Повечето от формациите, които ще участват на предстоящия парламентарен вот, твърдят, че тези избори са най-важните след 1989 г., защото държавата ще трябва да се рестартира и да поеме по правилния път. Което означава, че борбата за всеки един електорален глас ще бъде ожесточена.
Проблемът е, че във всеки един сегмент (освен в етническия при ДПС) има по няколко играчи, които ще се борят за едни и същи гласове. И ако през 90-те години БСП се ширеше сама в лявото пространство, а в дясното беше като в „дядовата ръкавичка“, то след това и лявото започна да се рои, а сега на мода са патриотичните формации. Така че голямо крадене на гласове ще падне – „Републиканците“ на Цветанов и „Демократична България“ ще дърпат от ГЕРБ, Мая Манолова – основно от БСП, а Слави Трифонов ще къса от всички.
Най-пресния патриот е Веселин Марешки. Той влезе в 44-ото Народно събрание като либерал – „Воля“ е наследник на първата му политическа партия Либерален алианс (2007 г.), а излиза като първи родолюбец. И с НФСБ на Валери Симеонов създаде
най-новата патриотична коалиция.
И двамата твърдят, че тя се е родила на принципна основа, но никой не разбра каква, след като всеки продължава да държи на своите приоритети, опитвайки се някак си да ги съчетаят. Марешки отсега залага на две опорни точки – безплатни лекарства за възрастни и ученици и евтин бензин. Темите са популярни, защото пряко или косвено засягат цялото население. Симеонов пък бе част от властта и ще заложи на досегашните си теми – войната с шума, с лотариите на Васил Божков, оградата по границата, вдигането на минималната пенсия. АнтиДПС реториката е отстъпила на заден план, към нея обикновено се прибягва, когато няма за какво друго да се хване патриотът.
В същия сектор за самостоятелно влизане в парламента ще се бори най-старата националистическа формация ВМРО. Лидерът й Красимир Каракачанов ще се опита да капитализира ролята си при спирането на Северна Македония по пътя й към Европейския съюз, което е една от актуалните теми през последните месеци, а и позицията му среща доста голямо одобрение сред българите.
От ВМРО залагат и на противопоставянето срещу т. нар. джендър идеология. Нейните представители могат от сутрин до вечер да ни „облъчват“ колко лоши са гейовете, как завладяват умовете на младите и колко опасно е това за следващите поколения. Със сигурност няма да се уморят да говорят и за Истанбулската конвенция, която уж била за спиране на домашното насилие, но всъщност прокарвала интересите на „джендърите“. И как именно ВМРО успяла да осуети приемането й у нас.
За лимитирания брой патриотично настроени гласоподаватели ще се състезава и „Атака“. Този път Волен Сидеров е решил да заложи на православието. Вероятно ще продължи битката му и с чуждестранните концесионери, а и с американските военни бази.
На националистическото поле ще играе и русофилската партия „Възраждане“ на Костадин Костадинов, който ще хвърля стрели по статуквото и лъжепартиотите.
За патриот се представя и лидерът на „Българско национално обединение“ – Георги Георгиев Готи, партията, която стана „мандатоносител“ на формацията на Васил Божков „Българско лято“.
С единия крак на патриотичния терен
е стъпила и председателката на БСП Корнелия Нинова. Тя залага на национализма и консерватизма, откакто оглави партията през 2016 г., което засега, изглежда, не води до големи успехи. Българските социалисти са в конфликт с европейското си политическо семейство, което е сред най-либералните на континента. Само през последните десетина дни от групата на „БСП за България“ излязоха с две парламентарни декларации за съдържанието на учебниците и с критично отношение към тълкуването на исторически събития в тях.
„Приоритетите ни са здравеопазване, образование, социална политика, икономика“, каза от друга страна Нинова при регистрацията на партията в ЦИК, което твърдо я заявява в лявото пространство. Социалистите защитават тезата, че болниците не бива да са търговски дружества. А също така и за въвеждане на прогресивно подоходно облагане, което щяло да бъде по-справедливо за хората. Битката с паралелната държава и задкулисието е също стара тема за Нинова.
Една от нелеките й задачи на тези избори ще е
опазването на левите гласове от основния конкурент
– коалицията, сформирала се около Мая Манолова „Изправи се! Мутри вън!“ Там реториката ще е в две посоки. Остриета в кампанията се очаква да бъдат Арман Бабикян и Николай Хаджигенов от „Отровното трио“ – основни организатори на летните протести. Те ще наблягат на нуждата от демонтаж на „мафията“ от властта и прокуратурата.
Лидерът Мая Манолова ще има задача да разтвори ветрилото на обещанията с обичайните популистки тези – да не се увеличават цените на тока, водата и парното; вдигане на доходите; борба с монополите и т.н.
На „връщане на нормалността“ в държавата залага и АБВ на Румен Петков. Тази партия ще завърти кампанията си около противоречивия доц. Атанас Мангъров – той е единственият им коз, който може да им помогне да преминат бариерата от 1% за получаване на субсидия. Борецът с мерките срещу ковид има немалко фенове в България, но за 4% те трудно ще стигнат.
Председателят на АБВ, изглежда, ще заложи и на остра нападателна реторика спрямо премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев. Темата „шкафчета с евра и кюлчета“ през последните седмици присъства неизменно в медийните му изяви, както и липсата на адекватни разследвания срещу министър-председателя и лидер на ГЕРБ.
Точно това е основната тема на дясното обединение „Демократична България“. Преждевременна смяна на състава на Висшия съдебен съвет, промяна на Конституцията и отстраняване на главния прокурор Иван Гешев са основни опорни точки за коалицията. Друга тема ще е отстраняване на кадрите на „мафията“ от ръководството на регулаторите като КЗК и КФН, а вероятно и на бившия главен прокурор Сотир Цацаров като шеф на КПКОНПИ.
„Законност и модернизация са рецептата за високи доходи и бъдеще“, е основната теза, около която ще се изгради и предизборната кампания на „Демократична България“. В края на краищата една от целите на т. нар. автентична десница е да си върне
избирателите, които избягаха при ГЕРБ
заради разпокъсаността на дясното и неадекватността на лидерите.
ГЕРБ пък ще трябва да пази електората си и от новата партия на бившия втори Цветан Цветанов – „Републиканци за България“, която също се обяви за „връщане на нормалността“ и чийто слоган на кампанията е: „За държава с правила!“
Всъщност за най-голямата партия ситуацията ще е най-сложна. Тя ще понася удари от всички страни, след като е в управлението на държавата през последните 11 години.
Джипката на Борисов очевидно ще е основен играч
и в тази кампания, както и живите излъчвания във Фейсбук. Действието ще се развива само в контролирана среда, ще се избягват срещи с журналисти и задаването на неудобни въпроси. Лидерът на ГЕРБ не участва и в дискусии, защото там не се чувства достатъчно сигурен, уверен и компетентен. Единственият му предизборен дебат – със Сергей Станишев, беше през далечната 2009 г., на който той явно не се представи добре.
Със сигурност управляващите ще експлоатират и темата с ковидпандемията, опитвайки се максимално да се възползват от нея. Факт е, че мерките у нас бяха и продължават да бъдат относително либерални. Положението обаче видимо бе изпуснато в края на миналата година. Ваксинационната кампания върви хаотично и на подскоци. А с отварянето на заведенията по време на същинската предизборна кампания през март, последиците са трудно предвидими.
Най-голямата загадка на тези избори остава партията на Слави Трифонов „Има такъв народ“. Оттам могат да се очакват и големи изненади, и голям провал. Трифонов и сценаристите му са доказали, че знаят как да привлекат вниманието на по-непретенциозната публиката, но в политиката е доста по-различно. Шансът на тази формация е, че има възможност да дърпа протестен вот от всички – и от дясно, и от ляво, и от патриотите. Иначе със сигурност една от основните линии в кампанията й ще са темите от референдума, свързани с мажоритарен вот и намаляване на партийните субсидии. От партията изтъкват като свои политически противници всички в сегашния парламент.
Автор: Елизабет Дафинова
Източник: „Банкеръ“
