко за политическите представители на т.нар. градска десница, които правят пореден (засега обнадеждаващ) опит за сплотяване и алтернативно действие. Други са, както ги нарича социологът Живко Георгиев, политически „старт-ъпи” – нови начинания, които досега не са се явявали (или не са се явявали в този формат) на избори, въпреки че тук-там се забелязват и познати лица („Има такъв народ”, коалицията, известна като „Изправи се! Мутри вън!”). Трети още не са се конституирали и за евентуалната им изява можем само да гадаем. Всяка една от тези три категории участници в предстоящия период на политическа турбулентност заслужава отделно внимание, но засега ще се ограничим до по-общ анализ на самия процес на появата и „влизането на терена” на нови играчи.
Както бе посочено, старите системни субекти са изхабени и събират все по-силен негативизъм. Те ясно се възприемат като олицетворение на злото, т.е. като
източник, а не решение на очевидните и задълбочаващи се проблеми.
Тежката ситуация около пандемията и последиците от лошото управление изострят радикалното отхвърляне на статуквото. Да се инвестира (доверие или пари) в крепителите на това статукво става все по-неизгодно и непрестижно. Някои „инвеститори” ще упорстват, тъй като не виждат друга възможност да защитят придобивките си (ярък пример е вопълът „Не може без ДПС!” на една от работодателските организации). Но други ще предпочетат да рискуват и да вложат ресурси в очертаващите се алтернативни политически старт-ъпи.
Разбира се, преобладаващата част от втората група също се ръководят от желанието да запазят същността на старателно изгражданата и поддържана система. Както точно го казва героят от „Гепардът”, „трябва да променим нещата, за да остане всичко по старому”. Това е природата на отношенията между пари и политика в България към настоящия момент и именно промяната на тази природа е същността на идеята за „смяна на модела”. Но тази промяна – в най-добрия случай – ще започне, а няма да приключи в предстоящите месеци.
Въпреки неявните помисли и скритите комбинации, има няколко ключови черти на публичното поведение на политическите старт-ъпи, които ще обусловят тяхното утвърждаване (или бърза кончина). Тези черти на свой ред ще упражняват натиск върху системните партии, особено тези, които ще се стремят да докажат, че са били противници на досегашната власт и са достойни претенденти за влизане в новата.
Първо, навлизаме в период, когато ще бъде непрестижно и неизгодно да имаш вземане-даване с управлявалите през последните десет години.
Започна (засега дискретен) процес на дистанциране от ГЕРБ и Борисов,
който в периода до и особено след изборите ще стане показен. Ще започне така популярното в българската политическа култура „ритане на падналия”. Логичният подтекст на цитираното по-горе работодателско послание „Без ДПС не може …” е „…но без ГЕРБ може”. Вероятно – поне до 4 април – политическите старт-ъпи ще демонстрират подобно отношение и към ДПС, в значителна степен – и към БСП. Особено ясно изразена е тази линия при „Има такъв народ”, с известни нюанси – и при „Изправи се! Мутри вън”. Какво ще бъде следизборното продължение е друг и много по-сложен въпрос, въпреки че общественото настроение е „свирепо” и едва ли ще толерира рязка смяна на курса.
Второ, новите политически играчи не само рязко се дистанцират от властовото статукво, но и се стремят да демонстрират (открито или завоалирано) ценностна и идейна близост до президента Радев. Основните причини са свързани с обединяващите общодемократични и в същото време съвсем конкретни послания на държавния глава, дивидентите от възможното косвено преливане на високото доверие към него, но и в потенциално високата му роля в политическите процеси в контекста на вероятните изборни резултати. Идва период, когато отявлените врагове на Радев ще трябва да изпият до дъно горчивата чаша на своята политическа необузданост или самонадеяност. И ако примитивизмът на ГЕРБ до голяма степен предопределя тези последици, то при ДПС се очертава грандиозен провал на замислената „хитра” многоходова задкулисна комбинация, чийто заложник и вероятен основен потърпевш изглежда е БСП.
Трето, и най-важно,
много скоро политическите старт-ъпи ще бъдат подложени на най-тежкото изпитание
– проверката за съответствие между думи и дела. След изборите всички (претендиращи да бъдат) нови парламентарни фактори ще трябва да докажат на избирателите, че не са ги лъгали с обещанията за промяна. За разлика от предишни периоди, сега наказанието за евентуална измама ще бъде незабавно и тежко. Тези, които устоят на изкушението да се наместят в познатите схеми и заработят за началото на истинската промяна, ще имат добра перспектива.
Автор: Александър Маринов
Източник: „Банкеръ“
