В България всичко вече е избори. За Борисов и правителството времето до 4 април е и много, и малко. Много е от гледна точка на натрупаните проблеми, които могат да се взривят от една искра или инцидент (шахтата-убиец). Премиерът, правителството и управляващото мнозинство се движат в минно поле.
Обществото настръхна след случая с убитото от ток момче в София. Създадоха се условия за перфектна политическа буря. В изострената предизборна обстановка този път се стигна само до оставка на ниско ниво – архитект на район.
„Шахтата-убиец“ се нареди до случаи като „фонтана-убиец“, „път-убиец“, „сграда-убиец“, което е показател за системен проблем.
Казусът отключи генерално въпроса дали живеем в сигурна среда.
Времето е и малко, за да се обърне трендът на доверието към властта. Правителството има високи стойности на недоверие – 69% срещу 19% доверие. При парламента положението е още по-печално – едва 14% доверие. („Галъп“)
Премиерът няма да изостави джипката като запазена марка на комуникационния си подход, въпреки че вече е проблематична за значителен дял от обществото. Посланието, което отправя, появявайки се тук и там, е: „Владея ситуацията на цялата територия на страната“.
ПРОГНОЗА НА ИСА е, че скоростта на джипката дори ще се увеличи по време на същинската кампания.
За Борисов е изключително важна не само победата на предстоящите избори, а как ще приключи първия си пълен мандат.
Очевидно Борисов продължава да е кандидатурата на ГЕРБ за премиер. (Томислав Дончев – „Условие „без Борисов“ би било политическо изнудване“).
Преди време премиерът каза, че ще се оттегли след изборите, но сега неговите хора започват да тестват общественото мнение за това, че ще остане премиер.
Въпросът трябва да се изчисти от самия Борисов. Според ИСА обаче той няма да направи това в предизборната кампания, тъй като би демобилизирал твърдите си привърженици. Или обратното – би втвърдил (и настървил) до крайност опонентите си.
Строежите и пътищата са визитната картичка на Борисов като премиер. Истината е обаче, че сега България е на кръстопът.
Страната ни или ще продължи по пътя на усвояването и харченето на пари или (с помощта на парите от европейския антикризисен план) на умните инвестиции в бъдещето, които ще доведат до по-висок растеж и висока ефективност.
Надпреварата (войната) с Ковид-19 продължава с ясна политическа компонента.
На този етап ЕС загуби необявеното (гео)политическо състезание. По темпове на ваксинация изостана от Израел, Великобритания, Обединени Арабски емирства, САЩ, а страни-членки внесоха руска и китайска ваксина.
Проблемът с ваксините стана ключов за Евросъюза и за всяка страна-членка.
България превключи на турбоваксинация и …спря. Наличните ваксини свършиха.
Пускането на „зелените коридори“ е добър ход при сигурност на доставките и достатъчно количество – наваксваме закъснението от януари, даваме възможност на желаещите да получат защита.
Поставянето на най-уязвимите в четвъртата фаза на ваксинационния календар бе много голяма грешка и изключение в глобален мащаб.
Трябва да се създаде бърз коридор за най-уязвимите, каквато е световната практика.
Правителството губи ритъм във ваксинацията – ту ускорява, ту забавя. Липсва му устойчивост.
Проблемът на проблемите остава високият дял антиваксъри сред българите. Те или нямат доверие на властта, или на ваксините, но комуникацията с тях трябва да премине на нови релси.
Комуникацията между власт и общество стигна до граница, от която регулирането на сложните обществени отношения чрез спускането на опорни точки не работи.
Правителството не намира кураж самостоятелно да преговаря за руската ваксина Спутник V. При наличие на избор делът на желаещите ще нарасне.
Само при бърза и масова ваксинация България може да излезе от пандемията с всички положителни последствия за икономиката, здравето и живота на българските граждани.
Привидно най-стабилният като възможности за осигуряване на необходимото мнозинство парламент тръгва към историята като най-скандалният. Той приключва мандата си с рекордно нисък рейтинг и бива изпратен с остро критични експертни оценки.
Наличието на мащабни рецидиви в законодателната дейност на водещата по Конституция институция разкрива едно – ерозията на демократичните процеси е стигнала дълбоко в тъканта на държавата и обществото.
В ранглистата на мащабните законодателни провали на 44-то Народно събрание поставяме както проекта за нова Конституция, така и въвеждането на фигурата на нов прокурор, който ще разследва главния прокурор. Това е непозната европейска практика, а след отхвърленото президентско вето КС образува дело по казуса.
Каквито и да са резултатите от парламентарните избори, кандидатурите на Румен Радев и Илияна Йотова за втори мандат вече са на масата.
Самономинацията бе некоректно отношение към партиите, които са издигнали и подкрепили Радев през 2016 година.
Като изигра един ход напред президентът внесе нова разделителна линия в БСП. Тя премина през очакването да получи подкрепа от партията за втория мандат незабавно, без да се минава през процедурата на номинации. Това не се случи, но отделни структури заявиха подкрепа.
Най-големият удар по президентската институция през февруари е разследването на ОЛАФ, в което е посочено служебното правителство, назначено от президента. Оттук насетне президентът е уязвим за каквото и да е говорене на тема корупция.
Продължава пропагандирането на проекта „Три морета“ от страна на президента. Като генезис инициативата е антируска, а е трудно с антируски проект да се спечели проруски вот.
Президентът се очертава като нерегистрираният участник и в парламентарните избори. Линията му на конфронтация с управляващите ще се засилва, като ги притиска по всички въпроси.
Парламентарни избори 2021 са най-непредсказуемите в най-новата ни история. В условията на пандемия всичко изглежда различно – кампанията, (де)мотивацията, неизвестните около развитието на заразата, която продължава да изненадва човечеството.
Високите залози генерират и повишено желание за контрол върху начина на провеждане на изборите, броенето и отчитането на бюлетините.
Изборите на 4 април ще минат под знака на страха – страх от заразата, но и от развитията след вота.
ГЕРБ управляват над 10 години – съществува и страхът от неизвестното след ГЕРБ и Борисов, коeто те умело поддържат.
Основният политически сблъсък е между ГЕРБ и БСП.
Налице е и почти паритет между партията на Слави Трифонов и ДПС
Между четири и седем политически сили се очертава да присъстват в следващия парламент в зависимост от кампанията и избирателната активност
Ситуацията е напрегната и на върха, и в дъното на електоралната класация.
Ако се съди по социологическите данни към момента и предварителните коалиционни заявки, съставянето на правителство след изборите ще бъде мисия невъзможна.
Или някоя политическа сила ще изневери на предварителните си заявки, или ще се обсъжда експертен (програмен) кабинет.
Последен вариант са служебен кабинет и нова парламентарни избори.
4 април може да се окаже точката, от която ще стартират нови политически турбуленции.
Преди началото на предизборната кампания на терен работят само две партии – БСП и „Републиканци за България“.
Лекари навлязоха отчетливо в партийните листи. Темата за мерките в пандемията и ваксинацията ще се политизира до крайност. Здравеопазването става приоритет на приоритетите.
За първи път ГЕРБ ще участва в парламентарни избори в коалиция, което е белег на слабост. Прокоалиционната политика винаги е индикатор, че сам нямаш сили за победа.
Коалиционният партньор – СДС, е реверанс към десния вот.
Който и да реди листи в ГЕРБ, само Борисов има последната дума.
Корнелия Нинова на практика води две битки – със задкулисието в държавата и в партията. БСП първа обяви листи и програма.
Партията има три силни акцента по социалния вектор – здравеопазване, социално неравенство, демография.
Почетният председател на ДПС д-р Ахмед Доган започна рестарт в партията, който да продължи с рестарт на държавата.
В партията преходът е плавен – част от лицата като водачи на листи са нови, представители на младото поколение, друга са опитните кадри на Движението.
Патриотичният сегмент се преформатира. ВМРО тръгна на изборите сама, което е израз на самочувствие.
Партията на Каракачанов има история, опит, структури, тема (антибългаризмът в Република Северна Македония), която раздвижва кръвообращението на избирателната общност.
Събирането на Веселин Марешки и Валери Симеонов е чиста технология, противоречаща на всякаква етика.
След този мандат, при който единият бе коалиционен партньор, а другият подкрепяше правителството в ключови моменти, периферията на вота им клони към нула.
„Има такъв народ“ отсъства от мейнстрийма и ползва алтернативни канали – социалните мрежи, телевизия 7/8, по които за първи път представи секторни политики и водещи лица. Партията започва да излиза от нелегалност.
Високото доверие към Слави Трифонов, който се оказа №1 по рейтинг (Маркет линкс), е продукт на масовата култура, която самият той моделира с чалга-изпълненията си. Кръгът се затвори.
„Трифонов – най-одобряван политик“ звучи като присъда на цялата политическа класа на прехода.
Демократична България все повече се капсулира в собствен свят, в едни и същи групи, социални мрежи, медии. Десните се озоваха в силно конкурентна среда от всички страни. ГЕРБ атакува електората им през СДС, Цветан Цветанов ги удря, като влиза в нишата им и в бастиона (София) с ясно профилирани кандидати.
Подкрепата за десницата замръзна. Кадрите є по места започват да гърмят (районните кметове на „Красно село“, „Слатина“).
Обединението около Мая Манолова ще участва в изборите с най-екстравагантното име на политическо формирование в съвременната история на страната – „Изправи се. Мутри вън!
Манолова има високо лично одобрение, но това не се пренася автоматично върху политическата сила, която представлява. В коалицията има наченки на разпад още преди да са се затвърдили. Ябълката на раздора е традиционна и банална – местата в листите.
Цветан Цветанов има и ресурси, и енергия, и екип, и кандидати, които обяви рано, и програмни начала. Всеки ден е на терен, дори и в най-малките населени места.
Публичната му война е с ГЕРБ и ДПС, но ще привлича избиратели от целия спектър център-дясно. „Републиканци за България“ разбива монопола на Демократична България върху темата за съдебна реформа.
Цветанов търси имидж на партията си като по-доброто издание на ГЕРБ.
Икономиката на България през 2020 г. се сви с 4,9% при средно за ЕС 6,3%. Това обаче не означава, че сме се справили добре. Десет страни в ЕС имат по-малък спад на БВП от България, тоест България е на единадесето място в класацията, в която води Литва с най-малък спад от 0,9%, Естония 2,3% и други.
България не е сред страните с най-голям спад на икономиките им, както поради по-лежерните ограничителни мерки, така и поради обстоятелството, че бизнесът все повече се приспособява към пандемията. Освен изнасянето на дейности в къщи, се въвежда по-гъвкаво работно време, свиват на разходите, включително и чрез намаляване и/или по ефективно използване на персонала.
Индустриалната продукция в България, която е тясно свързана от тази в ЕС нараства от началото на годината, което играе благоприятна роля за съживяване и на местната индустрия.
Докато икономиката оживява, демографските и социалните фактори драматично се влошават. По показателя за процента на допълнителните смъртни случаи през 2020 г. в сравнение с 2019 г България е на първо място в ЕС със 75,8% към ноември 2020-а при средно 40% в ЕС.
През четвъртото тримесечие на 2020 г. продължи покачването на средната брутна месечна работна заплата, като тя нараства с 4,7% спрямо третото тримесечие на 2020 г. и достига 1 437 лева. Зад тези общи цифри обаче се крие различна динамика при отделните сектори и категории персонал. Кризата не е еднаква за всички, а държавата взе главната роля в динамиката на доходите през 2020 г. и началото на 2021 г.
Смяната на властта в САЩ драстично ускори цялостната динамика на световните събития.
Рязко се изостриха руско-европейските отношения, които след катастрофалното пътуване до Москва на шефа на европейската дипломация Жозеп Борел бързо се приближават към точката на замразяване.
Вашингтон целенасочено обгражда Русия и Китай не само с военни бази, но и с огнища на военно-политическа нестабилност, провокирайки тяхната военна намеса и създавайки по този начин предлог за свои интервенции.
Анализът е изготвен от екип в състав:
Таня Джоева
Институт за стратегии и анализи
Валерия Велева
Директор на Институт за стратегии и анализи
Проф. д-р Даниела Бобева (икономика)
Валентин Радомирски (дипломация и геополитика)
Международни наблюдатели:
Д-р Пламен Христов (Гърция/Кипър)
Д-р Антон Панчев (Косово)
Борислав Ангелов (Р Северна Македония)
Ето и цялото съдържание на анализа:
I. ИЗВОДИ И ПРОГНОЗИ
II. ОСНОВНИ ИНСТИТУЦИИ И ПОЛИТИЧЕСКИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА
ПРАВИТЕЛСТВОТО МАНЕВРИРА В МИННО ПОЛЕ, ПРЕМИЕРЪТ УСКОРЯВА ДЖИПКАТА
ЕВРОПА – В ОКОТО НА ПАНДЕМИЯТА
БЪЛГАРИЯ ПРЕВКЛЮЧИ НА ТУРБОВАКСИНАЦИЯ И …СПРЯ
ПОСЛЕДНИЯТ МЕСЕЦ ОТ 44-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ – РЕКОРДНО НИСЪК РЕЙТИНГ
ПРЕЗИДЕНТЪТ ИЗИГРА НЕУДАЧЕН ХОД НАПРЕД ЗА ВТОРИ МАНДАТ
АРМИЯТА С НАЙ-ВИСОК ОБЩЕСТВЕН РЕЙТИНГ
III. ПРЕДИЗБОРНА ДИНАМИКА С ВИСОКО НАПРЕЖЕНИЕ. ИЗБОРИ ПРЕДИ …ИЗБОРИ?
IV. ПАРТИИТЕ НА СТАРТА НА КАМПАНИЯТА
ГЕРБ – ЗА ПЪРВИ ПЪТ В КОАЛИЦИЯ НА ПАРЛАМЕНТАРЕН ВОТ
БСП ИЗКЛЮЧВА ПРАВИТЕЛСТВО С ГЕРБ
ДПС – АХМЕД ДОГАН ЗАПОЧНА РЕСТАРТ НА ПАРТИЯТА
ПАТРИОТИЧНИЯТ СЕГМЕНТ СЕ ПРЕФОРМАТИРА, ВМРО – С ВОДЕЩА ПОЗИЦИЯ
НФСБ И ВОЛЯ – СЪЮЗНИЦИ ПО НЕВОЛЯ
ИЗВЪНПАРЛАМЕНТАРНИ ПАРТИИ И КОАЛИЦИИ
„ИМА ТАКЪВ НАРОД“ ИЗЛИЗА ОТ ПОЛИТИЧЕСКА НЕЛЕГАЛНОСТ
ПОДКРЕПАТА ЗА ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ ЗАМРЪЗНА
„ИЗПРАВИ СЕ. МУТРИ, ВЪН“ – НА РЪБА НА ПАРЛАМЕНТА
„РЕПУБЛИКАНЦИ ЗА БЪЛГАРИЯ“ ПОИСКА ДЪРЖАВА С ПРАВИЛА
V. ИКОНОМИКА
ИКОНОМИЧЕСКИЯТ ФЕВРУАРИ – „ПРЕЧИСТВАЩ МЕСЕЦ“ И „МАЛЪК СЕЧКО“
ПОВИШИ ЛИ СЕ РЕЙТИНГЪТ НА СТРАНАТА?
VI. ГЕОПОЛИТИЧЕСКА ДИНАМИКА
УСКОРЯВАНЕТО НА ДИНАМИКАТА В МЕЖДУНАРОДНИТЕ ОТНОШЕНИЯ – ПЛЮС ИЛИ МИНУС?
НОВОТО БЮДЖЕТОЦЕНТРИЧНО ПРАВИТЕЛСТВО НА ИТАЛИЯ
ЩЕ ИМА ЛИ НОВА ЯДРЕНА СДЕЛКА С ИРАН?
VII. РЕГИОНАЛНИ РАЗВИТИЯ
Р СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ – БЪЛГАРИЯ, ПРЕБРОЯВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО И СЛУЧАЯТ „МИЯЛКОВ“
ДЕЕСКАЛАЦИЯ НА НАПРЕЖЕНИЕТО В ГРЪЦКО-ТУРСКИТЕ ПРОТИВОРЕЧИЯ
КОСОВО – ДВИЖЕНИЕТО ЗА САМООПРЕДЕЛЕНИЕ С УБЕДИТЕЛНА ПОБЕДА НА ИЗБОРИТЕ
Автор: ИСА
Източник: „ЕПИЦЕНТЪР“
