Когато Александър Велики тръгва да завладява познатия свят, създава градове след себе си. Най-известният от тях е Александрия, макар че на негово име са наречени поне 17 различни градове по света.
Но има една особена Александрия в Египет, която била различна. Тази Александрия била домът на Александрийската библиотека – истинска съкровищница на световното познание от онова време.
Няколко са версиите за нийното унищожение. Като най-достоверна в исторически план се смята изгарянето й от Юлий Цезар при завладяването на града през 47-48 г. пр. н. е. по време на т.нар Птолемеева обсада.
По своето естество Александрийската библиотека събирала цялото световно познание.
От всеки нов кораб, който пристигал на пристанището, бордовите книги били изземвани, а след това копията били връщани на първоначалните им притежатели. Това създало най-големия източник на познание в света.
Това може да е включвало и познание за извънземните
От най-дравни времена съществват много свидетелства за летящи чинии, мигащи светлини и други странни явления. Затова се предполага, че има голяма вероятност Александрийската библиотека да е съдържала истината за извънземните.
А като добавим и някои вярвания, че древните египтяни са получавали указания от други светова при установяване на цивилизацията си, то звучи напълно логично Александрийската библиотека да е пазела подобно познание. Разкази на очевидци, записи, срещи – всичко това може да се е съхранявало в библиотеката за бъдещите поколения. Само че вероятността това познание да е оцеляло досега, е нищожна поради изгарянето на библиотеката.
И макар че най-голямото хранилище на световното познание било унищожено, по света имало твърде много цивилизации по онова време, че да не се съхрани историята ни. Така това, което бихме приели за исторически запис на извънземен контакт, съществува и в други източници, оцелели през времето.
1. Плутарх
Плутарх бил гръцки историк и биограф, който живял между 46 и 120 г.сл.Хр. По-късно става римски гражданин, приемайки името Луций Метрий Плутарх.
Макар и житейските му длъжности да били най-различни, най-забележителните му творби описвали подробно римските императори, които живели дълго преди неговото време. Въпреки това трудовете му се смятат от историците за надеждни исторически източници.
Повечето от трудовете на Плутарх са изгубени във времето. Тези, които са оцелели до днес, са в по-голямата си част само фрагменти на творчеството му. Но пък има важна информация, която да се извлече от труда, който все още имаме от него.
Една от биографиите, върху които работел Плутарх, била центрирана около един човек на име Лукул. Той бил политик, който служил както в правителството, така и в армията.
Важното тук не е самият човек, а един случай, който Плутарх записал в биографията. Историята разказва, че Лукул водел войска срещу Митридат, царя на Понт.
Конфликтът между римляните и Митридат бил дълъг, като Лукул се изправил срещу него в Третата митридатова война. Въпросното събитие се случило преди една битка с Митридат, преди конфликтът да започне.
Разказът за извънземни за мнозина изглежда подобен на съвременните разкази. Докато Лукул се придвижвал към битката, небето ясно се отворило, за да посрещне идващия обект.
Той бил описан като “[на вид] бързо спускащ се обект, приличащ на пламък, който имал формата на ваза и като сияещ нагрян метал на цвят”. Това описание е взето директно от плутарховата биография на Лукул.
2. Александър Велики
Няма по-добър източник от самия човек, основал Александрия. Александър Велики се смята за един от най-великите военни водачи на човечеството.
Според историческите записи, Александър имал преживявания, квързани с НЛО. Съвременният прочит на историята направен от Франк Едуардс, който публикува статии по темата през 1959 г.
Според историята, докато Александър Велики водел обсадата на Тир, му помогнали “големи сребърни щитове” в небето. Три от тях летели в триъгълна формация. След това НЛО-тата изстреляли лъч към стените на Тир, отваряйки път на войската на Александър към града.
Тези щитове се появявали и при други кампании, които Александър водел. Докато се сражавал с индийската войска, същите щитове се появили над реката, за която воювали.
Спускането им стреснало и двете войски, а след като Александър Велики спечелил битката, решил да не продължава навътре в индийската територия.
Само че има въпроси, които трябва да се вземат предвид при този разказ за извънземно присъствие.
Макар и митът, че извънземни помагали на Александър в похода му, да е добил популярност, степента на достоверност не отива по-далеч от Едуардс.
Той не цитира никакви източници, когато пише за преживяването, а историческите хроники за подвизите на Александър са безвъзвратно изгубени. Макар и да има шанс да има истории, описващи извънземни присъствия при кампаниите на Александър Велики, към момента няма уважавани източници, които достоверно да се съгласят, че тези събития са се случили.
Ако Франк Едуардс тайно е имал документи, описващи тези истории, те така и не са видеи бял свят. А истината дали извънземни са помагали на Александър Велики, вероятно би се намирала в Александрийската библиотека.
3. Тит Ливий
Тит Ливий е сред най-известните римски историци, творил по време на римския Златен век. Историческите му книги са в основата на голяма част от установената история. Само че пасажът, който ни интересува, разглежда разказ за “кораби фантоми”, но не в морето, а в небето. Макар и самият запис да изглежда неясен и дори да става дума за метеорологично явление, то със сигурност то е било необичайно.
Възможно ли е това да е разказ за посещение от извънземни? Не е сигурно, а експертите по изследване на НЛО мислят, че това описание е било по-скоро символично, отколкото буквално.
Независимо от това, откъсът описва събитие, което се е случило през 218 г.пр.Хр., в рамките на времето на съществуването на Александрия.
Достигналите до нас откъслечни разкази за евентуални срещи с НЛО и извънземни вероятно са били документирани в древността и със сигурност много от тях са били съхранявани в Александрийската библиотека.
Никой не може да каже какви други трудове, написани със същото намерение, може би са изгорели в пожара.
