Най-древният от известните в света случаи на човешка чумна епидемия е регистриран от международен научен екип в Сибир. Заразата е навлязла в Североизточна Азия по неизвестен засега начин. Освен това чрез изследване на генома на хора, живели преди 16-17 хиляди години там, учените се сдобили с нови доказателства за древните миграции на хора в региона. Обширният проект събрал шведски, английски, турски и руски учени (от Сибирския федерален университет – СФУ), а резултатите са публикувани в списание Science Advances.
Било изследвано формирането на различни популации от хора, населяващи територията на Прибайкалието и Североизточен Сибир в периода от късния Палеолит до Бронзовата епоха. Общо е анализиран геномът на 40 души, живели в региона преди около 16 900 години.
Според съобщението на руския университет, следи от причинителя на чумата – бактерията на чумната „пръчица” (Yersinia pestis) – са открити в един от най-отдалечените северни райони на Земното кълбо, благодарение на анализа на тленните останки на двама души, живели в Прибайкалието и в района на река Колима.
„Ясни доказателства за заразяване с тази смъртоносна бактерия присъстват в две проби. Най-древният случай на заразяване с чума в света е потвърден при анализа на плака върху зъбите на човек от Прибайкалието, чиито останки датират от четвъртото хилядолетие преди Христа. Вторият случай, регистриран при останките на човек от района на Колима, е от два века по-късен период. В тази връзка може да се предположи, че в онези древни времена в Сибир е възможно да е вилняла пандемия от чума, но за да бъде доказан този факт категорично, са необходими и други находки“, казва ръководителят на лабораторията по археология и професор по всеобщата история в СФУ Павел Мандрика.
Североизточна Азия, според учените, е била обитавана от човек от съвременен тип преди около 38 хиляди години. Въпреки това, поради силното заледяване през Плейстоцена през 20-16 хилядолетия пр.н. е., условията са станали толкова сурови, че е възникнал продължителен промеждутък от време, преди територията отново да бъде заселена с хора.
Важен резултат от работата, според участниците, са няколко нови доказателства на хипотезата за заселването на северните територии на Америка от народите, идващи от Сибир. Генетичната експертиза показва, че обитавалите преди 9 хиляди години в Якутия представители на Белкачинската археологическа култура, най-вероятно са станали прародители на така наречените палео-инуити – народи, чиито потомци и сега населяват териториите на Канада, Аляска и Гренландия.
„Друг любопитен детайл от изследването – след отстъплението на ледника преди около 8,5 хиляди години, по време на следващото заселване на Прибайкалието, там са се появили хора от източноевропейски и дори северноафрикански произход. Част от този геном все още „живее” в далечните потомци на древните хора – сегашните жители на района на Красноярск, Иркутска област и Якутия“, отбеляза Мандрика.
В допълнение, генетичният анализ, според авторите на изследването, разкрива, че преди около 16 хиляди години в Северен Сибир е преминало неизвестно досега човешко племе. Учените предполагат, че това е народ, чиито следи от материална култура не са запазени, но чиито гени също са останали в генома на народите, населяващи териториите на север от Байкал.
Източник: lenta.ru
Превод и редакция: Ина Димитрова
