Пак ще бъдем излъгани!В БСП имаше известни сътресения, но БСП показа модел, който е важен за българския политически живот – гражданската квота. В нея бяха включени интелектуалци, хора, които са с доказана позиция – социална, гражданска.
Това каза проф. Иван Маразов в интервю за изданието „Епицентър“.
– Следите ли предизборната кампания, проф. Маразов? Ще стане ли промяната, която всички политически сили декларират, че искат?
– Промяна може да има само тогава, когато всички, които декларират, че искат промяна, се споразумеят каква промяна искат да настъпи. Чисто партийните игри никога не могат да доведат до промяна. Ние 30 години живеем с тази идея, че ето, ще настъпи промяна, ще направим реформи и всичко ще стане чудесно. Но, за съжаление, нито една от реформите досега не се е оказала успешна.
– За последните 25 години има един случай, когато политиците са се обединявали около програма – това беше за въвеждането на валутния борд. Тогава законопроекти, изработени от едно Народно събрание, бяха одобрени от следващото. Възможно ли е днес да се изработи план от няколко точки, около които да се обединят политиците от днешното Народно събрание и да го завещаят на следващия парламент?
– Това, за което говорим, е национално съгласие, което да доведе до изработването на национални стратегии. Национални стратегии, които веднъж изработени, да не бъдат променяни и да бъдат изпълнявани от всеки, който е на власт. В това отношение американците могат да бъдат пример. Няма значение кой идва на власт, американецът знае твърдо – той е най-добрият в света, той е най-умният, той е най-богатият, той е избраният, американците са избрана нация, Америка е хипердържавата в света. Ето подобни национални стратегии, на нашето равнище, трябва да имаме. Трябва да има национална стратегия за българското, за българската култура, за българското образование, за българската икономика, здравеопазване. Ако ги няма тези стратегии, ние ще продължаваме да вървим опипом – не работи тази реформа, спираме я, правим друга. Т.е. всичко е в ръцете на тези партии, които се надяват да управляват. Ако не се постигне национално съгласие и не се изработят тези стратегии, ние ще продължаваме така – от избори на избори да задаваме същите въпроси и да се питаме защо това не става.
– Как разединеният 45-и парламент, а според социологическите проучвания той ще бъде такъв, да стигне до изработването на такива стратегии?
– Много съм скептичен. Ние сме в изключително кризисна ситуация с тази пандемия. Целият свят е така. Да не би светът да се е успокоил и да е предприел някакви общи мерки? Нищо подобно! Някой ще открадне от ваксините на една държава, друг ще си купи от другаде… Вижте светът как върви – той постоянно се ожесточава, разединява, разделя се на полюси. Същото е и в България. Независимо от това, че измират толкова хора в нашата страна, частните интереси, корпоративните интереси, партийните интереси остават над всичко, а не националните.
– В момента виждаме на единия полюс ГЕРБ, на другия – опозицията срещу ГЕРБ, но тя е разединена. Това предполага ли победа на ГЕРБ?
– Мисля, че ще се запази това статукво, каквото наблюдаваме сега. ГЕРБ горди от постоянните си победи, отново ще казват: „Ние пак ви бихме!“ Това стана вече емблемен израз. Това ще донесе отново успокоение в редиците на ГЕРБ. Те няма да се съгласяват с нищо, предлагано от опозицията и нещата ще си вървят по същия начин, по който вървят сега.
Опозицията не може да се обедини, защото се работи с идеологеми, които са абсолютно празни откъм съдържание. Вече нямаме реално нито ляво, нито дясно, нямаме социализъм – капитализъм. Идеологемите от преди 30 години се повтарят само в услуга на междупартийните борби. Затова съм много скептичен относно политическото бъдеще.
– А каква е отговорността на БСП? Тя е най-голямата опозиционна партия, единствената, която се заявява като алтернатива на днешното управление. Тази позиция в обществото задължава, с какво?
– Да, много задължава. В БСП имаше известни сътресения, но БСП показа модел, който е важен за българския политически живот – гражданската квота. В нея бяха включени интелектуалци, хора, които са с доказана позиция – социална, гражданска. БСП трябва да наблегне на гражданските позиции в парламента, а не само върху партийните. Т.е. да превърне партийните си позиции в общограждански и тогава тази партия би имала някакъв успех като опозиция. Трябва да се намерят начини да се принудят тези, които ще управляват, да се вслушат в гласа на гражданското общество. Мисля че това е единственият начин да се коригират чисто партийните решения на управляващите, които и да са те – дали ще бъде ГЕРБ, дали БСП, няма значение. Трябва да се намерят начини за корекция и това да бъде основа за създаване на такава надпартийна национална програма.
– Гражданските квоти във всички партии могат ли да направят гражданска мрежа в парламента?
– Би било много полезно, защото щом те са в гражданска квота, значи представляват не партиите, а гражданството. И тъй като представят гражданското общество, те трябва да имат някакви общи идеи, трябва да стигнат до онези общи неща, които да позволят единодействие на гражданските квоти от всички партии. Но се боя, че на много места тези граждански квоти са фиктивни, просто се използва авторитета на даден човек с цел да бъдат привлечени гласоподаватели. Ето това е въпрос, който и медиите, четвъртата власт, трябва постоянно да поставят – какво работят тези граждански квоти, дали действат в интерес на гражданите или в интерес на партиите?
– Каква е гражданската квота в БСП?
– Там има хора, които работят. Ето Иван Гранитски. Той е като Миткалото, обикаля цялата страна, за да разнася своите книги, той дарява книги – на читалища, на училища, на университети. Той има план, има енергия, има знание и интелект. Или Петър Кънев – също издател, Иво Христов – изключителен майстор на словото. Ето около такива хора могат да се съберат онези ядра, които по-нататък да работят за промяна на ценностите. Радвам се, че такива хора са включени в гражданската листа на БСП. Защото най-после ние ще можем да чуваме една литературна, културна реч от трибуната на Народното събрание. Защото това, което понякога чувам от тази свещена трибуна, не е свещеното слово на нашите деди.
– Как си обяснявате факта, че партията на Слави Трифонов, за която никой почти нищо не знае и около която гърмят скандал след скандал, е на трето място в електоралните проучвания?
– Обяснявам си го с безнадеждността на хората. Ние приучихме българският народ да чака месия, този който ще го оправи. А българският народ сам трябва да се оправи като избере подходящите хора. Слави Трифонов е фигура, която е много привлекателна за обикновения човек. Обяснявам си го с това, че има един такъв ефект – на новото лице. „Новото лице“ Слави Трифонов, който е добре познат от много години. Но и в Италия се случи същото, в Украйна избраха един комедиант за президент. Това са явления от универсален характер. Привлекателна е фигурата на Слави Трифонов – той може да изпее нещо, да каже някоя шега, с други думи – наш човек.
– Търсенето на „нашия човек“ ли обяснява ориентацията на хората към такъв тип партии, това, че не търсят знаещите, компетентните?
– Мина времето, когато на почит бяха знаещите хора.
– Как тогава ще осъществим желаната уж от всички промяна?
– Сега времето е на други, времето е на популистите, на тези, които са успели да станат богати, няма значение как. Това са ценности, които бяха развити в българското общество още преди 30 години. Имаше една детска песен – детето, което гледа как един батко слиза от белия мерцедес. Ето го съвременния принц на белия кон – този, който може да си купи майбах, например. Ние не трябва да подценяваме тези жестоки промени, които станаха в ценностната система на българина. От Възраждането се цени именно знанието, затова 24 май е един от националните ни празници. Но днес знанието не е необходимо никому, всички вярват, че като отворят интернет и веднага ще получат знание. Но знанието, което предполага да можеш да правиш връзки, да можеш да правиш съждения, асоциации, т.е. от това знание да продуцираш ново знание, това, за съжаление, вече дори не се преподава в университетите.
– Пандемията от коронавирус не обръща ли тези нагласи? Все пак хората чакат нови ваксини и лекарства от учените.
– Не е така. Те чакат спасение от властта, която ще закупи еди колко си ваксини. Никой не обръща внимание на това, че учени са създали тази ваксина. Идеята, че народът цени знаещите е с много стара дата.
– Това, което казвате е много тъжно, как може да бъде променено?
– Звучи тъжно, но е реалност. Според мен трябва да се работи върху създаването на един нов ценностен кодекс. Аксиологията (наука за ценностите – б.р.) има изключително важно значение във формирането на хората и във формирането на мисленето не само на отделния човек, но и на обществото. Всички говорят за европейски ценности, но ако попитаме някои какво означава това, нищо няма да каже. Европейска ценност беше солидарността, но при появата на коронавируса Австрия и Германия затвориха границите си с Италия, където болестта върлуваше. Чехите пък откраднаха ваксини, предназначени за Италия, а Италия спря пратка ваксини, предназначени за Австралия. Имаме постоянни примери за това как се нарушават елементарните човешки ценности. А иначе говорим за права на човека и т.н, отново едни изпразнени от съдържание емблеми. Как можем да излезем от това? Като много дълго работим върху ценностната си система. И в такъв процес трябва да бъде впрегнато цялото общество. Знаете ли колко са ефективно неграмотните? Почти колкото в Бангладеш. Дори това не стряска никого! Това не е само демографска криза, това е интелектуална криза. Трябва да се намерят начини тя да бъде преодоляна. Ето това трябва да бъде националната програма!
Автор: Красина Кръстева
Източник: „Епицентър“
