Идват избори и се налага да си опресняваме някои знания, за да вземаме правилни решения. Преди изборите 2017-та си правих разни проучвания. Най-общо казано, никоя партия не обича много преференциите, но някак си се примириха с тях. Демократите даже им ръкопляскат за пред хората и кандидатите им спокойно си ги рекламират.
ГЕРБ им намери цаката и кара избраните с преференции да се отказват от местата си. На плакатите слага водач на половината площ и после слага кандидатите в кръгчета, ама не им пише номерата отдолу. Демек няма нужда да се затруднявате да помните разни номера – ние сме ги подредили.
ДПС направо гони избраните с преференции. Там кръгчетата може да се заменят с шестоъгълници и да пише вътре „DUR“ (STOP). Републиканците копират стилистиката на ГЕРБ и даже слагат кандидатите в правоъгълници, с което изобщо не напомнят, че имат и номера. Може би някои партии още на фазата формиране на листите, искат съгласие да се откажеш от преференциалното си място, ако началниците им поискат това.
Основен инструмент е и заблудата, че водачът е защитен, несменяем и т. н. Тази заблуда се насажда даже и от специалисти. Сега ще го кажа малко по-подробно – статистически вероятността да се смени водачът на листата с преференция наистина е малка. Но това не е невъзможно.
Истината е малко по-сложна.
Преференциите са инструмент са избор на конкретен кандидат. Те са вързани за хората в една партийна листа като индивиди. Така че дали избирателите са маркирали преференция или не, гласът освен за партията се прикрепва и за конкретен кандидат. Преференциите, които могат да бъдат разпределени в една листна на конкретен многоандатен избирателен район (МИР), варират от 0 до 100%. Това е така, защото са доброволни. В предишния кодекс бяха 0%, а във Финландия са 100%, щото са задължителни.
Какво следва от това?
Всички преференции могат да се разпределят по цялата листа, в това число и за водача. Но може да има и гласове без преференции, които на практика подкрепят листата така, както е подредена. Следователно те се дават на водача на листата като кандидат номер едно. Дават му се „служебно“ така да се каже. Няма механизъм, с който гласове без преференция да се разпределят и на втория, и на третия и т. н кандидати.
Ако приемем, че в една листа има даже 60% преференции, но те не са концентрирани в един кандидат, който е събрал поне 40% + 1 преференция от тях, водачът не може да бъде изместен. Той просто взема всичките 40% от гласовете без преференция. Или ако е по-ясно, получава 40% „служебни“ преференции. Но ако от всичките 60% преференции, тези 40%+1 или повече преференции са получени само от един кандидат, то той ще оглави листата и водачът ще остане на второ място. За него просто няма достатъчно гласове без преференция, измерени в проценти от действителните гласове дадени за конкретната партийна листа.
Това е условен пример. В реалността водачът на листата освен гласовете без преференция, ще получи, разбира се, и гласовете, в които му е дадена (отбелязана) преференция от избирателите.
Според тази логика, колкото повече са общо преференциите в една партийна листа в конкретен МИР, толкова по-голяма е вероятността от разместване на листата. И това е още по-вероятно, когато в листата има безспорно доминиращ атрактивен кандидат на позиция, различна от водач. Или даже двама. При хипотезата 80% преференции в листата е възможно водачът да отиде чак на 4то място, ако тези 80% се разпределят между 3-ма кандидати по 25% и останалите 5-има се разхвърлят из листата и не участват в разместването заради прагът от 7%. И ако водачът няма или има малко преференции от тия 5%, и неговите гласове останат под 25%.
Повтарям – тази хипотеза статистически е много малко вероятна. По скоро е провокация. Но при толкова високо преференциално гласуване е напълно възможно някой да събере повече преференции от водача.
Тук е мястото да се обясним защо партиите предпочитат да не се отчитат преференциите или заблуждават избирателите да маркират две и повече преференции. И в двете хипотези, водачът получава повече „служебните“ преференции от немаркираните и от взаимно унищожените преференции, при които гласът остава действителен. Почтеното поведение на партиите би било те да насърчават поставянето на преференция за водача на листата като съзнателно действие на избирателя. А не да ползват комбинацията от числа на преференциите за да плашат избирателите, че горната махала ще гласува със 101, 102 и 103, а долната със 105, 106 и 107. И така преференциите да стават недействителни, а гласът да отива за водача и листата. За подобни похвати се казва, че са номера, характерни за леките жени!
Много е полезно за избирателите да знаят, че преференцията е състезание вътре в партийната листа и то само в конкретния избирателен район. Това поставя кандидатите в дългите листи на големите МИР в различно положение. Водачите в тях са по-защитени, тъй като преференциите, даже и да са много, могат да се разхвърлят на много кандидати. Вероятността да ги събере един кандидат намалява, но не може да се изключи, ако се кандидатира Брад Пит, например.
Внимателни анализатори обръщат внимание на факта, че дългите листи имате и една положителна характеристика – в тях разместването на листата може да стане по-лесно, поради това, че много кандидати ще акумулират преференции и така ще останат малко за водача, а и състезанието между кандидатите може да е по-оспорвано. Все пак всички с преференции над 7% участват в пренареждането на листата. В късите листи, обаче, ако има много преференции, то вероятността да се концентрират в един кандидат е по-голяма и водачът може да бъде реално застрашен.
Та така, уважаеми избиратели. Опитах се да обясня разбираемо математиката на преференции и защо е по-добре да си изберем освен партия и конкретен кандидат. Никой не ни пречи да го познаваме и да го предпочитаме.
Автор: Стоил Стоилов
Източник: „Дневник“
