| Отмина първата седмица на кампанията за Избори 2021. Фактите и оценките дотук. В условията на пандемия, когато новините за разпространението на заразата доминират навсякъде, политическата агитация трябва да полага изключителни усилия и изобретателност, за да се бори за вниманието на избирателите. Но когато освен пандемия, всичко е избори, кампанията намира канали, по които може, ако не да грабне, то поне да докосне публиката с послания, обещания, хватки от реториката – предизборни блокове, телевизионни дебати, билбордове, аудио и електронни медии, социални мрежи. При противоепидемични мерки вървят и класическите срещи тет-а-тет между кандидатите и гражданите на терен. Един от белезите дотук е, че властта масово слезе при хората.Паралелно опозицията обръща с хастара нагоре всички проблеми, натрупани през мандатите на ГЕРБ, като не подминава и най-пресните казуси – пандемията, ваксините, концесиите (летище „София“), газовите тръби, атомната енергетика, доходите, пенсиите и още, и още. В опозиционната писта обаче тичат много кандидати и усилията им изглеждат разпръснати. Сблъсъкът статукво-промяна е водещ от лятото насам, но протестният вот се чуди накъде да се насочи. Другият голям сблъсък е по линията либерализъм-консерватизъм, докато класическата битка ляво-дясно отстъпи първенството. Тук огънят поддържа БСП с акцент върху социалното неравенство и промяната във данъчната система, която да изглади този гигантски за България проблем. А пред пандемията, която набира нова сила, донякъде избледня и проблемът с корупцията, който от САЩ ни напомниха точно на старта на кампанията. Случайно? Предстои да видим. Стартът Големите митинги за старт на кампанията ги няма по обясними причини. Липсват многолюдните площади. Но социалните мрежи запълват вакуума по свой начин. Те дават възможност за точно насочени послания и реактивност. И Корнелия Нинова (БСП), и Мустафа Карадайъ (ДПС) откриха месеца на агитация с кратки видео обръщения, които съдържат есенцията на политическото съдържание на техните кампании. При ДПС ключовите думи са „рестарт на държавността“, „програма за ускорено икономическо развитие“, „реформи във всички сектори“. Това проправя път към идеята на партията за програмно правителство, което да направи голямата промяна. При БСП – „сигурност и спокойствие“, „здрава и образована нация“, „икономика на бъдещето“, „добри доходи“. Столетната партия показа находчивост с номера на бюлетината, като я свърза с месеца и датата на вота. Нинова призова: „Гласувайте на 4-ти, 4-ти с бюлетината номер 4.“ Водачът на листата на БСП в Бургас Петър Кънев успя да добави още един творчески и запомнящ се елемент – „за да не допуснем четвърти мандат на Бойко Борисов“. Това е партията, която дава пълни гаранции, че няма да влезе в коалиция с ГЕРБ. И ГЕРБ пусна клип. Разбира се, със строителен елемент. Много тематичен – строеж на нова болница в Ямбол. Лозунгът, с който управляващата партия ще печели подкрепа, е „Работа, работа, работа“. Изненада няма, защото самият Борисов зададе посоката при една от своите емблематични обиколки с джипката: „Нашата кампания е лесна, само показваме работа, работа, работа.“ „Републиканци за България“ даде старта със символичен маратон. Със спринт из цялата страна Цветан Цветанов създаде партията в рекордно кратки срокове, но, изглежда, посланието сега е, че равномерно ще се тича до финала. Каквото и да са замислили партиите на старта обаче, трябва да са наясно, че в крайно динамичното време кампанията им следва да е много пластична. Всяко пропуснато събитие от тяхна страна ще им донесе негатив, всеки „хванат“ проблем може да ги изстреля напред. Борисов сякаш най-добре усеща, че всяка грешна стъпка може да струва първото място на партията в социологическите сондажи. Последният пример е отхвърлянето на всякакъв риск от ваксинацията с продукта на АстраЗенека, от който България поръча огромни количества. Ваксинацията, за жалост, отново е на стенд бай. И тук цената може да се измерва с бюлетини в урните. Лозунгите На „Работа, работа, работа“, БСП отвръща с „С грижа за хората“. Посланието има универсален характер с цел да разшири подкрепата за основната опозиционна сила. Слогънът на ДПС е най-радикалният в Избори 2021 – „Рестарт на държавата“. Докато другият конкурент за третото място – „Има такъв народ“, директно се обръща към избирателя: „Решаващият глас си ТИ“. И „Демократична България“ се опитва да нахъса гражданите с посланието „България може много повече“. Марешки прагматично призовава „Гласувайте ни задачи“. ВМРО имат ясен фокус – доходи, семейство, сигурност. „За държава с правила“ („Републиканци за България“) е послание, което обещава ред в сегашния институционален и обществен хаос. Но лозунгите са само задължителната част от кампанията. Водещи са политиките и лицата, които ще генерират (не)доверие. Клипове, обиколки, обещания, срещи тет-а-тет В класическата форма на рекламен клип успява да се презентира формацията на Красимир Кракачанов. Само в 30 секунди партията казва какво е свършила в мандата и какви са приоритетите й. В графата „свършено“ са спирането на Истанбулската конвенция и на македонизма, повишаването на доходите и др. ВМРО имат своя топтема – отношенията с Република Северна Македония и настъплението на македонизма в ущърб на България, която ще пронизва цялата им кампания. Партията е водеща във войната, която е обявила на гейбраковете и похода в защита на традиционното християнско семейство. В кампанията на ВМРО има емоция, докато в тази на „Воля“ и досегашния коалиционен партньор на воеводите – НФСБ, има предозиране с прагматизъм, силен бизнес акцент („икономически патриотизъм“) и обилно количество популизъм. „Не сме доволни от сегашното управление“, каза в дебат Валери Симеонов, въпреки че продължава да е част от коалиционната формула. Марешки пък подписва договори с избиратели, рекламира бизнеса си и се движи на ръба на закона, но очевидно никой няма кураж (казват и законово основание) да санкционира нито него, нито Борисов, за чиито обиколки БСП сезира куп институции – ЦИК, СЕМ, европейските институции. И делото на последна инстанция срещу Марешки претърпя интересен развой – точно когато избирателите следва да знаят с кого си имат работа (подписват договори) делото за изнудване бе отложено за после, като минат изборите. За кампанията на водачите в социологията ГЕРБ-СДС най-характерно е десантът по места. Властта масово слезе сред хората – с маска, микрофон и обещания. Всеки от министрите, водачи на листи, се превърна в мини Борисов, който стига и до най-малките общини. В необичайна роля виждаме бившия вътрешен министър Младен Маринов – вместо за сигурност и той заговори за строителство. Преди жителите на Елин Пелин Маринов обеща, че пътят от Мусачево до общината ще бъде довършен, а ремонтът на отсечката почвал през май. В община Брезник се появиха не един, а двама министри – финансовият Кирил Ананиев и правосъдният Десислава Ахладова, заедно с цялата листа ГЕРБ-СДС. Плътно на терен е и Цветан Цветанов. Очевидно стилът Цветанов доминира сега и в двете партии – ГЕРБ и „Републиканци за България“, които са в остра конкуренция. По места работят и кандидатите на БСП. Нинова откри кампанията си в Пловдив, като вдигна залога за 4 април: „Днес е време да избираме – дали искаме да продължим по старому, или искаме промяна, която да отговори на тези предизвикателства. Старото го знаем. След 11 години управление на ГЕРБ и на присъдружните им партии сме първи по бедност, първи по смъртност, първи по корупция и първи по несвободи – на словото, на изразяването и на различното мнение.“ И Централният лъч на ДПС е всеки ден при избирателите, които мотивира с остри опозиционна послания (цитатите са от слово на Мустафа Карадайъ): „Джипката е символ на разрухата на държавността.“ „За 10 години безцелно пребиваване във властта на всеки един от нас и на нашите деца това ни струва 20 милиарда лева борч. Ето това раздава (б.а – Борисов), раздава борч.“ „Държавните органи са впрегнати със силата на властта като бухалка срещу хората и бизнеса в услуга на партийния интерес на ГЕРБ. Всички министри са кандидати за народни представители, обаче са на власт и харчат държавен ресурс за предизборни цели на ГЕРБ.“ Дебатите – скоростта се засилва Медиите предоставиха много формати за презентация на кандидатите – някои представят семействата си (даже и в народни носии), други дават ексклузивни интервюта, трети влизат в дебатите. Палмата на първенството по динамика и размяна на крошета държи на този етап дебатът с представители на опозицията (Би Ти Ви, 11 март), където възкръснаха спомените за „Мултигруп“, „Апартаментгейт“, „Ванко“ 1. Дебатът се обърна към миналото, за да проправя път към бъдещето… Участниците Татяна Дончева („Изправи се. Мутри вън“), Цветан Цветанов („Републиканци за България“) и Атанас Мангъров (АБВ) бяха безпощадни един към друг, включвайки в нападките целия бекграунд на противника, както и сурова оценка за личните му способности и дипломи. Някои извадки: „Това ви е е проблемът, г-н Цветанов – не мислите със собствената си глава, а всичко да е каквото ви поръчат или от Вашингтон, или от Брюксел” (Дончева към Цветанов). „Вие бяхте адвокат на групировките, които се създадоха в началото на демокрацията, на Мултигруп! Вие отстоявахте поправката „Ванко 1”!” (Цветанов към Дончева). Сякаш в помощ на Дончева и добре подготвен (от кого ли?) Мангъров нападна Цветанов с откъси от професионалната му биография. Четвъртият участник Велизар Шаламанов (Демократична България) остана почти изцяло в миманса и бе бегло засегнат („Той е бил във висшите структури на БКП“, издаде Мангъров). На този етап подобен род дебати остават изключение, но ясно показват, че силите на опозицията са разпокъсени и може да се играе „всеки срещу всеки“ без подбор на средствата. Високо напрежение протече и в женския дебат на 8 март между Деница Сачева и Мая Манолова, където се чуха дори закани за съд. Тук поне искрите хвърчаха между управляващи и опозиция, което следва класически порядък. Запомнящ се бе и дуелът Крум Зарков (БСП) – Десислава Ахладова (ГЕРБ). Позициите им бяха на двата полюса. „Бяхa извършeни мнoгo рeфoрми в прaвocъднaтa cиcтeмa прeз тoзи чeтиригoдишeн мaндaт“, смята Ахладова. „Нямa cфeрa, в кoятo прaвитeлcтвoтo дa ce e прoвaлилo тoлкoвa яcнo, кaтeгoричнo и бeзcпoрнo, кoлкoтo в cиcтeмaтa нa прaвocъдиeтo. Живeeм в кoрумпирaнa държaвa c рaзгрaдeни инcтитуции, в кoитo дoвeриeтo e пoд кoтa нула (Зарков). Стратегията на управляващите да отчитат единствено и само успехи предизвиква както яростта на опозицията, така и големият риск за силен протестен вот. Борисов и Трифонов – на двата полюса Джипката на премиера плавно премина от обичайния си режим на всекидневни обиколки в предизборното време. Това разяри опозицията, която вижда в поведението на Борисов скандал, нелоялна конкуренция и използване на държавен ресурс за партийни цели. Още повече че и министрите му подражават като част от цялостната стратегия на партията. Програмата на ГЕРБ, впрочем, продължава да е някъде под формата на чернова. Публичната й презентация закъсня. Но ако Борисов скандализира с постоянното си присъствие, то отсъствието на Слави Трифонов е също толкова скандално. Водещият бойкотира мейнстрийма, отказа се от държавните пари за медийно участие, хората му ги няма в дебатите и партията остава затворена в свои вътрешни канали.На пръв поглед – всеки има право на избор каква форма на предизборно участие да предпочете. Но и гражданите имат право на информиран избор, а не на ориентация по общи намерения. „Има такъв народ“ се заявава като антисистемна партия, като противник на статуквото. Но примерите за партии, които после обръщат посоката или разочароват избирателите са много в най-новата ни история. Има и друго: скандалите с кадри на партията гърмят почти всеки ден и мълчанието на този фон определено не е злато. Рискът обаче не е само за партията, но и за избирателите, които в тъмната стая ще гласуват „на тъмно“ в преносния смисъл. Пандемията над всичко Резултатите на 4 април ще зависят не само от кампанията, посланията и срещите. Над всичко е пандемията, чието развитие ще моделира решението „да гласувам или не“. Всяко трепване на НОЩ се следи и от партиите, които трябва да са изключително разтревожени от нежеланието да се наложат ограничения тук и сега. Ако ръстът продължи, а болниците колабират, вземането на мерки ще доближава все повече датата на вота. Ниска избирателна активност ще проправи пътя към успех на политическите сили с твърди ядра, сред които са управляващите в момента формации. Но забележете парадокс: темата за пандемията доминира в кампанията, споровете са остри и няма опозиционна сила, която да не критикува правителството за всичко дотук – хаос; непоследователни решения; липса на ясни критерии, предвидимост в кризата и навременни икономически компенсации за засегнатите бизнеси; провал с ваксинацията Но никой не предложи дотук незабавен локдаун, който може да спаси човешки животи. Страхът от загуба на гласове се оказва най-силен. Флиртът с електората обаче не бива да е на всяка цена. Автентичното лидерство поема отговорност и за непопулярни решения. Източник: „ЕПИЦЕНТЪР“ |
