Партийните програми обещават за 4 години да превърнат страната в икономически рай
Дайте ни само четири години власт и ние ще преобразим България. Това ни обещават един през друг Томислав Дончев, Корнелия Нинова, Христо Иванов, Веселин Марешки и Валери Симеонов, Слави Трифонов, Мая Манолова и „отровните“, Каракачанов, Карадайъ и др. Леви или десни, икономическите програми на партиите си приличат като еднояйчни близнаци – преливат от обещания за бързо забогатяване на най-бедната страна в ЕС, разгром на корупцията, все по-високи доходи и справедливи данъци. И всички екстри – само за един мандат.
Изпълними ли са предизборните обети? Или стари и новоизлюпени политици вкупом са тръгнали на лов за шарани?
Офертите към избирателите варират
от 5000 лева субсидия на калпак за покупка на електромобил (ДБ), през безплатни ясли и детски градини („Изправи се! Мутри вън“) до повече пари за космически технологии (БСП). ВМРО се отличава с идеи за въвеждане на ваучери – по 100 лева на пенсионери и учещи за почивка в родни курорти и по 70 лева за лекарства на бедните пенсионери и хронично болните. „Воля“ и НФСБ раздават на децата и пенсионерите безплатни лекарства (а това е като безплатния обяд – все някой поема разхода) с бонус – договор за отстъпки в цените на бензина.
Има и намерения, които едва ли ще се понравят на данъкоплатците. ГЕРБ например си признава, че смята да вдига данъчните оценки на имотите (понеже много са се отдалечили от пазарните цени). По незнайни съображения „Изправи се! Мутри вън“ се обявяват за скоростно увеличаване на военните разходи. ВМРО пък се зарича да качва заплатите на полицаите и военните с по 10% всяка година.
Данъците – нагоре и надолу
ГЕРБ се оказва единствена опора на плоския данък. Партията остава твърдо за запазване на 10-процентната ставка и против въвеждане на необлагаем минимум – не за друго, а защото от това бюджетът би се лишил от 1-1.5 млрд. лева годишно. За да се запълни огромната пробойна от необлагаемия минимум, данъкът за най-масовите доходи (1000 – 2000 лв.) трябва да се вдигне от сегашните 10 на 22%, обясняват авторите на програмата.
На другите партии обаче не им мига окото и атакуват десятъка. В БСП са убедени, че богатите трябва да бъдат наказвани с високи ставки. Затова предлагат: въвеждане на необлагаем минимум, така че работещите бедни да плащат 0% данък, запазване на 10% ставка за „средната класа“ и висок данък (не пише колко) за „богатите“ (според БСП това са получаващите над 3600 лева месечно). Високият данък щял да засегне само около 120 000, „успокояват“ социалистите.
И останалите щурмуват плоския данък, вкл. и „Демократична България“, която обещава необлагаем минимум.
Във всички икономически платформи има „дребен“ проблем. Разходите на бюджета – за подпомагане, данъчни облекчения и намаления, субсидии, стимули и т.н., главоломно растат, а данъците за повечето граждани и фирми падат или се запазват. За отбелязване е, че ГЕРБ споменава за редовна годишна „актуализация“ на данъчните оценки на имотите – така че да са близки до пазарните цени. Като виждаме какво се случва на пазара на апартаменти и къщи, явно трябва да се готвим за скок на имотните данъци и такси, ако тази партия остане на власт. Но това едва ли ще докара милиарди в общинските бюджети.
БСП се гласи да намали ДДС за храните и за лекарствата, а това буквално би пробило хазната.
От „Демократична България“ уверяват, че имат „решение“ – всяка година България инкасира щети от корупция в размер около 10 млрд. лева, те ще спрат корупцията и тогава пари ще има за всякакви политики и разходи. Звучи фантастично, но е фантасмагорично – наивно е да очакваме, че блатото на покварата, разраствало се десетилетия, може да бъде прочистено за един мандат. Поне досега светът не е виждал такова чудо.
ГЕРБ впрочем също храбро бори подкупите, връзкарството и прочее – в програмата думата „корупция“ фигурира цели 33 пъти.
Има и просветления от сорта „Корупцията е заключена между две страни – даващия и получаващия, и никоя от тях няма интерес да разкрие престъпната дейност“. Така и не разбира как точно ГЕРБ ще воюва с порочното явление.
„Работа, работа работа“ гласи предизборният девиз на ГЕРБ. Но може да се чете и като
„Кипи безсмислен труд„…,
за който данъкоплатците плащат прескъпо. Платформата на тази партия печели първото място по обем (шири се на 130 страници). Откриваме дежурната числова комбинация за растящите доходи – този път щабът на Борисов ни обещава 100 млрд. евро брутен вътрешен продукт, 1000 евро средна и 500 евро минимална заплата в края на мандата. Защо сумите са в евро ли? Защото България вече ще е член на еврозоната, обясняват от ГЕРБ. А икономиката и доходите ще растат като гъби след дъжд заради „стабилната и предвидима макроикономическа среда, която управлението на ГЕРБ осигурява“ – твърдят го авторите на програмата, на които очевидно не им липсва чувство за хумор. Да припомним някои постижения на „предвидимото“ управление. То съвсем непредвидено например намали ДДС – при това не за лекарствата например, а за ресторантите. А АЕЦ „Белене“ беше гьол, стана „ламборгини“, а накрая… изчезна. Буквално. В програмата на ГЕРБ проектът „Белене“ изобщо не съществува, дори не се споменава – нищо че в огромния „гьол“ са заровени милиарди.
Паролата „зелено“ обилно присъства във всички партийни програми. Ясно е защо – от европейския бюджет се задават милиарди за всякакви проекти за по-чиста околна среда (без въглища, без вредни емисии и прочее) и всички точат вилици и ножове за усвояването им.
И „саниране“ се лее отвсякъде
и това не е чудно. Вдъхновено е от прословутата „зелена сделка“ и следва повелята на ЕС за все по-висока енергийна ефективност на сградите, за което са предвидени доста евросредства. Но нека припомним челния български опит. Управлението на Борисов още в края на 2015 г. прозорливо се захвана да харчи колосални суми за обновяване на старите панели. С откъснатите от бюджета 2 милиарда лева бяха пооправени има-няма 2000 сгради, което прави средно по милион на блок, и то основно за лепене на стиропори и фибрани, смяна на дограма и боядисване на фасади. С такива „разходни норми“, за санирането на наличните у нас 70 000 панелни блока и соцкооперации ще са необходими 70 млрд. лева.
ГЕРБ обаче декларира, че ще бори енергийната бедност. Ето как: „Проблемът не може да бъде решен, ако първо не се идентифицира. Затова ще приемем законова дефиниция за енергийна бедност при спазване на европейските стандарти. Ще определим броя на засегнатите енергийно бедни и ще приемем план за намаляването на този брой“. Смешно ли ви е? То си е за сълзи…
Тъжно е, че дори дясната „Демократична България“ е заложила на
евтиния ефект на „числовите критерии“
за просперитет на населението – обещава средната работна заплата да достигне 2400 лева към 2025 г. ВМРО обаче вдига мизата – средната заплата щяла да стане 2500 лева. Това предизборно надцакване е обида за интелекта на избирателите. Всеки средно грамотен човек е наясно, че политиците не са ясновидци и че никой не може да изчисли какви ще са заплатите в една пазарна икономика през идните 4 години, особено сега, когато светът се бори с безпрецедентна пандемия с неясен финал и още по-неясни икономически и социални последствия. И на този фон ДБ „блести“ и с план за умножаване на чуждите инвестиции с по 2 млрд. всяка година. То ако ставаше с планове…
Всъщност икономическите секции на партийните програми трябва да съдържат само ясен план с мерки за ускорено развитие. Има ли подем на икономиката, вдигането на доходите ще дойде от само себе си. И няма никакъв смисъл партиите да превръщат предизборната кампания в пошло наддаване за пенсии, заплати или субсидии.
„Една от първите ни задачи ще бъде разработването на комплексна държавна програма от мерки за устойчиво връщане и развитие на българите от чужбина“, пише в програмата на ГЕРБ. Веднага след това обаче авторите поясняват – историята на ЕС сочи, че емигрантите, които са напуснали бедната си родина, започват да се връщат масово едва когато брутният вътрешен продукт на човек от населението доближи 70% от средноевропейския (в момента България е на 53%). Именно – планът за връщане на българите от чужбина всъщност трябва да е
план за бързо развитие на икономиката
ДПС гледа някак отвисоко и не участва в наддаванията за заплати и пенсии. Вместо това реди в програмата си високопарни послания за „догонващ, иновативен икономически растеж“, „устойчиво, зелено ориентирано развитие на ключови сектори“, за дигитализация и водородни технологии, развитие на „икономика на нематериалните активи“ и т.н. Дали масовият електорат на Доган чете и разбира тези наукообразни лозунги? Натрапва се усещането, че ръководството на движението разчита на други елементи на предизборна агитация и просто отбива номера – неудобно е някак хич да не покаже платформа.
Програмата на „Има такъв народ“ също е разочароващо абстрактна в икономическата си част. Вероятно потъналите в загадъчно предизборно мълчание, Слави Трифонов и колегите му сценаристи, които нямат големи познания в икономиката и финансите, не искат да нагазват в тези дълбоки води. Едно от малкото конкретни намерения, формулирано очевидно от някой финансов експерт, гласи: „Преструктуриране на разходната и приходната част на държавния бюджет, с оглед постигане на функционално бюджетно равновесие и цикличното му балансиране. Поетапно намаляване на бюджетния дефицит от 1,5% до 1% в рамките на един мандат“.
Горчивата истина
всъщност е, че няма особено значение какво пише в партийните платформи. Избирателите вече знаем – партиите едно обещават, друго правят (това важи за всички, не се отнася само за ГЕРБ). Самите политици с лекота ръсят обещания, защото знаят – дума дупка не прави.
И така предизборното надлъгване ще продължи с пълна пара до края на кампанията. Много хора ще гласуват – с вярата, че не всички са маскари, и с надеждата, че може да изпратят във властта умни и почтени хора. После ще започнат междупартийните пазарлъци за съставяне на правителство (очертава се да са тежки и продължителни) и по управленската програма. В това време българските фирми ще правят каквото им е по силите, за да оцеляват и да теглят икономиката – както винаги е било.
Автор: ЮЛИАНА БОНЧЕВА
Източник: „СЕГА“
